Заветът на паметниците – истински приказки от миналото
Моника Тинчева
Всяка година на 18 април се отбелязва Международният ден на паметниците и забележителностите. Началото на тази инициатива започва от 1983 г., когато по време на 22-рата Генерална конференция на ЮНЕСКО е взето решение тази конкретна дата да се посвети на опазването на културно-историческото наследство. Идеята на начинанието е да вдъхнови и насърчи както цели общности, така и отделния човек за съхраняването на тази памет, достигнала до нас като послание в различни форми и проявления.
Духовна обител или исторически комплекс, внушителен монумент или каменен барелеф, съхранен обичай или вековна традиция – формата не е толкова определяща, колкото живителният заряд, смисълът, искрата и паметта, с които те достигат до всяко следващо поколение.
С вас ще се разходим със силата на думите и мисълта до три съвсем различни един от друг културно-исторически обекта в Северозападна България. Първо ще се озовем в планинско селце в прегръдката на величествените глами на Западна Стара планина, след това ще се изкачим по „гръбнака“ на връх Ком – дивния двехилядник в Берковския Балкан, а после ще отморим тялото и съзнанието сред зеленината в Градската градина на Монтана.
Чупрене, кулата с часовника и китната църква „Свети Николай“
Село Чупрене е полегнало в запленяваща планинска местност в подножието на Западна Стара планина. Около него се ширят гъсти букови и иглолистни гори и очертанията му достигат до т. нар. „глами“ – високи планински възвишения, които природата е ваяла хиляди години. Усещането е за дивост, волност и неопитоменост. Първите стъпки сред безкрайните гори на този край дават една допълнителна глътка въздух на душата и после още една, за да може човек да въздъхне пред тази сурова красота.
На центъра на село Чупрене погледът веднага попада върху високата часовниковата кула, която се издига като безмълвен страж насред площада. Оприличавана от мнозина на архитектурно украшение, което пази в себе си майсторлъка на стари занаятчии и непреходна вещина, в наши дни тя е призната официално като паметник на културата. Кулата е построена през 1899 г. от майстори, които я издигат начело с Евто Велов от Ябланица (Дебърско). Висока е 15 м и е изградена от дялани варовикови блокове. Тя изпълнява и функцията на камбанария към църквата „Свети Николай“, която е в близост. Между 1927 и 1928 г. е монтиран часовников механизъм с четири циферблата, а през 2011 г. са изрисувани светци по четирите фасади на кулата. Изображение на кулата можем да открием и в герба на община Чупрене.
Самата църква „Свети Николай“ също е място, което представлява интерес със своята история и типичен за онези далечни времена градеж. Построена е през 1847 г. като композицията на строежа е еднокорабна, планът на изграждане е опростен и е вкопана в земята. Това се е случило съгласно действащия по това време турски закон за височината на християнските сгради. Църквата е обявена за паметник на културата.
Връх Голям Ком и каменният лик на Вазов
„Оттук окото волно прегради не намира.
Вселената пред мене покорно се простира.
Душата гордо диша. От тия планини
умът към нещо светло, голямо се стреми.“
Откъс от стихотворението „На Ком“, гравиран върху барелефа с образа на Иван Вазов на връх Голям Ком
Връх Голям Ком е най-високият в Берковския Балкан – извисява се на 2016 м. От тази височина в посока североизток се разкрива изключителна гледка към Берковското поле, Берковица, както и към Монтана и язовир Огоста, а на изток се откроява очертанието на Врачанския Балкан. Ако метеорологичните условия позволяват при орлов поглед на север може да се различи и изпъналата се като жива струна снага на река Дунав. А от северозапад пък ни „поздравяват“ върховете Копрен и Миджур.
На върха е разположен и паметник на патриарха на българската литература Иван Вазов, който известно време живее и твори в Берковица. Куплет от неговото стихотворение „На Ком“ е изписано за вечни времена на мраморната плоча.
Паметникът представлява мраморен блок с барелефен образ на Иван Вазов. Той е поставен на върха през лятото на 1965 г. когато се честват 115 години от рождението на Иван Вазов, 70-ата годишнина на организираното туристическо движение и традиционния празник на Берковския Балкан. Използван е наличния във фонда на музея „Иван Вазов“ гипсов релеф, който е дело на скулптора А. Дудулов. След това идва на ред работата на каменоделците Игнат Игнатов и синът му Георги, които са пресъздали лика на поета от гипсовия модел върху мрамора.
Така връх Ком посреща своите гости освен с безкрайната удивителна шир, но и със своите мълчаливи, но постоянни домакини – високия триангулачен знак и мраморния лик на Иван Вазов.
Спомен за Богдан Илиев – Орела в Монтана
„Да бъдеш добър летец значи да летиш все по-високо и по-високо не само със самолета си, но и с духа си. Неспокойният ти дух на летец трябва да търси вечно и непрекъснато съвършенство. Ти трябва да летиш не само по-високо от всички земни същества, но и в живота си на земята по морал и човещина да бъдеш по-високо от тях.“
Богдан Илиев, из „Кривата на летеца“
Богдан Илиев е български летец-изтребител, офицер, подполковник, участник в защитата на София по време на Втората световна война, кавалер на Ордена „За храброст“ и на Ордена „Александър Невски“.
Роден е в село Каменна Рикса (област Монтана) на 16 август 1916 г. В историята той остава с въздушната съпротива над планина Плачковица през март 1944 г.. За проявената смелост е обявен за кавалер на Ордена „За храброст“. Другата ситуация, в която се проявява неговият героизъм, е през юни 1944 г. в небето над Казанлъшкото поле в бойна акция срещу вражески самолети.
На 16 август 2016 г. по повод 100-годишнината от рождението на Богдан Илиев в Градската градина в Монтана е поставен негов паметник. Той е изработен от скулптора Александър Хайтов по инициатива на Клуба на летците в Монтана и Българската авиационна асоциация.
Една от улиците в жилищния комплекс „Плиска“ както и клубът на авиацията в гр. Монтана носят името на летеца от Каменна Рикса.
Богдан Илиев оставя в наследство и статия със заглавие „Кривата на летеца“. В нея той анализира въздушните катастрофи, обяснява причините за тях и също прави план за обучение на нови пилоти.
Три различни места, три различни истории, три различни начина да усетим миналото и да подадем ръка на предците, но и да оставим своето послание на тези, които ще дойдат след нас.
Всеки паметник има своя глас, всяка частица от културното ни наследство има силата да се превърне в машина на времето и да обедини това, което е било, с това, което ще бъде. А ние сме просто настоящите пътници във Времето, които вплитаме спомените и знанията си в общия корен на паметта на човечеството.
