Растенията в Северозапада, за които се разказва в митовете

Растенията в Северозапада, за които се разказва в митовете

България е една от най-подходящите страни в Европа за отглеждане на билки и медицински растения благодарение на своите климатични условия. Интересно е обаче колко много от растенията, срещащи се в митологията могат да бъдат намерени по нашите земи и до днес в Северозападна България.

Много от споменатите в митологията билки могат да бъдат намерени в природен парк Врачански Балкан.

Ето и някои от тях:

Мирта

В гръцката митология билката мирта се е считала за свещено растение на Деметра – богинята на плодородието. Наричат я още храста на Афродита – богинята на любовта и красотата. Легендите разказват, че когато излязла от морето и стъпила на остров Китира, богинята, засрамена от голотата си, се скрила зад първия храст, който видяла, а той бил миртов. В знак на благодарност Афродита взела под свое покровителство растението и то се превърнало в неин символ.

Оттогава миртата започнала да се използва като ритуално растение. С клонки и цветове от мирта покривали ложето на младоженците, а на сватбения си ден девойките носели миртов венец на главата. И ден-днешен клонките от мирта са останали в сватбената декорация и булченския букет като символ на чистота, красота и любовта.

Невен/калуна

За невена знаем от историята за гъркинята Калтха, която била влюбена в бог Аполон. Всяка вечер тя заставала в полето и се надявала да го зърне, гледйки залеза, но той така и не се появявал. От нещастната любов момичето се поболяло и това довело до нейната смърт, а на нейно място поникнало цвете в багрите на слънчевия залез. Нарекли го калуна, което днес наричаме невен.

Друга легенда разказва, че невенът е бил важна съставка в амброзията, която се правела от различни растения по целия свят, събирани благодарение на всеотдайни гълъби. Те събирали различни съставки и Зевс ги превръщал в безценната храна.

У нас легендата разказва, че всяка година в началото на лятото гълъбите трябвало да вземат по един стрък калуна от западната Стара планина.

Бял равнец

Корените на тази легенда можем да открием и в латинcĸoтo нaзвaниe нa билĸaтa. Асhіllеа Міllеfоlіum ĸaтo “Асhіllеа” ce oтнacя дo дpeвнoгpъцĸия гepoй Axил. Лeгeндитe paзĸaзвaт, чe той e изпoлзвaл paвнeц зa ceбe cи и зa cвoитe вoйници зapaди cпocoбнocтитe нa pacтeниeтo дa пoдпoмaгa зapacтвaнeтo нa paни. “Міllеfоlіum” пък oзнaчaвa „xилядa лиcтa”, ĸoeтo пpoизтичa oт мaлĸитe фини и paзпepeни лиcтa нa pacтeниeтo.

Билĸaтa e изпoлзвaнa зa пъpви път oт дpeвнитe гъpци пpeди пoвeчe oт 3000 гoдини зa лeчeниe нa външни paни пo ĸoжaтa. Oт цвeтoвeтe и лиcтaтa oт бял paвнeц ca пpaвeли oтвapa, a cвeжитe лиcтa ca изпoлзвaни зa cпиpaнe нa ĸъpвeнeтo нa paни. Днес ние все още използваме белият равнец, съхранявайки тази вековна традиция.

Относно автора

Карина Василева


Още новини