Пещерите на Северозапада: Подземният свят около Орèшец
Тихомир Алексиев - Роки
Докато се подготвяше този разказ, почина основателят и почетен председател на пещерен клуб „Бел прилеп“ – Александър Леонидов. Той е основател и вдъхновител на спелеологията в Белоградчик и участник в откриването и картирането на много подземни чудеса.
В памет на Сашо Льонката.
Почивай в мир!
Тъмно, влажно и дори малко страшно. На места е хлъзгаво, като може да си удариш главата или коляното, ако не внимаваш. Какво тогава привлича толкова много хора към подземния свят на пещерите? Едва ли има универсален отговор, но ако има, сигурно е свързан с думата съкровище. Един иска да открие съкровищата на подземната красота в карстовите образувания, друг търси древни тайни и скрито познание, а трети буквално търсят материални съкровища. Независимо от мотивацията, влизането в пещера води до размиване на границите между вътрешния свят на човека и околният свят. За много хора влизането в царството на мрака е като движение навътре към себе си. Сигурно затова някои се плашат, а други изпадат във възторг. В този разказ ще се впуснем в дълбините на четири пещери, всяка със своя уникален характер. Всички те са разположени в тялото на варовиковия рид Белоградчишки Венец и са на пешеходно разстояние от село Орèшец.
Нека споделим няколко думи за най-близкото населено място. Сигурно е странно, но не само хората могат да се придвижват, а и селищата, в които те живеят. По източното подножие на Венеца са разположени две села с едно име. Това са старото село Орешец и Гара Орешец. Старото село почти няма жители и се е превърнало във вилно селище. Хората са го напуснали и се заселили в близост до жп линията, която свързва София с Видин. Двете места са като човешката душа – двойствена и непроницаема, но все пак – едно цяло. Старото село има интересна църква и носи старинен дух, а другото е построено по план, с успоредни улици, някои от които все още носещи имена като „Георги Димитров“ и „Ленин“. Всяко от тях е взело своя дял от историята и го пази, надявайки се да пренесе нещо от себе си в бъдещето. Но да се подготвим за подземна експедиция! Очакват ни четири много различни пещери, като и четирите са с различна степен на достъпност – от благоустроената и осветена Венеца до достъпната само с алпийска екипировка Пропаст.
Венеца
Пещера Венеца не е взела своето име просто от планината, която обитава. Председателят на пещерен клуб „Бел прилеп“ – Отец Серги, споделя с нас, че самият баща на организираната спелеология в България – Петър Трантеев е казвал, че смята Венеца за най-красивата пещера в района. Неговото мнение споделят много туристи, в което можете да се уверите, ако прочетете отзивите в гео-локацията на пещерата в Гугъл карти. Затова можем да възприемем този подземен свят като „венеца“ на пещерите около Орешец. Естествената красота на пещерата се допълва от художествено осветление, което създава колоритна приказка. Но как се е стигнало до отварянето на пещерата за туристически посещения? Историята е много интересна и малко неочаквана.
Не само водата разтваря и дупчи скалите на варовика. Добивът на скални маси от варовик в кариерите също променя пейзажа. При взривни работи през 1970 г. в района на старото село Орешец в земята се разкрива дупка. Работниците от кариерата информират за своето откритие местния пещерен клуб „Бел прилеп“ от Белоградчик. Скалният град се намира само на 13 км от откритието. Спелеолозите от пещерния клуб организират експедиция и проникват в подземния отвор. Това, което заварват, ги очарова и те информират федерацията по спелеология. Пристига и председателят Петър Трантеев. Попаднали са на неизвестна дотогава пещера, която на всичкото отгоре е пълна с необичайни форми и цветни кристали. Картират пещерата и ѝ дават име – Венеца. Новината за новооткритата пещера се разпространява не само из спелеоложките среди. При посещенията си пещерняците забелязват, че много любопитни персони с неясни намерения оставят своите следи в пещерата. Най-притеснителното е, че започват да изчезват пещерни образувания и кристали. Пещерняците решават, че най-доброто, което могат да направят, е да зазидат входа. И така, след милиони години покой, това тихо подземно кътче преминава през поредица от бурни обрати. От напълно непозната на хората и недостъпна, само за няколко месеца пещерата става обект на интерес и проникване от хора с най-различни интереси. Започва разруха и в крайна сметка, след няколко неуспешни опита за затваряне, входът на пещерата е бетониран. Следват още няколко десетилетия покой.
