Екранна зависимост при деца между 3 и 6-годишна възраст: връзката между екраните, развитието на речта и социалните умения
Елизабет Тончева
Екранната зависимост е тема, която вълнува все повече хора. Тя не е зависимост, характерна само за една определена възраст, пол и раса. Не е зависимост като хазарта за да ѝ бъде отделено специално внимание от определените за това институции. И все пак все повече хора около нас се включват в света на технологиите и се изключват от живия живот. Не отричам полезността и улесненията, които те ни предоставят. Дори не отричам лесното и достъпно удоволствие като това да си пуснеш любим филм. Технологиите правят ученето, информирането, общуването, пазаруването, организирането, пътуването и почти всеки един друг аспект от нашия живот по-достъпни. Когато са използвани целево, технологиите са неизменна част от ежедневието ни, но границата между здравословното използване и зависимостта е тънка.
Какво се опитва да каже авторът?
В идеални условия технологиите са средство за постигане на дадена цел: купуване на самолетни билети, запазване на хотел и набелязване на туристически обекти за бъдещата екскурзия, набавяне на информация от достоверни източници за написването на бакалавърската теза, купуване на дрехи и памперси за новороденото ни бебе, намиране на лесна рецепта за вечеря, онлайн банкиране, проверка на новостите в „Призни“ и т.н. В свободното ни време технологиите обикновено се използват за проверка на социалните мрежи, игри, филми, музика.
Къде е границата?
В достъпната литература не съществува строга дефиниция за това къде е границата между здравословното използване на технологиите и зависимостта от тях. За хората на различна възраст зависимостта изглежда по различен начин. Тази статия е посветена на екранната зависимост при децата между 3 и 6-годишна възраст и влиянието ѝ върху развитието на речта и социалната и емоционална адаптация. За целта се обърнахме към две дами, специалисти в своята област, и посветили живота си на работата с деца и тяхното развитие.
„И в началото бе определението.“
Зависимост – субективна загуба на контрол, причинена от повтарящо се излагане на обект, субект или поведение, при което зависимото лице използва зависимостта, за да задоволи психологически липси като социално взаимодействие, стрес или натоварване и тази зависимост е толкова силна, че преобладава в неговия живот и е в ущърб на всичко останало, включително приятели, семейство, работа и здраве.
Дигитална хигиена – съвкупност от навици и стратегии, които ни помагат да използваме технологиите по здравословен и балансиран начин.
Логопедия – интердисциплинарна наука, която обединява знания от медицината, педагогиката, лингвистиката и психологията. Логопедите извършват диагностика, превенция и терапия на следните нарушения:
– Артикулационни нарушения при деца и възрастни
– Езикови нарушения при деца и възрастни
– Дислексия, дисграфия, дискалкулия (нарушения на писмената реч и математическите умения)
– Нарушения на плавността на речта (заекване, запъване, тахилалия, брадилалия)
– Речеви-моторни нарушения (дизартрия, диспраксия)
– Гласови нарушения
– Комуникативни нарушения, свързани със слухова патология
– Комуникативни нарушения при Детска церебрална парализа
– Комуникативни нарушения при емоционално-поведенчески разстройства и др.
Логопед – специалист, който работи в екип и си сътрудничи с психолози, невролози, учители, ортодонти, педиатри, оториноларинголози, фониатри, аудиолози.
Реч – човешка дейност за изразяване (устно или писмено) на мисли, чувства и желания с думи; устно, гласово осъществяване, проява на езика; говор, говорене.
Ехолалия – механично повтаряне на произнесени от друг човек думи веднага след изказването им или известно време след това.
А какво всъщност е „екранна зависимост“ ?
