Разходка през историята „зад волана“ на музей „Конака“
Елизабет Тончева
Снимка: RILA.WS – Сайт за пътешествия и туризъм
„Ако ще превръщаш машина на времето в кола, защо не го направиш със стил?“ („If you’re gonna build a time machine into a car, why not do it with some style“ – известен цитат от филма „Завръщане в бъдещето“ от 1985 г.) Аз бих казала „Ако ще превръщаш машина на времето в музей, защо това да не е „Конакът“?
Една от най-емблематичните и, смея да твърдя, красиви сгради в град Видин е музеят „Конака“. Историята на града и региона се спотайва във всеки един камък, всяка една улица и всеки един поглед на жителите му. Посещавайки „Конака“, човек започва разходката си през нея. А каква история само има този регион!
На входа ме посрещна Дияна Ценкова, уредник „История на България XV- XVIII век“. Тя беше „зад волана“ на това посещение и мой гид през вековете.
Сградата на „Конака“ е във възрожденски архитектурен стил. Първата постройка е била едноетажна с проходи в двете посоки, които са се пресичали под прав ъгъл в средата. Както говори и името ѝ, първоначално сградата е била турско административно полицейско управление. След изграждането на наблюдателницата видима отвън, функцията на сградата също се променя – тук вече се помещава пожарната. Благодарение на добрата видимост предоставена от централната кулообразна част, която е имала ролята на наблюдателница, пожарът е бил локализиран.
През втората половина на XIX век, когато България вече има екзархия и църковната дейност е засилена, тук се помещава Църковната Християнска Община. Сградата търпи най-сериозно преустройство след Освобождението. Смята се, че тогава е вмъкнат възрожденският архитектурен стил, който личи и днес като вдигнем поглед нагоре към прекрасния таван. Тук вече се помещава община Видин и се вземат решенията за европейския облик на града.
През 1956 г., сградата официално е преустроена в музей „Конак“…
Та това е само историята на нашето „возило“ през вековете! Ако сте гледали филмовата поредица „Свръхестествено“, сигурно можете да си представите да се качите в импалата на Сам и Дийн Уинчестър и да научите за историята на колата още преди да сте потеглили. Готови ли сте да станете част от тази история, да направите първия завой към първото приключение?
В музея се помещават четири постоянни експозиции и една временна. Ще започнем разходката си от 40 000 г. пр.н.е. и ще се спрем в 1878 г. В предверието на сградата, има изображение на всичко интересно, което може да се види на територията на Видин и околността. Илюстрирането на крепостната отбранителна система „Калето“ е забележително. Заедно с Дияна се „разходихме“ по трите стени на отбранителната система, „полетяхме“ над „Кастра Мартис“ и над „Баба Вида“. „Видяхме“ джамията и библиотеката на Осман Пазвантоглу, килийното училище в с. Рабиша, Хаджиангеловата къща, „Пановата къща“…
Виждаме изображение на Тракийския конник, застъпен в саркофазите и такова на статуетката на „Почиващия Херакъл“. Последната не се помещава в музей „Конака“. Самата статуетка е открита в Рациария.
Постоянна експозиция Номер 1: ПРАИСТОРИЯ
На влизане, първото нещо, което виждаме, са изображения от пещера Миризливка. Тук се приема, че са открити най-ранните останки от живота на човека (късен палеолит 40 000 г. пр.н.е.) .
Знаехте ли, че преди 15 млн. години територията на България е била дъно на море? През ледниковия период човекът усвоява пещерите заедно с животните. В експозицията могат да бъдат видени оръдия на бита, създадени от кости на животни и кремък в естествения му вид. Минаваме през част от над 750-те рисунки от пещера Магура, датиращи от 12 000 пр.н.е. до бронзовата епоха.
„Виждаме“ как матриархатът отстъпва „пилотското място“ на мъжката фигура; как се откриват медта и бронзът; как започва да се формира къснобронзовата култура „Балей“; как се правят бронзови накити и игли.
В детството ми историята, която ме караше да се чувствам горд жител на Северозападна България и която с татко често обсъждахме, бе тази, в която племето трибали единствени дават отпор на Александър и Филип Македонски; сякаш отново бях дете и отново се чувствах несломима.
Постоянна експозиция номер 2: АНТИЧНОСТ
Тук виждаме едни прекрасни мраморни статуетки от Рациария: бог Дионис (II в.), богинята пазителка на града Рациария (II в.), римски божества… Постоянната експозиция се слави с невероятни попадения, които илюстрират военния, стопанския и икономическия живот. Емблемата на тази експозиция е красивата мозайка, открита в частен дом на високопоставено лице до Рациария. (Можеш да я гледаш с часове!)
