Фършанги – чакани дни на веселие, традиции и смяна на ролите
Моника Тинчева
Битът и културата на банатските българи са се оформяли в продължение на много години. В днешни времена своеобразен пазител на банатската култура се явява т.нар. „столица на банатските българи“ – село Бърдарски геран. Там се намира и единственият по рода си музей „Къща на банатския бит“.
Село Бърдарски геран е разположено в западната част на Дунавската равнина. Намира се в община Бяла Слатина, област Враца. Основано е върху останките на българско средновековно селище, а името му се свързва с мястото за почивка на пътуващите търговци на бърдо (част от тъкачен стан) за ръчни тъкачни станове.
След Освобождението през 1878 г. Бърдарски геран се превръща в дом на банатските българи, които се завръщат в България през 1887 г. По-голяма част от заселниците на Бърдарски геран идват от Стар Бешенов в областта Банат, която тогава е част от Австро-Унгарската империя. Някои от тях се завръщат след 200 години живот на предците им извън пределите на България. През това време те придобиват нови нрави и манталитет и донасят със себе си един различен светоглед, както и разбиранията на западната култура. Тази култура се е проявила тогава най-вече в земеделието, скотовъдството и домашния бит.
Името „Фършанги“ банатските българи донасят със себе си от Банат, то идва от унгарската дума Farsang и немската Fasching, означаващи карнавал. Това са дните на карнавално шествие и неподправено веселие от последната неделя преди Великия пост до Пепеляна сряда. Сред православните християни този период е известен като „Заговезни“.
Обичаят Фършанги е възстановен през 2008 г. от ръководството и самодейци при НЧ „Съединение 1923“ в село Бърдарски геран. До този момент хора от селото са се обличали като „мошуле“ (със значение на „преправени“ или по друг начин казано „видоизменени“, „преобразени“) и са обикаляли с песни и танци.
От 2011 г. официално тогавашният председател на читалището г-жа Мария Караджова и членовете на читалищното настоятелство решават Фършанги да стане Международен карнавален фестивал, в който могат да се включат и читалища от съседни градове и села.
Тогава програмата е включвала празнично шествие по улиците на селото и хумористичен концерт на гости и домакини в концертния салон на читалището.
През 2025 г. фестивалът се проведе официално на датите 1-ви и 2-ри март. Програмата беше богата и включваше обичая „бърборене“, празничен концерт, състезание за направата на „банатска кълбаса“, демонстрация на традиционни сладки и солени изделия, както и разходка в миналото в Етнографския музей.
Интересно е да проследим хронологически какво точно се случва по време на празника и каква символика носи всеки ден.
„Клъстия четвъртък“ – това е четвъртъкът преди Заговезни. Ако в къщата има годеница, тогава се кани зетя на вечеря. След нея младите отиват на седянка. Вечерта чиниите не се мият.
„Задушна събота“ – сутринта жените отиват на църква, а след това на гробищата. На връщане те отпиват глътка ракия „за Бог да прости“. На този ден не се работи и не се къпят децата, за да не ги „избруси“ (избиване на пъпки). А младите се приготвят усилено за „Фършангиту“.
„Мръсната неделе“ или още „Неделе на фършанги“ – всички отиват на църква. След обяд се служи голяма вечерня. От този ден започва голямото тридневно веселие наречено „Фършанги“. В неделя е по-умерено. Младите прекарват времето си на седенки.
Фършанги – понеделник и вторник след „мръсната неделе“ или още Заговезни. Това са дни на веселие и карнавални шествия, за които млади и стари се готвят от рано.
В понеделник сутрин младите са на седенки с музика, а старите се събират по къщите или кръчмите и пият „пална ръкия“ и „гряну вину“. Някои греят ракия и пред домовете си и черпят минувачите за „срекьну фършанги“.
По улиците се образуват шествия от моми и ергени, които обикалят селото и гостуват на различни седенки.
Момчетата възсядат коне, украсени с „пишкире“, а момите и „трумбиташете“ (музикантите) се возят на каруци.
Образуват се и шествия от по-възрастните, които на групи обикалят улиците и ходят по седенки. Те са маскирани и се наричат „мошуле“.
Обикновено мъжете обличат дамски дрехи, а жените – мъжки дрехи. Забулват си лицата или се чернят със сажди. Всеки гледа да е възможно най-смешен. Участниците обличат кожусите си наобратно, слагат слама в панталоните и ръкавите си.
В групата има по една „кланца“ – маскирано лице с овча глава и „кадонче“ (камбанка) на нея. Има две дъсчици вместо уста, които постоянно клепат. „Мошулете“ правят най-различни смехории, ходят по къщите и биват почерпени от стопаните. На този ден всеки се весели, а вратите на къщите са отворени за всекиго и на огнищата се „пражат кълбъси и месу“. Вечерта се устройват балове, на които отиват младите.
Във вторник веселието продължава целия ден по същия начин. Вечерта всички се прибират по домовете си, защото настъпва края на „фършангиту“. Приготвя се хубава вечеря и се „загувева“. След вечеря момите и ергените отиват на седянка, а младоженците на бал. Посред нощ бие камбаната и тогава веселията спират. Всеки се прибира по домовете си, защото от този момент започва големият пост.
През годините формата на карнавала се трансформира с цел привличане на участници и посетители, както и за популяризирането на банатската култура.
Участници и организатори се стремят в рамките на карнавала да покажат колкото се може повече от банатските традиции, бит и култура.
Последните години се залага на различни демонстрации и състезания, свързани с банатската кухня. Тази инициатива е интересна и атрактивна за посетителите, а в рамките на един от фестивалните дни се отварят вратите на Етнографския музей в село Бърдарски геран.
С провеждането на Базара, който е в основата на празника, се дава шанс на много занаятчии и производители да излагат продуктите си, които са от всякакво естество. Не се налага такса за участие, за да се стимулира българския производител и малките стопанства.
От няколко години се насърчават производители на местни деликатеси от банатската кухня да излагат на щандовете това, което произвеждат традиционно. Такива продукти например са пушена сланина, банатска кълбасъ, пушена рибица и др.
Всяка година датата на Фършанги е различна защото е обвързана с католическия Великден. През 2026 г. МКФ „Фършанги“ в село Бърдарски геран ще се проведе на 14 и 15 февруари. Това са последните събота и неделя преди началото на великденския пост.
Организатор на МКФ „Фършанги“ е Народно читалище „Съединение 1923“.
Фършанги е празник, който дава поле за изява на танцьори, певци, артисти, занаятчии и производители от цяла България. Единственото условие към желаещите да се включат в празника е да се свържат с организаторите от НЧ „Съединение 1923“ (с. Бърдарски геран), за да заявят участие.
Благодарим на Ирина Босилкова – председател на НЧ „Съединение 1923“(с. Бърдарски геран) за съдействието при представянето на събитието.