Този тип зависимост е комплексна и не съществува конкретно и изчерпателно определение за нея. Центровете, специализиращи в направлението, свързано с „екранната зависимост“ и т. нар. „екранни деца“, посочват списък с определени поведенчески характеристики, отношение, емоции и присъствие в заобикалящия ни свят като:
- прекарва часове наред пред екран;
- показва раздразнение, често агресивно поведение, когато екранът му се отнеме или се ограничи досегът му с него;
- няма никакъв или много слаб интерес към ежедневните дейности като игра, учене, хранене, живо общуване с връстници, родители и др., които смята за скучни;
- проявява симптоми на дефицит на вниманието;
- проявява симптоми на хиперактивност;
- показва всички симптоми и поведение на зависимост;
- показва свръхпривързаност към някаква вещ, определена храна, определен поведенчески стереотип (ритуалност, еднообразно действие или привичка), което го успокоява;
- показва явно отчуждение от живата природа (растения, животни) и демонстрира апатия, страх или дезориентация в реална среда;
- има проблеми с физическото си развитие;
- бързо губи интерес към всяка нова дейност или занимание, защото изисква усилие и му е трудно за изпълнение;
- късно си ляга за сън, трудно заспива вечер и обича да спи до късно сутрин, но като цяло продължителността на съня е кратка;
- качеството на съня е лошо, буди се без причина, понякога с плач и емоционални изблици, търси внимание, контакт с родителя през нощта и често желание да спи при тях;
- проявява някои от формите на сомнамбулизъм;
- поетапно отказване на определени храни и проблеми в перисталтиката на червата;
- постепенна поява на повечето симптоми на вегетативно-съдова дистония;
- задоволяване с ролята на аутсайдер в реалния свят и все повече „вживяване“ във виртуалния (постижения в определена игра), намиране на „приятелска“ виртуална група, с която задоволява социалните си потребности;
- не чува родителя, изпълнява инструкции само когато си пожелае, без оглед на стойността и значението на дейността;
- показва липса на адекватна обратна връзка както в емоционален и вербален, така и в поведенчески план.
Децата между 3 и 6-годишна възраст: какво се случва с тях и развитието им в този период?
Периодът между 3 и 6 години се характеризира с редица физиологични и психологични особености и промени. Наситеността на усвояване на умения и знания за себе си и околната среда е силно изразена. Темата е изключително обширна и с цел да останем в рамките на зададената такава, в настоящата статия сме извадили само следните особености, които ще бъдат разгледани по-долу: развитие на социални умения, спазване на ред и правила, изразяване на емоции и развитие на езика.
Според редица научни статии, в този период детето се учи да:
- спазва ред в игри и разбира концепцията на мое/негово;
- изразява спокойно част от емоциите си;
- говори сравнително разбираемо за непознатите;
- се отдава на нови преживявания;
- играе игри „наужким“;
- преговаря и намира решения на конфликти;
- усвоило е някои основни граматични правила
- търси приятели и иска да прилича на тях;
- демонстрира по-голяма независимост;
- употребява изречения с повече от 5 думи;
- различава реалност от фантазия;
- разказва част от история.
Като заключение можем да кажем, че в периода между 3 и 6-годишна възраст детето се оформя като социално приемлива личност в даденото общество. Нека поговорим с хората, отдали живота си на децата и тяхното развитие.
Какво е мнението на специалистите?
Изборът ни на професионалисти, с които да дискутираме настоящата тема, е базиран на няколко основни фактора: направление и експертизи, препоръки от учители и директори в детски учебни заведения, препоръки от родители и, разбира се, личен опит на самите специалисти като родители.
Диана Николова е логопед от 22 години. Живее в Берковица със семейството си и в момента работи в Център за социална подкрепа-Берковица. Майка и професионалист, отдаден на работата си. Разговорът ни започна с това дали Диана смята, че употребата на технологиите при отглеждането на деца във възрастта между 3 и 6 години оказва влияние върху речевото им развитие. Разликата между това детето да общува с жив човек или да гледа видео, където някой друг говори, се изразява в адекватната обратна връзка.
Диана споделя, че предучилищната възраст е благоприятен период за овладяване на устната реч. Първо, в семейството детето придобива практически опит за общуване. То възприема възрастните около него като образци на житейски опит и практически умения за събеседване. От тях детето постепенно получава необходимата му подкрепа за опознаване на обкръжаващия го свят, постепенно овладява практически умения за изразяване в различни ситуации. От екрана децата не могат да получат този ценен практически опит, който се дава от близката семейна среда, не могат да изградят свои образци на подражание в общуването.
Често срещаме родители, които с гордост разказват как детето им се е научило да брои на английски или назовава цветовете на английски още преди да е проговорило на български. Попитахме Диана дали това е повод за гордост. Всъщност не е. Ако това е съпътствано с други особености в поведението на детето, родителите трябва да се обърнат към специалист – психолог и/или логопед. Затова е препоръчително песните и видеата, които пускаме на децата си да е на български език (майчин език – този, който се говори в семейството). Първият език, който детето проговаря, трябва да бъде този, който се говори в семейството, на него детето са научава да мисли най-задълбочено.
Схващането, че ако детето не използва технологии в ежедневието си, то ще изостане от своите връстници, е все по-широко разпространено. Според Диана съвременният свят изисква децата да са запознати с различни технологии. Ако това се случва под контрол, с въведен режим на стоене пред екрана, не би довело до проблеми в развитието. Детето няма да изостане в речевото си развитие, ако не използва екрани. Въпреки това, съвремието изисква наличието на такива, технологиите навлязоха изцяло в живота ни.