През 2015 г. пещерата е открита като туристическа атракция, която очарова своите посетители. Изграден е вход и преминаването на галериите е организирано по метални стълби и пасарелки, които превеждат туристите през приказен свят. Пред очите на посетителите се редуват сталактити, сталагмити, сталактони, пещерни драперии, но и по-редки образувания като дендрити и хелектити, които, игнорирайки гравитацията, растат настрани. Сред скалните образи особено популярен е „Богородица“, превърнал се в емблема на пещерата. Тъй като няма естествен отвор, е възможно през част от своята естествена история пещерата да е била без достъп на кислород. Така някои изследователи се опитват да обяснят образуването на интересни пещерни кристали, между които и полупрозрачния оникс. Посещението отнема около 40 – 50 минути, задължително с каска и водач. Влизането става на всеки кръгъл час, между 9 и 17 часа. Можете да съчетаете пещерата с посещение на старинната църква „Свети Георги“, която е разположена съвсем близо до паркинга. Тя пази много интересни стенописи. В пространството пред пещерата се провежда и фолклорният фестивал „Жива вода“, който събира изпълнители от различни краища на Северозападна България и не само.
Само на няколко километра се намира другата прочута пещера от землището на Орешец и също лесно достъпна – Козарника.
Козарника
Пещера Козарника има и други имена – Живанина дупка, Сухи печ, Козарска пещера. Това е една „съвсем обикновена“ на вид пещера. Дълга е около 200 м и няма ниши или разклонения. Дори няма вторични карстови образувания като сталактити и сталагмити. Но въпреки подвеждащия си външен вид, пещера Козарника дълго е крила несметни съкровища… за археолозите, палеонтолозите и антрополозите. Вярно е, че учените имат различни представи за „съкровище“ спрямо неспециалистите в дадена област, но нека разкажем какво е толкова ценното, което са открили там. Става въпрос преди всичко за кости от отдавна измрели живи същества. Но не кости от овце и кози, които са затварени тук, когато е служила за нуждите на местните скотовъдци, а кости от диви животни и човешки същества, обитавали пещерата преди хиляди и милиони години. Нека първо разгледаме обстановката наоколо и да разберем с какво това място е привличало своите обитатели.
Пейзажът около пещерата е доминиран от склоновете на Венеца, които потъват към долината на река Скомля. През топлото полугодие всичко е покрито със зеленина с изключение на отвесните варовикови венци, които се белеят на фона на горите и храсталаците. И днес, и в далечните геоложки епохи това място е било пълно с диви животни, което има голяма роля в неговото заселване от човека. Ландшафтното разнообразие е голямо. От голите скали и откритите тревисти пространства на карстовите степи, през горските и храстови формации, до просторите на Дунавската равнина. През отделните периоди е имало и различни водни басейни. Мястото е богато на живот и е привличало ловци и събирачи в продължение на милиони години. Пещерите в района са предлагали и така необходимия подслон. За разлика от много други пещери наоколо, пещера Козарника се отличава и с липсата на влага и наличието на кремък. От гледна точка на праисторическия човек това място е било като швейцарски курорт, само че малко по-евтин.
Историята на използването на пещерата от човека е много интересно и преминава през най-различни обрати. Да започнем от първия момент, когато вътре влиза машина през 50-те години на XX век. Това е един трактор, който изравя повече от метър дебел пласт отложения. Загубени са ценни научни сведения за късните обитавания от праисторията. Подът е подравнен, а на входа е издигната стена. Идеята била да пещерата да се превърне в атомно бомбоубежище. По-късно други два трактора на местното ТКЗС дооформят пещерата във вида, в който ще я заварят учените през 90-те години. Системните научни проучвания ще бъдат проведени от българо-френски екип, ръководен от професор Николай Сираков от Националния Археологически институт и Жан-Люк Гуидели от Френския Национален център за научни изследвания, Бордо. Когато пристигат научните екипи ги посрещат не само кости от саблезъби тигри и пещерни мечки, но и съвсем живи кози. Тогава пещерата получава последното си име – Козарника.
