Пазителите на реката: историята на Мухаро-спининг клуб „Огоста“ – Монтана

Пазителите на реката: историята на Мухаро-спининг клуб „Огоста“ – Монтана

„Преди да има клуб, преди всичко, ние бяхме риболовци и ходехме на реката за риба, както обичаме да правим до ден днешен.“

С тези думи Николай Иванов, по-известен като Джак в риболовните среди и сред своите познати, председател на Мухаро-спининг клуба в Монтана започва своя разказ. В него ще ви запознаем със сърцати хора, които обичат реката, уважават живота в нея и се грижат за него.

Предисторията на клуба започва през 2017 г. По онова време на река Огоста не съществува все още режимът „Хвани-пусни“, няма забрани, липсва каквато и да било регулация и риболовните дейности биват преустановени, защото рибите са изловени. В този момент групата запалени риболовци решават със собствено финансиране да закупят американски пъстърви. Те поставят кутии за събиране на средства в риболовните магазини и с помощта на дарения от други рибари отново зарибяват реката.

Щом рибите порастват до среден размер обаче за пореден път биват изловени. Групата рибари, които каузата събира заедно, разбират, че трудът им при ново зарибяване ще бъде безполезен заради безчинствата по реката. Те решават, че това не може да продължава по този начин и се обръщат към Ловно-рибарското дружество „Огоста“ – Монтана, от което стават част, за да бъдат в някаква степен официални защитници на реката и на живота в нея.

„Като официална секция към голямото сдружение искахме да обърнем внимание на няколко основни неща: много необходимо беше да има човек, който да пази този участък от реката, да го обикаля и наглежда, за да предотврати (доколкото е възможно) нови посегателства. Осъзнахме също, че е задължително да има строг регламент за улавянето и за прибирането на хванатите риби.“, разказва Николай.

Когато след една година членство в сдружението нищо не се променя, от групата осъзнават, че е необходимо сами да предприемат някакви действия: „Трябваше да се погрижим за реката – ние, хората, които имаме желание. Събрахме се тогава отново всички заинтересовани и решихме сами да създадем сдружение. Последваха дълги преговори, но всички бяхме взели единодушно решение. Знаехме, че ако ние не обърнем внимание на реката и на пъстървовия риболов, никой няма да го направи вместо нас.“

Така на 13-и май 2019 г. Николай успешно вписва в Търговския регистър Мухаро-спининг клуб „Огоста“.

Николай Иванов, председател на Мухаро-спиннинг клуб „Огоста“. Снимка: Йоана Димитрова


Мухаро-спининг клуб „Огоста“

Името на клуба идва от езиковото съчетание на два основни метода, които пъстървовите риболовци практикуват, а именно мухарски риболов и спинингов риболов. Общото между тези два типа риболов е, че се използват единствено изкуствени примамки, няма нищо от животинска и въобще естествена стръв.

Снимка: Йоана Димитрова


Ново зарибяване и регулация

Няколко дни след официалното създаване на клуба няколко негови представители отиват в Родопите и по-специално до язовир Тошков чарк. Той е разположен на Девинска река и служи най-вече за годишното изравняване на водите. Там се намира и рибовъдно стопанство за балканска пъстърва. От там те докарали в река Огоста 10 хиляди малки пъстърви, с които зарибили участъка от Монтана до село Ерден. За балканската пъстърва в реките съществува регулация, наречена „Хвани-пусни“. Това означава, че рибата може да бъде уловена, но след това задължително трябва да бъде върната във водата. Този метод спомага за запазване на балканската пъстърва като изчезващ вид, за да не бъде заличен от реките ни. Рибата, независимо от нейното състояние, размер и т.н., трябва да бъде пусната обратно на свобода в реката.