Продължихме разговора си с това как да избираме подходящи видеа и песни за децата си, ако все пак сме избрали да им предоставяме екрани в контролирана среда. Препоръчително е изборът на детски песни да е на български език, с цел да се запомня текста. Видеата да са с образователна цел и да изискват ответна реакция от страна на детето. Желателно е родителите да обсъждат с децата си какво са гледали, за да се учи детето да разбира и разказва.
Независимо от добрите си намерения, ние като родители можем да прекалим с предоставянето на екрани на децата си, което се характеризира с редица признаци. Кои са те и как можем да обърнем процеса на зависимост? Според Диана Николова основните признаци са: проява на трудности в общуването, откъснатост от реалния свят, ехолалично повтаряне на заучени фрази от екрана, предимно или изцяло на чужд език (обикновено английски, защото повечето видеа и песни, чувани и пускани в пространството, са на английски език). При проява на такива признаци е важно родителите да се обърнат към логопед и/или психолог и да преустановят използването на екраните.
Един термин се появява непосредствено след появата на този за екранната зависимост и той е „дигитален аутизъм“. Бихме искали да чуем мнението на нашия събеседник дали двете са взаимосвързани. Според нея има ясно различими функционални маркери за аутизъм и за детска екранна зависимост. Децата, склонни да отключат аутистични прояви, са носители на различни неврологични промени в мозъка и нервната система, които са предпоставка за развитието на аутизъм. Ранната консултация със специалисти би дала възможност за ранното откриване и прилагане на необходимата терапия.
Диана Николова е на първо място майка. На шега споделя, че изказването „на обущаря децата ходят боси“ е в сила и за нея. Синът ѝ, който сега е на 24 години, прекарва свободното си време, играейки игри на плейстешъна. През годините се е опитвала максимално да въведе режим на работа с технологиите и е успявала до един етап. Според нея е трудно да лишиш съвременното поколение от технологиите, но с въвеждането на режим и спазването му, с въвеждането на контрол върху това какво гледа и слуша детето, лошото влияние може да бъде сведено до минимум. Ролята на родителите е да въведат ред, правила и да следят за спазването им. Необходимо е да следят за промени в поведението при децата и при идентифицирането на проблемни такива да се обърнат към специалист с цел ранното диагностициране и справяне с тях.
Вторият ни събеседник по темата е Мая Кьосина – майка на двама сина, бакалавър по българска филология, учител на деца с интелектуална недостатъчност, с педагогически стаж над 15 години, като през 8 от тях работи като ресурсен учител в Регионален център за деца със специални образователни потребности. През последните 3 години работи като детски учител. Изборът ни на събеседник, работещ и развиващ се в сферата на образованието на децата в предучилищна възраст беше от изключително значение за нас. Общуването между родителите, децата и техните учители трябва да бъде подкрепяно, стимулирано и взаимно. При необходимост за повече работа с дадено дете, родителите и неговите учители трябва да работят колективно в името на развитието и здравето му.
Започнахме разговора си с това дали тя като учител наблюдава промени в поведението на различните деца вследствие на прекомерна употреба на екрани. Отговорът ѝ беше утвърдителен. Според Мая темата е важна и актуална и е необходимо да се говори за екранната зависимост. Поговорихме и за употребата на екрани в детските градини, защото смятаме че е необходимо тези данни да бъдат представени на родителите и бъдещите такива с цел информираност.
В детските заведения екраните се използват с обучителни цели. Според Наредба номер 3 за здравните изисквания към детските градини, раздел 5, чл.6, ал.25 на децата в детските градини между 3 и 5 годишна възраст се допуска използването на екрани два пъти седмично за не повече от 10-15 минути. Предимно се използват електронни варианти на издателствата на книжките, които се четат и дискутират. Целта на екраните е задълбочаване на знанията на децата на база на това, което се учи в момента. Те не се използват за развлечение, а представляват средство за дообясняване на дадения урок или ситуация.
