153 години безсмъртие: Вършец почете паметта на Апостола
Натали Ангелова
Има имена, които не просто произнасяме – пред тях свеждаме глава. Има дати, които не просто отбелязваме – преживяваме ги.
19 февруари не е обикновен ден. Това е ден на тишина, на вътрешен поклон и на дълбоко осъзнаване. Ден, в който си задавам въпроса дали сме достойни за онзи, който даде всичко, без да поиска нищо за себе си.
Васил Левски не е просто историческа личност. Той е мярка. Мярка за чест, за смелост, за безкористност. Апостолът на свободата ни завеща не само борба, а морал – да бъдем чисти в делата си, единни в трудностите и отговорни пред България. И всяка година на тази дата си припомняме, че свободата не е даденост, а дълг.
Днес, 19 февруари, Община Вършец отбеляза 153 години от гибелта на Васил Левски с възпоменателна церемония – в знак на почит и преклонение пред подвига му. Денят започна с панахида – тих момент на молитва и смирение.
Кметът на Община Вършец, инж. Иван Лазаров, произнесе слово, в което подчерта, че делото и заветите на Левски и днес ни задължават – да бъдем достойни, отговорни и единни. И тези думи звучаха силно, защото истината е, че Апостолът не принадлежи само на миналото. Той е изпитание за настоящето ни.
Особено вълнуващо беше участието на децата. Малки гласове, които рецитираха стихове за Левски. Деца от детската градина „Слънце“ изпълниха стихотворения, посветени на Апостола. Ученици към ЦПЛР – Вършец рецитираха „Обесването на Васил Левски“ и думите на Христо Ботев към него. Ученици от III и IV клас към НУ „Васил Левски“ представиха рецитал по „Ода за Левски“.
Венци и цветя бяха поднесени от Общинска администрация – Вършец, Общински съвет – Вършец, представители на политически партии, училища, детски градини, пенсионерски клубове, сдружения и граждани. Всеки по свой начин изрази признателност.
Церемонията завърши с едноминутно мълчание. И в тази минута имаше повече сила от всяка реч. Там бяха всички – от деца, които още не могат да изговорят името му ясно, до възрастни хора, които с усилие коленичиха и сведоха глава. Но бяха там. За него. За паметта. За България.
И тогава си дадох сметка – Левски не е само спомен. Той е жива съвест. И докато има хора, които идват, застават прави или коленичат в тишина и учат децата си кой е бил той – България има бъдеще.