Снимка: Николай Иванов

Николай продължава своя разказ за създаването и поддържането на клуба и за трудностите, които са имали по този път. Следващата стъпка на дружеството е да се свържат с Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури: „Това са „риболовните полицаи“, така да го кажем. Установихме връзка с Валери Спасов – инспектор „Рибарство и контрол“ в ИАРА – Монтана. На база зарибяването на река Огоста с балканки с вече установен произход, този участък от Монтана до Ерден беше успешно включен към реките в режим „Хвани-пусни“.

След като уреждат регулацията за улова на рибите, следващата стъпка е да открият човек, който да наглежда и да се грижи за реката, бреговете ѝ, риболовния ресурс и да следи за бракониери. За щастие го откриват в лицето на Бисер – един от учредителите на клуба. „Заедно с него и още няколко местни момчета, поехме цялата инициатива да създадем клуба, такъв какъвто е в момента.“, с усмивка си спомня Николай.

Водите на река Огоста. Снимка: Йоана Димитрова

Бисер поема отговорността да обикаля по реката и да проследява случващото се. Вниманието му е насочено най-вече към това как рибарите се отнасят към уловената риба. В един момент обаче средствата в клуба свършват и членовете му трябва да помислят за друг начин да финансират неговия труд: „Направихме събрание, обсъдихме въпроса и решихме да се обърнем към кмета на Монтана – Златко Живков. Уговорихме среща, разказахме му за идеята ни и впоследствие той ни потърси, за да ни каже, че ще удовлетвори искането ни. Не можехме да повярваме, че клубът вече има охранител! Законово той вече беше част от общината и така стана доброволен сътрудник към ИАРА, за което сме много благодарни на кмета.“, разказва Николай.

Бисер вече не е охрана на реката, но за хората от клуба той винаги ще остане учредител и приятел, към когото изпитват дълбока признателност за дългите години усилия. В онзи момент това е огромен успех за Мухаро-спининг клуб „Огоста“. Благодарение на това назначаване рибите в реката успяват да се задържат, а бракониерството в градската зона на река Огоста е намалено до минимум. Надолу към село Ерден обаче реката и гората са диви и събирането на регламентирана риба продължава.


Регулярни почиствания на реката 

След като неуморните хора от клуба полагат тези грижи за задържането на рибите в река Огоста, съвсем естествено идва моментът, в който решават да се погрижат и за „лицето“ ѝ. Започват организиране на инициативи за почистване в градската ѝ част.

Почистване на река Огоста. Снимка: Йоана Димитрова

Там, където реката граничи с махалата в покрайнините, се образува голямо струпване на отпадъци и това става причина отново да се обърнат за съдействие към Общината. През 2019 – 2020 г. подават редица сигнали със снимков материал. Тогава хората от клуба успяват да извоюват предписание за всички дворове, които граничат с реката и да наложат необходимостта от почистването им. Резултатът е наистина почистени дворове, поне за онзи момент…

Снимка: Николай Иванов

Събитията около историята на клуба продължават – винаги има какво още да се подобри. Николай продължава своя разказ: „Дойде моментът, в който да помислим и за риболовците, които идват. Искахме мястото да бъде приветливо и приятно за тях. Обсъдихме да направим нещо като алеи покрай реката, да сложим пейки и да направим беседки, където хората да седнат, да отдъхнат, да хапнат.“

От клуба поставят 6 беседки, които да предоставят удобства на гостите на реката. Средствата за тях идват от членските карти и от продаване на рекламни тениски. „Много хора разбраха за нашата инициатива и бяха така добри да станат членове и да си закупят членска карта.“, разказва с благодарност председателят на клуба. „Първоначално направихме пейки от палети, но те не издържаха теста на времето – свършиха вандализирани, потрошени и хвърлени във водата. Освен тях сковахме и кошчета за отпадъци. Постарахме се да сложим по едно до всяка пейка. Подготвихме и шест указателни табели с основни правила за режима „Хвани – пусни“, те съдържат информация за това как един риболовец трябва да се отнесе с рибата, когато я залови и са препоръчителни за всички, които практикуват риболов на реката. След като бъде заловена една риба, тя трябва да бъде върната по указания начин, за да може да отплува и да остане жива в реката, а не да бъде отнесена от течението, да се обърне по корем и да умре.“

