Д-р Милена Средкова за разумното използване на екрани и грижата за детското зрение
Йоана Димитрова
По темата за децата и екраните днес разговаряме с д-р Милена Средкова – офтамолог с над 20-годишен опит, която ще ни обясни какви рискове крие прекомерното използване на екрани и ще ни посъветва как да го намалим и да запазим очите на децата си здрави.
Здравейте, д-р Средкова, благодаря Ви, че откликнахте на нашата покана за разговор! Първо, бихте ли ни споделили какви са Вашите наблюдения като дългогодишен специалист – най-общо казано: донесоха ли ни екраните повече проблеми с очите?
Здравейте! Точно така, за съжаление, няма как да не използваме постоянно в ежедневието си и в почивката си екрани, но те донесоха както добрини, така и не толкова добри неща за нашето очно здраве. На първо място донесоха това, че гледаме непрекъснато на едно определено разстояние, което води до трайно нагласяне на окото за гледане на това разстояние, а то от своя страна води до трудности при гледане надалече и съответно до лесна умора.
Когато гледаме наблизо, ние не се сещаме да мигаме, което води до липса на опресняване на нашата очна повърхност, а това – до проблеми с нея, които се изразяват в неприятни симптоми като глождене, парене, дразне, зачервяване, чувството, че трябва да разтъркаме очите си, което съответно ни води при очния лекар.
Да поговорим конкретно за малките деца: вредят ли устройствата с екрани на зрението на малчуганите на възраст от 0 до 5 години, когато органите още се развиват и са неукрепнали?
Категорично да. Всички деца се раждат далекогледи като децата, които са между 1 и 3 години са с доста голям диоптър далекогледство, т. е. окото на детето се развива, то не е пригодено за гледане наблизо. Едно малко дете, което трябва да погледне наблизо, трябва да преодолее целия този диоптър, който има и съответно умората и проблемът за неговите очи са още по-големи. Така че колкото по-малко е едно дете и колкото повече време гледа наблизо, толкова по-лесно се уморяват очите му.
Ако окото на едно дете от раждането е пригодено за гледане наблизо, това означава, че това дете е късогледо, т. е. децата, които са малки, особено между 1 и 3 години не бива да бъдат прилъгвани, залъгвани, утешавани и т. н. с устройства – особено такива с малък екран. За да се храни детето, то държи телефона, майката слага в устата му хапки или пък телефонът се поставя на стойка на масата и детето се храни, гледайки филмче, клипче и т.н. – не смятам, че това е добра практика за очите на нашите деца.
Вие вече казахте някои от тях, но на какви други рискове излагаме зрението на детето, когато го оставяме продължително време да се взира в екран?
Проблемите с очната повърхност за нещастие не са основните в детска възраст. От доста години се правят проучвания в света за борба с късогледството, т. нар. миопия. Късогледството е много сериозен проблем в нашето общество. В азиатските страни то е засегнало много голям процент от населението и затова се правят проучвания как ние да се преборим със скоростта на нарастване на късогледството. Това е проблем, защото е доказано, че колкото повече гледаме наблизо, особено в детска възраст, толкова повече стимулираме нарастването на окото и съответно на диоптъра. Едно „нормално“ нарастване на диоптъра (за бялата раса около 0,5 диоптъра на година; за хората от азиатските страни 0,75 диоптъра на година) се увеличава понякога многократно, когато имаме много сериозна зрителна работа наблизо, говоря за часове и за прехвърляне на интереса от домашните на телефона и обратно. Не може човек да си почива от зрителната работа със зрителна работа.
Да, това е ясно. Но дори да се опитваме да ги ограничаваме, технологиите неизменно са част от нашия живот и са в наша полза, ако боравим с тях разумно. Какво можем да направим, за да намалим вредното влияние на електронните устройства върху зрението на детето, когато то започне да ги използва? Бихте ли изброили няколко работещи практики като съвет към родителите?
Разбира се! В никакъв случай не забраняваме на децата да използват електронни устройства, но това, което съветваме родителите, е да не използват телефон. По-добре е детето да ползва един компютър, който е с доста по-голям екран, който не би предизвикал чак такова взиране наблизо. Ако едно дете трябва да ползва електронно устройство, добре е то да не е малко, т.е. дисплеят му да е по-голям. Няма проблем да се ползва но трябва да има редуване на гледане наблизо с гледане на далеч, т.е. не може едно дете да се прибере от училище, веднага да седне да пише домашни, след това да отиде на уроци, след това отново да се върне и да пише домашни, без да има възможност да гледа малко надалече. Няма нищо лошо в електронните устройства, те са една неизменна част от нашия живот, но е добре да не боравим с тях постоянно. Другото, което съветвам родителите, е един ден от седмицата да бъде лишен от електронни устройства. Да ходят цялото семейство някъде навън, да се разхождат, да карат колело, да спортуват, защото това е много важно. Тогава нещата ще се случат от само себе си – ще гледаме надалече, а не постоянно в телефоните си. Добре е също така да научим децата да ползват телефона основно за разговори, а не предимно за игри, които са пристрастяващи. Ако е толкова важно да играят игри, биха могли да го правят на по-голямо устройство.
Това може би трябва да се постигне и с личния пример на родителите, защото всички тези неща важат и за нас, не само за децата.
Разбира се, когато пътувам в метрото едно от приятните неща, които виждам, е когато някой е разтворил и чете книга, а не всички да сме забили на 20 см от носовете си телефона, правейки нещо много „съществено“. Още по-рядко се вижда някой, който си седи спокойно и гледа в пространството и най-рядко някой, който спи – все пак и това е начин човек да си почива.
Много Ви благодаря за този разговор! Надявам се да е полезен за родителите и да успеят да опазят очите на децата си за по-дълго време здрави.
