80 години СУ „Иван Вазов“: празнична седмица, изпълнена със спомени и вдъхновение
Натали Ангелова
В историята на едно училище 80 години са не само време, но и символ на посветеност, развитие и любов към знанието. За СУ „Иван Вазов“ това са години, изпълнени със славни постижения и гордост за поколения ученици и преподаватели.
През втората седмица от декември училището отпразнува своята 80-годишнина с тържествена програма.
Официалното откриване се състоя в понеделник, когато училището бе изпълнено с празнични слова и музика. Директорът на училището, госпожа Ани Ангелова, откри тържествата със слово, в което подчерта историческата значимост на СУ „Иван Вазов“. След това последва водосвет и благослов от Негово Високопреподобие Архимандрит Антим, който с вълнение освети празничния момент и пожела благополучие и напредък на училището.
По време на празничната седмица учениците имаха възможността да се потопят в света на българската литература. Програмата включваше спомени и разкази за живота и творчеството на Иван Вазов – патриарх на българската литература и патрон на училището. Откъсите от произведенията му разкриха величието на неговия дух и отдаденост към родината.
Драматизацията на „Радини вълнения“ от учениците от 4. клас беше един от най-вълнуващите моменти. Тя ни припомни за важността на борбата за национално освобождение и духовно обновление.
От вторник до четвъртък денят започваше с утринна физзарядка в 7:30 ч. – традиция, възродена за младото поколение. Това бе символично напомняне за добрите навици и дисциплината, които са били част от ежедневието на учениците през годините. Освен физическата активност, седмицата беше изпълнена и с научни и творчески предизвикателства.
Така например 10. клас реализира проект по темата „Непознатият Вазов“. Малките ученици също не останаха настрана и с рецитала „Горди Вазовци“ и изложбата „Иван Вазов през моите очи“ показаха своята любов и уважение към своя патрон.
Друг важен момент беше представянето на електронната книга „За мен Вазов е“. Това произведение беше резултат от усилията на учениците от по-горните класове, които написаха есета и стихотворения, вдъхновени от името и делото на Иван Вазов. Книгата съдържа авторски произведения, написани с много емоции и любов от сърце и душа.
На 10 декември, на самия рожден ден на училището, се състоя една от кулминациите на празничната седмица – фотоизложба. Водещите бяха облечени с чавдарска и пионерска униформа, което по чудесен начин възроди спомени от друго време. Сред експонатите се намираха стари дневници от 1945 г. и дипломи, написани на ръка. Целта бе всички присъстващи да си спомнят за ценните моменти от историята на училището, проследявайки неговото развитие през годините.
На събитието присъстваха официални гости от местната власт, но най-важни за този ден бяха учителите – много от които вече не преподават, но с радост се върнаха в училището, за да се потопят в спомените си. Със сияещи очи и нежна носталгия те разглеждаха старите фотографии и албуми, в които се намираха и техните млади лица. Този момент беше не просто събиране на хора, а съкровено преживяване, изпълнено с емоции и признателност. Всеки поглед към снимките бе като пътуване през времето – миг, в който всички усещаха, че училището не е просто място за учене, а дом, изпълнен с любов, труд и страст, които не могат да бъдат забравени.
Втората кулминация бе огненото шествие, което събра ученици от 1. до 12. клас, преподаватели и жители на града. С факли в ръце всички преминаха от централната част на града до училището, носейки със себе си символа на негаснещия пламък на знанията и традициите. Шествието беше съпроводено от звуците на музикалните инструменти от Духов оркестър „Дефилир“ към СУ „Иван Вазов“, а за финал бе представено светлинно 3D шоу, което озари фасадата на училището, символизирайки светлия път, който то ще продължи да върви и занапред.
Радвам се, че имах възможността отблизо да следя празничната седмица на СУ „Иван Вазов“. Щастлива съм, че съм била част от тази негова история. Всяко едно от събитията носеше със себе си сладост, безгрижност и показност, която не беше натрапчива, а напротив – приятна, караща те да се замислиш какво си дал и какво си получил като ученик / учител в това училище.
Честит юбилей и от мен!
Нека училището продължи да бъде светлина и вдъхновение за всички бъдещи поколения!
