„Змейова сватба“ идва в Монтана: обречената любов на Яворов и Мина оживява чрез „Шевица“
Анжелика Иванова
„Хе, ти само тръгни с мен. Да видиш! Ще те заведа, дето никоя от дружките ти не е стъпвала, нито пък ти някога ще стъпиш. Там, дето и насън не си сънила. Края на света ще видиш. Най-напред пред тебе слънце ще огрява и най-подир зад тебе ще залязва. По три дни можеш гладна да стоиш, няма да умреш от глад. Нашироко да живееш, отвисоко да гледаш.“
Има спектакли, които ни карат да се засмеем, да се вдъхновим и да излезем по-леки. Но има и един друг вид – такива, които се прокрадват под кожата ни и ни карат да затаим дъх, докато в залата не остане нищо друго, освен тишината на собственото ни вълнение. Знаковият Представителен Фолклорен Ансамбъл „Шевица“ отново отваря своя сандък с магия, за да ни подари нещо необикновено – една красива среща на фолклора с литературата, на мита с реалната човешка история, която всеки ще обикне.
В събота, на 18 април, ни предстои да станем свидетели на нещо много повече от танц. Предстои ни премиерата на фолклорния спектакъл „Змейова сватба“ – едноактова музикално-танцова приказка в три картини по безсмъртната драма на П. Ю. Тодоров, която ще отвори сърцата ни и ще напълни очите ни със сълзи.
Нямаме търпение да видим симбиозата на танца и музиката, която ще се случи пред очите ни в Драматичен театър „Драгомир Асенов“ Монтана. Магията на историята става дори по-реална, когато осъзнаем, че зад образите на Змея и Цена стоят двамата души, чиято любовна история вълнува повече от век поколения наред. В основата на сюжета са отношенията между Пейо Яворов и Мина Тодорова – сестрата на автора Петко Тодоров. А този спектакъл е дълбок поклон пред паметта им, посветен на 111-та годишнина от кончината на гениалния Яворов.
С вълнение ви представяме и интервюто ни с Петър Ангелов, по чиито идея, режисура и хореография е представлението. Именно той е основател и ръководител на емблематичния ансамбъл, който покорява всеки зрител.
Как се зароди идеята точно на „Змейова сватба“? Какво те провокира в драмата на Петко Тодоров и кога разбра, че именно тя трябва да оживее чрез „Шевица“?
„Змейова сватба“ зрее в главата ми от доста време – премина през всички възможни етапи: препрочитане на драмата на П. Ю. Тодоров, разговори с теренни консултанти, композитор, писане на либрето, замисъл за режисура и не на последно място, хореография. Смело мога да кажа, че това отне близо три години. Намирам, че много отива на „Шевица“ да пресъздаде тази красива и трагична история.
Фолклорът обикновено се свързва с празник, но тук основата е трагичната съдба на Яворов и Мина. Как се танцува „обречената любов“ и трудно ли беше да преведете тази тежка драма в ритъм, без да изгубите енергията на танца?
Ние имаме уклон да показваме и красивите, и драматични събития от цикъла на човешкия живот. В основата на историята наистина стои реалната история на поета Яворов и крехката Мина. Първоначално нейният брат П. Ю. Тодоров решава да създаде приказка за техните взаимоотношения, но след нейната кончина, той променя края и я превръща в драма. Работата ни по спектакъла не беше само свързана с песните и танците в него, а до голяма степен и до изграждане на органични и пълнокръвни образи на сцената.
Спектакълът е на границата между съня и реалността. Как се облича този „дух“ в народна носия и кое беше най-голямото предизвикателство при превръщането на легендата в жив спектакъл?
Предизвикателства имаше много и те само ни мотивираха да удвоим усилията си. Да, границата между физично и метафизично, плътско и идеалистично е много тънка и за целия състав е много вълнуваща тази трансформация. Пространствата се сменят – имаме гъсти гори, в които моми, готови за инициация танцуват освободено, имаме мегдански веселия, имаме обредни ситуации и имаме Змей – митологично създание, но с повече човешки качества от който и да е в селото.
Представлението е посветено на 111-годишнината от смъртта на Яворов. Ако поетът седеше на първия ред в театъра в Монтана, коя сцена бихте искали да види най-много?
Ооо, каква чест би била дори за миг да срещнем погледи с Пейо Яворов. Толкова възхита буди у нас неговото творчество! Бих искал да види любовния дует между Змея и Цена (така се нарича главната героиня, чийто прототип е Мина Тодорова) най-много.
Ти си едновременно режисьор и самият Змей на сцената. Доколко те промени този процес и остава ли нещо от „змейовата природа“ в теб, когато светлините угаснат?
Двете роли – на режисьор и на главен герой Змей са ми много любими. Обичам да контролирам всички процеси на сцената и зад кулисите, но обичам и да съм облян в светлината на прожекторите. Разпознавам се в Змея, да. Вероятно не само след спектакъл, а и преди него нося нещо от образа в себе си.
От последното ни интервю до днес „Шевица“ се разгърна още повече и вече е истинска сензация. Каква е тайната съставка за това да направите традицията да изглежда толкова модерна и „на място“ в днешните времена?
Благодарим за високата оценка. Ние самите не се взимаме за сензация. Надяваме се да сме все така истински и инакомислещи. Тайната ни е в уникалния състав от певици и танцьори, които са толкова пластични в мисленето си, влизат в различни превъплъщения и вярват в пътя, който прокарваме и в страстта, която ни пали.
Връщате се в Монтана след един епичен спектакъл, който направихте последния път! Какво е усещането да излезеш пред нашата публика и с какво този град спечели артистите на „Шевица“?
Обожаваме Монтана! Аплодисментите от последното ни гостуване още отекват в ушите ни. Да не забравяме, че нашият диригент на Хора Маестра Соня Чакърова е от Вашия прекрасен град. И не само, с нас на сцената излиза Стефан Милков – актьор и до скоро директор на Монтанския Драматичен Театър „Драгомир Асенов“. Щастливи сме, че имаме танцьори и певици, които са Ваши съграждани, така че е наистина специално гостуването ни тук.
Какво би казал на онези, които все още се колебаят дали „Змейова сватба“ е тяхната история? Какво ще открият в театъра на 18-ти април, което никое видео в социалните мрежи не може да им даде?
Заповядайте да ни видите на живо! Убеден съм, че няма човек, който да си тръгне безразличен след спектакъла. Историята е разтърсваща и завладяваща, изпълненията ни са емоционални и сърцати. И не на последно място, общуването с местната публика е магия – тя се случва само по време на участието, настръхваме взаимно и после я пазим дълго в съзнанието си.
* * *
Каним всеки на този епичен спектакъл, изтъкан от изкуство и душа. Нека заедно съпреживеем емоцията, богатството и красотата на българския фолклор, които ни сплотяват и до днес. Елате, за да усетим как времето спира, а вечността започва с танца на сцената пред нас.
Можете да закупите билети за спектакъла онлайн или на касата на театъра.