С пристигането на учените в наносния под на пещерата започват да се появяват изкопи, а от тях излизат истински научни съкровища. Една от най-любопитните находки на учените са фосилите на охлюви, чието присъствие на това място било пълна загадка. Оказало се, че те принадлежат на вид, който е живял преди около 20 млн. години, и че най-близкото находище на тези фосили е край град Лом на над 50 км от мястото. Това означава, че някой е придавал такава ценност на тези охлювчета, че е бил готов да измине пеша поне 12 часа, при това в епохата преди съществуването на агенция „Пътна инфраструктура“. Ако подходим спекулативно, можем да предположим, че в Козарника са намерени следите от най-ранните палеонтологически проучвания. Но да оставим шегата на страна, защото със следващите разкрития нещата стават сериозни, а научните спорове разгорещени.
Две са най-зашеметяващите разкрития под заравнената от трактора повърхност. Едното от тях е зъб на представител от род Homo, който е живял приблизително преди около 1,6 – 1,4 млн. години. Не е съвсем сигурно, но най-вероятно е принадлежал на Homo Erectus (изправен човек). Тази датировка изпреварва със стотици хиляди години предишни находки от Испания и подсказва, че проникването на първите хоминиди в Европа е по-вероятно да е станало през Бофора, Дараданелите или Кавказ, отколкото през Гибралтар. Тоест движението е било от Изток на Запад, а не обратно. Все пак трябва да се има предвид, че находките в палеоантрополгията никога не са с последна дума.
Не по-малко любопитна и поне толкова нагорещяваща страстите в научните среди е една друга находка от Козарника. Това е парче от пищялна кост на говедо, върху която са нанесени успоредни линии, които според откривателите няма как да са случайни или в следствие на транжиране на месо, тъй като са от такава част на животното, където няма нищо за рязане. Парафразирайки учените, можем да кажем, че това е някакъв опит на тогавашните човешки същества да „подредят“ представите си за света, което може да се тълкува като проява на символно мислене. Шокиращото за научната общност е, че възрастта на находките е около 1,4 – 1,2 млн. години, а преобладаващото дотогава мнение е, че способността за символно мислене се появява едва преди около 50 000 години при Homo Sapiens.
Още много са интересните открития, направени в Козарника, като например първите в света следи от обработване на кожа. Също едновременното съжителство, вероятно в продължение на хиляди години, на съвременни хора и неандерталци. От времето на съвременния човек има много останки и на пещерни мечки, като повечето от тях не показват следи от насилствена смърт. Оказва се, че е напълно възможно хора и мечки да са обитавали съвместно и мирно пещерата. Същото важи и за съвместното съществуване между човеци и неандерталци, като откритите следи от неандерталско ДНК в нашите гени показва, че можем да говорим за нещо много повече от съжителство.
Ако искате да посетите пещерата, това е лесно. Локацията я има в Гугъл карти, а край пътя Белоградчик има малък паркинг. От паркинга са само 250 м, макар и стръмно изкачване. Вътре внимавайте с дупките, останали от учените. Те са дълбоки и не много сигурно обезопасени. Ако ще влизате навътре, това е възможно с подходяща светлина, като не напускайте обособената пътека. През зимния период не е подходящо да се влиза на вътре, тъй като това може сериозно да навреди на прилепите, които са в хибернация.
Башовишки печ
Печ е думата, която местните турлаци използват за пещера или скална ниша. Башовица е вилната зона на Орешец, като исторически сведения и останките от средновековна църква показват, че тук е било старо селище. Ако ревизираме това, което казахме дотук, излиза, че районът на Орешец е имал четири селища: праисторическо в Козарника, средновековното и може би антично в Башовица, селото от османската и следосвобожденската епоха и съвременното Гара Орешец. И това са около 1,6 млн. години история и трансформации. За съжаление страта средновековна църква, която някои от следосвобожденските ни изследователи определят като един най-значителните църковни паметници, е унищожена. Не само от времето, но и от ТКЗС-то, чийто директор решил да използва сградата, преживяла и османската епоха, за обор.