Вижда се една статуя в човешки размер облечена в хитон (къса или дълга дреха тип туника, носена от мъже и от жени). Подобни статуи са открити на много места у нас. Те са често срещани в Римската империя, известни са като „Голямата Херкуланка“ и илюстрират представата за жените и техните заслуги в управлението на Римската империя.
В постоянната експозиция I век е представен с помощта на картата, показваща разделението на Балканския полуостров на четири провинции. Земите на днешна Северна България били включени първоначално в провинциите Мизия и Тракия, а след делението на Мизия през 86 г. са разпределени между провинциите Горна и Долна Мизия. С възхита разглеждам разнообразните артефакти, свързани с различните култове и разнообразния божествен свят, изложен във витрините. Представени са много мраморни фигурки, върхове на стрели, мечове, окови (робовладелството не е било чуждо), части от отоплителната система, красиви свещници, калъпи, брави… Рациария е представена като център на занаятчийското производство.
Временна експозиция: ЕНЕРГИЯ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ
На 14 февруари 2024 г. е открита временната експозиция, представяща част от спасителните археологически проучвания, правени във Видин и околността. Благодарение на Ваня Ставрева, Никол Благоева, Илко Цветков, Николай Казашки и реставратор Екатерина Илиева от участъка между Дреновец и Връшка Чука са изкарани над 3000 предмета от над 18 археологически обекта. С част от екипа имате възможността да се запознаете на място и да почерпите от техните знания и енергия. Интересните кадри, правени по време на проучванията, те „обуват“ в ботушите на археолозите и те карат да изживееш емоцията от откритието.
Постоянна експозиция номер 3: СРЕДНОВЕКОВИЕ
Тук моят гид през вековете Дияна Ценкова успя да ме въведе в блясъка, даден на града от Иван Срацимир. „Видях“ как от обикновен лагер Бонония се превръща в Бдин. „Бях“ на строителната площадка и „участвах“ в старта на строежа на баба Вида през IX век. Пожелах да отида в манастира в село Раковица и да слушам организационния процес на антиосманските бунтове. Исках да нося пушка!
Разбрах защо в манастира на Долна Каменица (днешна Сърбия) се помещават стенописи на династията Шишманови. „Храних“ се от глинените съдове (графитокерамика) на владетели и боляри, „носих“ меч и „паднах“, когато падна Видинското царство.
Постоянна експозиция номер 4: ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ XV– XIX ВЕК
Тук е последната ни спирка. Тук участвахме в надигането на бунтовете и хайдушките движения. „Борихме се“ редом с бунтовниците в първото антиосманско съпротивително възстание на Константин и Фружин. „Видях“ Османската империя през XVI век в най-голямата ѝ мощ. С възхита „наблюдавах“ как Видин става непревземаем, благодарение на подобрената отбранителна система. Рововете, които позволяват на река Дунав да влезе в града, го правят недостъпен за враговете. Той остава такъв по време на Руско-турската освободителна война, по време на Междусъюзническата и Балканската война.
„Запознах“ се с ренегата на Османската империя – Осман Пазвантоглу. Разбрах, че бунтовническия дух е част от бащиното му наследство. Част от сградите от облика на днешен Видин, строени по негова заръка са музеят „Кръстата казарма“, джамията (построена в името на баща му с обърнат пик) и библиотеката (построена в чест на майка му).
Проследихме избухването на Голямото северозападно въстание от 1850 г. и като гарван над бойното поле „видях“ предателството и кървавото му потушаване.
Моят гид през вековете ми разказа как чуждоземецът митрополит Антим или Атанас Чалъков, който макар и нерадушно приет от видинските граждани, по-късно е изпратен с радост и почести. Показа ми Човекът, който наистина преобразява Видин бидейки дарител на средства за построяването на Девическата гимназия, читалище „Цвят“ и първи дарител за построяването на величествената катедрала „Свети Димитър“.
Експозицията продължава с възрожденска иконопис с икони на над 200 години. Тук мълчиш…
Тъкмо когато реших, че е време да се „завърнем в бъдещето“, моят гид завъртя „волана“ към „Атаката при Смърдан“. В музей „Конак“ е изложено копие от румънския художник Николае Григореску, участник като кореспондент в Руско-турската война. На 10 декември 1877 г., след падането на Плевен, се формират три фронта. Западният е насочен да освободи Видин и Белоградчик. След три поредни боеве при село Смърдан, румънската армия успява да изтласка османците.
На 25 март 1878 г. (нов стил 6 април 1878 г.) Видин е освободен официално.
Качих се в импалата и не видях таласъми и демони, но видях „свръхестествено“. Видях историята на цял един народ. Запознах се с Човеци, видях как империи идват и си отиват, носих меч и пушка, организирах бунт, страдах и се радвах и се прибрах по-богата.
