Спомен за смелата Янка от село Громшин

Спомен за смелата Янка от село Громшин

„Напоследък по целия фронт на Драва настъпи временно затишие. Две-три вечери поред около полунощ тъмното, непрогледно небе се застояваше необезпокоявано от тревожните трепкания на ракетите и сърдития грак на картечниците. В сърцата на войниците се промъкваше скрита тревога. Те разбираха, че това странно затишие е предвестник на нещо тежко и голямо, което щеше да се стовари по позициите през близките дни.

Тази нощ облачното небе бе слязло много ниско. Над неприветната гола равнина свистеше студен вятър и проникваше чак до костите. От време на време прехвръкваше сняг.“

„През Драва“, Величко Нешков

 

Едва ли има българин, който да не е чувал за боевете при Драва. Тогава 3-та рота от 41-ви пехотен полк на българската армия попада в обсега на войските на Третия райх. Това се случва, докато те настъпват в областта на Нагятад-Хересне. Немските войски правят опит да изградят предмостие на северния бряг на река Драва. Печално известната Дравска операция е част от Балатонската операция във времето от 6-и до 21-ви март. След като става ясно, че 3-та рота е в смъртна опасност, командирът отправя своя призив за включването на доброволци, които да прикрият отстъплението. Има нужда от войници, които да жертват своя живот, за да не бъде застрашена цялата рота. На призива на командира отговарят дванадесет души. Сред тях има и две жени – Янка Кирилова и Милка Костадинова.

В един момент командващият се опитва да ги накара да напуснат групата за тяхна безопасност, но тогава Янка му отговаря, че сред присъстващите тя не вижда жени, а само войници.

Часовете минават и нощта напредва. Сражението, което се разиграва, не било равнопоставено. След седем убити и трима ранени Янка остава сама, но продължава да отвръща на противниковия огън с картечницата. Насред тази неравна битка я улучва снайперистки изстрел. Младата жена загива, покосена в ранната утрин на 8-и март, годината е 1945. Била е едва на двадесет.

Дравската отбранителна операция успява да предотврати настъпването на немските войски. Това от своя страна подпомага Виенската операция, което пък дава условия за приключване на войната.

Българска армия губи 1614 живота, а ранените наброяват 2500.

 

Памет за загиналите

Край унгарския град Харкан се намира българско военно гробище. В неговите предели се намира и гроба на доброволката Янка Кирилова Иванова от 41-ви пехотен полк. Нейното родно място е село Громшин, Фердинандско (дн. Монтанско).

Българската писателка и преводачка Василка Хинкова, която загубихме през 2015 г., преди години разказа за посещението си на това гробище в Унгария. Тогава тя е търсила свои приятели и съграждани, но не е успяла да открие надгробните им плочи. Докато е обикаляла съвсем случайно е попаднала на паметника на Янка Кирилова под номер 20 в редицата. В своя разказ тя споделя и какво точно пише на плочата:

Доброволка Янка Кирилова Иванова,
41-ви пехотен полк,
от с. Громшин, Фердинандско,
убита на 8 март 1945 г.

Тогава тя си обещава да посети родното място на младата жена в нейна памет.

След години действително го прави и тогава разбира, че детската градина в село Громшин носи името на смелата доброволка. Нейното име носи и улица в населеното място, както и преди години местния цех за обработка на прежда към завод в Монтана, който в наши дни не функционира.

Днес можем да открием лика на Янка и нейната история в книгата „Кратка история на село Громшин“, 1995 г. с автори Иван Николов и Илия Симеонов.

 

Днес се навършват 80 години от смъртта на Янка Кирилова. За да продължи да живее споменът за нейната саможертва, нека помислим за нея и за всички онези хора, които са дали младостта, силите си и мечтите си, за да има по-добро начало за тези, които идват след тях.

На финала съвсем в духа на написаното споделяме част от стихотворението „Драва“. С почит.

„Свряна в окопи
и бункери зли,
Дравската нощ
безутешно хлипа
и задавя в облаци
от мъгли
бесните оръдейни
хрипове!…
… Но все по-корава
става пръстта,
все повече оредяват
редиците.
Не достигат вече
ни упоритостта,
ни командирите,
нито войниците.“

Радослав Цветков, „Драва“

 

 

Източници:

Отбрана – вестник за войската и народа;

Спомени на Василка Хинкова от 2005 по случай 60 годишнина от боевете при Драва („Искам думата“);

„Кратка история на Громшин“, 1995, Иван Николов, Илия Симеонов

Относно автора

Моника Тинчева

Моника не си е представяла, че някога сърцето ѝ ще тупти в динамична линия дълга около 500 км. Приблизително толкова е разстоянието между Монтана и Бургас. Бургас е нейният обичан роден град, а в Монтана преди близо 20 години казва „Да!“ и заедно със съпруга си, чиито корени са от монтанския край, слага началото на семейната си история. Оттогава животът ѝ се върти в неспирен танц между Северозапада и Югоизтока с няколко междинни спирки. По време на това житейско пътуване тя се влюбва в природата, въздуха, хората и традициите на региона, дори в предизвикателствата, които я чакат на всеки завой, докато изследва, изживява и прибира грижливо всеки спомен от него. По образование е филолог и думите, красотата на езика и неговата магия я вълнуват още откакто прочита първата си книга. Писането ѝ дава сила, емоция, тръпка, удоволствие и смисъл. С това, което представя на читателите, Моника се стреми да ги подтикне да погледнат на Северозапада по различен и вдъхновяващ начин, да го уважават и да го носят в сърцето си, в която и точка на България или света да се намират.

Прочетете и другите материали на автора тук