Независимо от историческите епохи и начините на живот, едно нещо е напълно ясно – всички хора имат нужда от вода. В един карстов район като Венеца, много често живителната течност се намира под земята, под формата на подземни резервоари, реки и карстови извори. Това се дължи на особеностите на варовика, който е изграден от калциев карбонат, който се разтваря от водата. Така вместо повърхностен отток, водата се просмуква под земята, създавайки галерии, зали, сифони, пропасти и др. Това са подземните пътища на водата. Обикновено в подножието на карстовите ридове водата достига до други скални слоеве, които са водонепроницаеми и в крайна сметка излизат изпод земята, обогатена на омразния на много хора „котлен камък“. Тази вода може и да не е с най-добрите качества и да предизвиква зъбен камък и камъни в бъбреците, но на някои места е единствен водоизточник. Има и още нещо: за разлика от повърхностно течащите води, които губят много от своите количества в изпарения, тук събраната вода не се губи и не се замърсява органично.
Един от тези вековни източници на вода за района на Орешец е водната пещера Башовишки печ. Това е най-дългата пещера в Северозападна България. Общата дължина на галериите е над 4000 м, като има потенциал да се открият продължения и разклонения. Пещерата е много богата и на пещерна фауна и с много възможности за бъдещи изследвания. Достъпът до нея е лесен, като входът и е на около 2 км от жп гарата на Орешец. От всички, за които разказваме тук, тя е на трето място по проходимост, като това нейно качество много зависи от сезона. Напролет в нея се събира много вода, като на входа се образува малък водоем. Някога на това място орешчани са перяли своите черги. При продължителна суша проникването е значително улеснено. Все пак не препоръчваме на неопитни хора да търсят приключения от този тип. Ако пък любопитството надделява, вземете челник, резервни батерии, бъдете готови да се намокрите във вода с температура 11-12 C° и не ходете сами. Преди да тръгнете, предупредете някого къде отивате и вземете с вас едно здравословно страхопочитание към природата. В началото е възможно да се върви изправен в една сводеста галерия, като в средата на пода тече едно малко поточе, което може и да не е толкова малко, в зависимост от сезона. Водният поток търкаля обли камъчета, както правят истинските реки. Макар и обявена за защитена територия през 2022 г. над пещерата е надвиснала сериозна заплаха. Тя е буквално заградена от активни кариери, които добиват скални маси за пътно строителство. Дано я има и за нашите наследници!
Пропаст
Това е най-трудно достъпната пещера в района. Всъщност да се достигне до нея не е много трудно, но проникването е на практика невъзможно без необходимата екипировка. Разбира се, може да скочите директно вътре, но не е препоръчително, тъй като 15 м не е малка височина. Общата дължина на пещерата е е 347 м, общата денивелация е 62 м. Пропастта се състои от вертикал с формата на камбана, с дълбочина 15 м, две хоризонтални галерии и втори вертикал дълбок 23 м. Атракцията на пещерата е висок 6-метров сталактон, който прилича на снежно дърво. Мястото привлича не само спелеолози, които обичат подземните красоти. Местните жители дават сведения и за похождения на иманяри. Дали са намерили голямо имане, не става ясно. Самите жители на селото са използвали някога пещерата за да изхвърлят труповете на умрели животни, като по този начин се надявали да предотвратят разпространението на зарази. Входът е 15-метрова пропаст.
Но не само останки от животни са намерени там. Историята на пещерен клуб „Бел прилеп“ помни и разкритията на човешки останки. При една от своите експедиции в пещерата, спелеолозите от белоградчишкия клуб откриват скелет на човек. Веднага съобщават за откритието си в тогавашната милиция. Оказва се, че намерените останки са на човек, обявен за международно издирване и то не чак толкова отдавна
Има легенда от стари времена, свързана с пещерата. Според нея, за посещението на Белоградчишкия каймакамин в Орешец е уведомен свещеникът на селото. Въпреки че е предупреден, местният свещеник не отива да посрещне делегацията. Изглежда, че това силно е разгневило местния велможа, чийто пост го поставял начало на Белоградчишката каза (околия). Наказанието за това поведение било да вържат попа и да го хвърлят в пропастта под звуците на зурли и тъпани. Някои версии на легендата дават името на жертвата – свещеник Кръстьо и допълват, че преди да бъде хвърлен в дупката, е измъчван.
Надяваме се да ви е било интересно и нашето послание да е достигнало до вашето сърце. Опазвайте природата и нейните красоти, независимо дали са под или над земята. От тях ще има какво да научат и поколенията след нас. Например един сталактит стои най-добре в пещерата и именно там му е мястото. Нека пазим пещерите, техните обитатели и пещерните образувания!