Снимки: Николай Иванов

Но нека се върнем отново на темата за членските карти и да поясним защо те са толкова важни за съществуването на клуба. Цената на членската карта е 30 лв. Закупувайки такава, всеки, който желае, може да помогне клубът да продължи да има финансовата възможност да развива реката. Също така, когато се организира важна инициатива или мероприятие, имайки техните контакти, членовете на клуба могат да запознаят хората.

За идеите за бъдещето на клуба Николай споделя: „В един момент ние като клуб искаме да стопанисваме тази градска част от реката. Ще кандидатстваме като сдружение пред общината, за да ни го даде държавата на концесия. Така ще можем да въведем още полезни правила на река Огоста – да сложим такса за риболова, да регулираме максималния брой хора, които ловят на ден, да упражним допълнителен контрол. Например имаме проблем с това, че трябва да се лови само на изкуствена примамка без контра или кука, но идват и много хора, които ловят на естествени примамки от животински или хранителен произход като бели червеи, хляб, царевица, цаца и други малки рибки. В пъстървовия риболов това води до висока смъртност на рибите. Те реагират много остро на белите червеи и хляба – скупчват се и започват стръвно да се хранят, при което гълтат примамката навътре. Ако куката е по-голяма с контра, тя ѝ раздира вътрешностите. Това е проблемът ни с естествената стръв  – смъртността. Затова ние като клуб се стремим да има правила. Ние вече не използваме големи куки с контра и тройни куки, няма и естествени примамки. Това е целенасочено за големите риби, а те са родителите на всички други – убием ли големите риби, приключваме с популацията на реката. Това за мен е най-големият яд – да видя рибите, живели 5 години, да бъдат убити по този начин, гледката ме съсипва. В пъстървовите реки в Европа или ловиш на муха, или не ловиш на нищо и куката ти трябва да е без контра.“

Балканската пъстърва намери начин да се приспособи изцяло към река Огоста и вече има естествено зарибяване – тя люпи хайвера си. От клуба поддържат връзка с човек от БАН, с когото всяка година правят изследвания на гнездата, вземат проби и следят дали хайверът се е развил и в коя част на реката е по-напреднал. Тенденцията е след време популацията да се редуцира, защото когато се увеличи броят на рибите, хайверът и съответно потомството им намалява. „Затова и вече не зарибяваме реката. Зарибявали сме я 3 пъти 3 поредни години. След това вече каквото природата си знае. Ако реката се пази и поддържа, то това следва да е достатъчно.“, уточнява Николай.

Инициативи на Мухаро-спининг клуб „Огоста“

Освен ежегодните почиствания, от клуба провеждат и училища по муховръз, където обучават децата да ловят с мухарки: „Учим децата да познават организмите, които живеят във водата, защото това е много важно за всеки един мухар. От няколко години на беседките провеждаме такъв кръжок по муховръз, в който идеята е с изкуствени материали да имитираме организмите в реката. Особено през лятото и през някои уикенди, когато имаме възможност, събираме децата и започваме с уроците. За изработката на „мухите“ се използват конци, пера, козина от различни животни, дъбинги, ламета и др., с които да се имитират различни водни организми. Стараем се да грабнем вниманието на младите и да им създадем хоби, което да не ги затваря между четири стени с телефон или друго устройство в ръка. Идеята е да са сред природата и да разпознават животинските видове. Ако ги спечелим като малки и ги увлечем в нашата кауза, след време те ще поемат това, което правим ние сега.“

Снимка: Йоана Димитрова

Друга важна част от идеята на заниманията е да научат децата да пазят чистота, да почитат рибите, да съхраняват реката. Когато отидат на риболов, хората често носят консерви, бутилки и други отпадъци. Всичко това трябва да се прибере обратно или да се изхвърли, а да не да бъде оставяно по брега. Затова от клуба правят всичко, което е по силите им, за възпитанието на бъдещото поколение риболовци – за да е по-уютно и комфортно и да не бъдем заобиколени от грозната гледка на изхвърлени в реката гуми, килими, матраци и всевъзможни битови отпадъци.

