Световният ден на книгата във Вършец – седни, прочети и се вдъхнови
Натали Ангелова
Има дни, които ни напомнят колко важни са думите. Колко силни могат да бъдат страниците. И как една книга може да бъде цял свят.
На 23 април светът отбелязва Световния ден на книгата и авторското право – ден, посветен на четенето, на писаното слово и на хората, които създават светове с мисъл и въображение. Още през 1995 г. ЮНЕСКО избира тази дата неслучайно – тя е свързана с имена като Уилям Шекспир, Мигел де Сервантес и Владимир Набоков.
Книгите са мост – между поколения, между култури, между минало и бъдеще. Те са прозорец към светове, които понякога дори не подозираме, че съществуват.
И точно в този ден, в който светът говори за силата на книгите, Вършец избра да го направи по свой начин.
По случай 23 април Община Вършец отбеляза празника с нещо различно, красиво и смислено – поставянето на първите пейки-книги в града. Не просто място за сядане, а място за размисъл. За вдъхновение. За среща с думите.
Едната от пейките е посветена на една от най-значимите личности за града – д-р Дамян Иванов. Лекар, визионер и човек, оставил дълбока следа в развитието на Вършец като балнеоложки курорт.
На пейката са изписани негови вдъхновяващи слова – думи, които и днес звучат силно и истински:
„Вършец за мен е символ на здраве,
защото с животворните си води къпе и лекува телесни недъзи,
а с великолепната си природа възражда преуморената душа,
спомага за възстановяването на хармонията между тялото и душата.“
И още:
„Бъди философ в живота: не се тревожи от дребните дрязги.
Отърсвай грижата от себе си, както патицата отърсва водата.
Бъди весел и засмян – нищо не вреди толкова на здравето, както грижата и скръбта!“
Другата пейка – също под формата на книга – е посветена на Христо Ботев и е поставена до неговия паметник във Вършец – един символичен жест, който допълва вече сбъднатата мечта на НЧ „Христо Ботев – 1900“ за издигането на бюст-паметник в чест на великия поет и революционер.
И двете пейки не са просто част от градската среда. Те са преживяване.
Сядаш – и срещу теб е историята. От едната страна – духът на д-р Дамян Иванов, от другата – силата на Ботев. Две различни личности, обединени от едно – оставили следа, която времето не може да изтрие.
И си мисля… книгите никога не са били демоде.
Просто понякога имаме нужда да ги срещнем по нов начин.
Може би точно това е идеята – да ги изведем навън. Да ги направим част от ежедневието. Да седнеш на пейка и неусетно да прочетеш ред, който да остане с теб. Да се замислиш. Да се върнеш към думите.
Защото четенето не е задължение. То е откритие.
И когато един град намира начин да го насърчи по толкова красив начин, значи е на прав път.
Вършец не просто отбеляза Световния ден на книгата.
Той го превърна в послание.