Попитахме я дали смята за проблем това детето да проговори на чужд език преди да е проговорило на майчиния такъв. Ако детето говори на английски например, а никой в семейството не използва този език за ежедневна комуникация, то най- вероятно повтаря заучени фрази от филм или игра. В повечето случаи това е неосъзнато и ако е съпътствано с невъзможността на детето да си обуе панталона например, то това не е повод за гордост, а притеснение. Признаците, които наблюдава в детското заведение при някои деца, изложени пред екрани за по-дълго от препоръчителното време, са: превъзбуденост, агресивност, липса на търпение, желание всичко да се случи веднага, липса на концентрация, не общува с връстниците си. При опитите си за игра с други деца например те не се опитват да се приобщят, а отиват, вземат, нараняват другите, просто защото в игрите се случва така. Липсва опитът за приобщаване и емпатия. Емоционалната интелигентност изостава в развитието си при децата, изложени пред екрани в по-голямата част от ежедневието си. При липса на жива комуникация и най-вече на комуникация в средата, в която израстват, те стават неспособни да се впишат в обществото, липсва им чувство за такт и отношение спрямо ситуацията.
Периодът между 3 и 6 години се характеризира със засилено развитие на нервната система. При прекомерното излагане пред екрани това развитие се забавя и дори спира. За нормалното развитие на детето са важни игрите и средата, в която израства. То трябва да се чувства оценено, да усеща подкрепата на семейството си, да вижда адекватни модели на поведение. Според Мая родителите и учителите трябва да работят екипно, да обсъждат ако са налични поведенчески промени при детето и да предприемат адекватни мерки.
Зависимостта към екраните не е характерна само за децата, тя се среща все по-често и при възрастните и проблемът трябва да бъде обсъждан и разглеждан.
Като препоръка нашият събеседник ни сподели четиво, което смята за изключително полезно: „Рестарт на детския ум“ на д-р Виктория Дънкли. Като друг достоверен източник на информация и съвети е д-р Стоян Везенков, невробиолог от Център по невронауки-ВЕЗЕНКОВ.
Заключение:
„Екранната зависимост“ е все по-често срещано явление. Дори и осъзнаващи го, ние често прекарваме часове „скролвайки“ в социалните мрежи и изключвайки от живия свят. Като родители сме длъжни да предоставим възможно най-добрите условия за развитие на децата си. Ако някаква дейност спъва тяхното развитие и бъдещо израстване като социално адекватни възрастни, вписващи се в обществото, то ние сме длъжни да я преустановим. Може би следващото ми изказване ще прозвучи крайно, но животът ни като родители трябва да се случва съобразно този на децата ни. Качественото време, което прекарваме с тях трябва да е съобразено с техните нужди, а не с нашите възможности. За да се чувстват оценени, децата имат нужда от това родителите им да прекарват качествено и количествено време с тях. Да присъстваме и да общуваме с тях, да им покажем, че са важни и значими. Да им показваме и казваме, че присъствието им е ценно. Във възрастта до 7 години децата откриват света, опознават го и разбират кое е истина и кое не. Започват да различават доброто от лошото. С любопитството си и игрите те позволяват на мозъка и нервната си система да се развиват и научават как да се справят със заобикалящия ги свят. Оставяйки децата си да бъдат „отглеждани“ от екрани, без значение от „оправданието“, което си казваме, ние ги лишаваме от възможността те да изживеят детството си и след това живота си пълноценно. Всички ние имаме задължения у дома и на работа. Винаги ни чакат задачи или сме изморени. Винаги има нещо „чупливо“ или „да не се изцапа“ и оставяме децата си пред екраните за да си отпочинем или „свършим нещо“ или „защото не ни се занимава“. Не сме ли ние тези, които така разпалено се оплакваме от „младежта“? Не сме ли ние същите, които казваме, че „липсва common sense“? За да създадем един по-добър свят за нашите деца, ние като родители трябва да отгледаме същите тези деца по начин, който ще им позволи да създадат помежду си здраво общество, базирано на качествата, които те могат да видят и усвоят само у дома. Не от екрана. Нека ги оставим да опознават света чрез играта, нека газят тревата и цветята и скачат в локвите, нека чупят яйцата извън тигана и нека рисуват по стените. Нека им позволим да тичат без посока, да падат и да крещят с пълно гърло, когато са щастливи. Нека им позволим да бъдат деца и да оставим екраните настрана.
Бих искала да завърша с нещо любимо, което прочетох малко след като станах родител: „Баща ми често играеше с мен и брат ми на двора. Майка ми излизаше навън и крещеше, че ще отъпкаме тревата. Баща ми ѝ отговаряше: „Ние не отглеждаме трева, ние отглеждаме момчета!“ (Хармън Килбрю).
Отглеждайте деца!
Библиография:
https://ibl.bas.bg/dictionary_portal/lang/bg/%D1%80%D0%B5%D1%87
https://nutrima.bg/kak-digitalnite-tehnologii-vliqqt-vyrhu-zdraveto-ni/
https://vezenkov.com/article/ekranna-zavisimost