„Мухарският риболов не е толкова разпространен в България. За да бъде развит този вид риболов, да стане популярен, трябва да има условия. А на нас това ни е дадено от Бога – условията са перфектни! Затова и се стараем да ги развиваме. Имаме също идея за наблюдение с дрон, както и да бъдат поставени пилони с камери. Това ще позволи да осъществяваме навременен контрол. Би било хубаво да има и пешеходна зона с пейки, която да минава по протежението на реката и да се превърне и в приятно място за посещение.“, разказва още председателят на клуба.

Активен участник и водеща фигура в почистванията на реката и обученията на деца и младежи е и риболовният гид Станислав Мънков.

Станислав Мънков. Снимка: Йоана Димитрова

Той също има какво да сподели по темата, а ние го изслушахме с интерес: „Благодарение на този клуб в реката има огромно количество риба, тя се превърна в едно прекрасно място за посещение на риболовци не само от цялата страна, но и от целия свят. Аз съм единственият гид за риболовен туризъм в страната и огромна част от времето си прекарвам тук с групи чужденци от цял свят – хора от Франция, Германия, Англия, Швейцария. Монтана се превърна в пъстървовата столица на България и не само. Рибите, които живеят в тази река – балканските пъстърви най-вече – са с наистина внушителни размери, в Европа има много малко места, където могат да се хванат подобни. За да хваща такива риби, човек трябва да отиде в Испания, Исландия или Нова Зеландия.“

Станислав добавя: „В други европейски страни няма риби в такова количество и размери. Затова тези хора идват тук и са искрено впечатлени. В другите страни клубове като Мухаро-спининг клуб „Огоста“ се грижат за стопанисването на реката официално.  Ние тук го правим на доброволни начала, събираме средства помежду си, намираме спонсори, но не бива да бъде така. Редно е на клуба да бъдат дадени права върху стопанисването на реката и да се въведе някаква такса.

Смея да кажа, че сме създали тук школа от млади риболовци. Покрай инициативите за почистването на реката имаме желание да сформираме група, която се интересува от риболов с муха – това е най-природосъобразният метод на риболов. Искаме да запалим младите към риболова и да ги научим, че не е важно само да хванеш рибата, но и да я цениш. Стремим се към етика в риболова – да има отношение към самата риба, към природата, към реката, към бреговете ѝ и към колегите риболовци.“

След като проследихме хронологически пътя, който клубът е изминал, моментите на успехи и на разочарование, то нека да завършим нашия разказ с думите на Николай, които обобщават каузата на Мухаро – спининг клуб „Огоста“:

„Нека пазим реките и рибата в тях, да развиваме идеята и да създадем общност от млади хора, която по някакъв начин да спомага за нашето дело. Много бихме искали усилията ни да бъдат разпознати от правилните хора и нашата инициатива да бъде продължена. Ако всяка река си има защитници, то тя ще е пълна с риба и ще е прекрасно място, а това се случва с много труд и отдаване на каузата. Преди нашата намеса в река Огоста плуваха само отпадъци. Беше грозна гледка. Сега има коренна промяна и смея да твърдя, че нещата придобиват все по-правилен и смислен вид. Ние развиваме не само риболова, но и града – той бива посещаван от хора от всички краища на света и по този начин се развива и туризма.“

 

По материала работиха Моника Тинчева и Йоана Димитрова

 

 

Относно автора

Призни

Призни е медията, която разказва неразказаните истории на Северозапада. :)

Прочетете и другите материали на автора тук