Диана Иванова от село Ослен Криводол за това да бъдем без да трябва
Представете се на нашите читатели.
Това може би е най-трудната задача. Последните 20 години, през които се опитвам да живея по-съзнателен живот постоянно си задавам въпроси от сорта на: „Коя съм аз? Как се чувствам? Какво съм дошла да правя или да науча?“ и всеки ден получавам различни отговори в зависимост от това, в какво състояние на духа съм. Ако трябва да отговоря тривиално – аз съм Диана, на 55 години, съпруга, майка и баба и това са само една малка част от етикетите, които мога да си поставя. А иначе съм един много чувствителен човек, обожавам тишината, звуците на природата, изгревите и песента на птиците. Обичам да експериментирам, да трупам опитности, да проявявам изобретателност в трудни ситуации, да съзерцавам и просто да се наслаждавам на това „да бъда“ без „да трябва“.
Преди повече от 10 години сте решили да смените шума на София с живота в село Ослен Криводол. Какво ви накара да вземете това решение и как гледате на него от перспективата на днешния ден?
Знаете ли, сега осъзнавам, че преди да се преместя да живея на село, правех това, което се очакваше от мен, което е „трябвало“ да правя – трябваше да завърша висше образование, трябваше да се омъжа, трябваше да имам деца, трябваше да работя, трябваше да живея в големия град… Защото така трябва! Защото така правят всички… Не ме разбирайте погрешно, не се оплаквам от живота си, но в него имаше едно „задължително напрежение“, което постоянно ме караше да правя нещо.
С решението си да се преместя със съпруга си в село Ослен Криводол – родното село на майка ми, сякаш ударението вече се промени от правенето към бъденето. Вече почти няма нищо задължително, което непременно трябва да бъде направено. Това не означава, че през целия ден бездействам. Напротив, сега върша много повече работа, но разликата е, че всяка дейност, с която се захващам, ми носи невероятно удовлетворение – от сутрешната разходка с кучето и работата в градинат, до възраждането на живота в селото. Ако нещо не ми носи удоволствие, ако нямам отклик, просто не го правя.
Ето така аз разбирам бъденето – не просто да седиш в медитативна поза и да си задаваш вечните въпроси, а да бъдеш съзнателен и удовлетворен от това, което вършиш, когато не просто работиш, а си в служба на другите.
Към този момент от живота, това е най-доброто решение, което съм вземала. Това беше и най-голямата ми мечта, защото тук аз живея истински – имам възможност да отглеждам храната си, да творя, да работя както с децата, така и с възрастните хора от селото, да се свържа с корена си, да служа и да виждам как селото се събужда за нов живот.
Възможно ли е това, което сте направили, да бъде развито в тенденция – Северозападът да се позиционира като място за хора, които искат да избягат от големия град?
Аз не избягах от София. Идването ми на село беше естествен етап от развитието на моя живот. Бягството никога не е решение, дори напротив – ако бягаш от нещо, то рано или късно те настига.
Завръщането и животът на село напоследък се превърнаха в мода. Особено атрактивно е да се правят телевизионни предавания с млади хора със солидно образование, избрали този начин на живот. В това няма нищо лошо, но само ако изборът е съзнателен, а не бягство и следване на поредната модна тенденция. Защото знаете ли какво се случва във втория случай? Животът на село за тези хора се превръща в непосилна задача и при първите трудности те отново се завръщат към удобствата на големия град.
От една страна е романтиката – възможността да се наслаждаваш на чисти въздух и природа, да живееш в къща с голям двор, да отглеждаш сам храната си… От другата страна обаче е усилието, което трябва да направиш – да си построиш или ремонтираш дома, да прекопаеш градинката, да насадиш и отгледаш зеленчуци, да окосиш тревата в двора, ако отглеждаш животни – всеки ден да се грижиш за тях, да нацепиш дърва за зимата, да накладеш печката в студените зимни вечери, да отидеш до града, за да си купиш това, от което имаш нужда…
Нищо не получаваме даром в този живот и ако някой иска да живее на село трябва да бъде готов за това. Един мой учител казваше, че е добре да полагаме удосилие, т. е. удоволствие и усилие и тогава резултатите ще бъдат впечатляващи.
Кои са положителните качества на живота на село според Вас и защо?
От практична гледна точка животът на село е много по-евтин от този в града – тук няма къде да си похарчиш парите (това в сферата на шегата), но ако трябва да сме сериозни – според статистиката човек харчи най-много пари за храна. На село има възможност хората сами да отглеждат храната си и тогава винаги ще имат на трапезата пресни плодове, зеленчуци, яйца, мляко, месо, мед, гъби, билки и подправки. Разбира се, вкусовите им качества са несравними с тези на купените от магазина, но това са допълнителните екстри.
Друго предимство е инфраструктурната независимост. Какво имам предвид? Ако човек има първоначален капитал може да изгради енерго-ефективно жилище, чрез сондаж да си осигури чиста вода и да бъде независим от общественото водоподаване, да използва енергията на слънцето и да си осигури топлина и електричество. Ето как могат да отпаднат от семейния бюджет разходи за храна, вода и електричество, а това е сериозно перо. Човек става относително независим от тези обществени услуги, които не винаги са с най-добро качество в селата.
Хората на село са различни от тези в града. Тук всички се познават и се поздравяват, отчуждението все още не е навлязло в селата. Напълно в реда на нещата е докато минаваш покрай някой двор, съседът ти да те покани да влезеш, да си поговорите и да те почерпи. И последно – на село си много по-близо до природата, но за романтичната част няма да говоря, защото това всички го знаят.
Широко разпространена представа е, че по селата няма живот и нищо не се случва. С работата си в читалището Вие показвате, че нещата в Ослен Криводол не стоят по този начин. Разкажете ни повече за инициативите, които сте реализирали до момента през 2023 г.
Действително има много села в България, където нищо не се случва. Нашето село допреди няколко години също беше потънало в дълбок сън, но след съня идва пробуждането. Част от събуждането на селото беше възстановяване на читалището, което беше преустановило дейността си преди 56 години.
И така, на 24 май 2022 г. учредихме НЧ „Развитие – 2022“ и с възрожденски плам започнахме да работим:
- организирахме кампания за набиране на книги за библиотеката и вече разполагаме с над 10 000 заглавия, а доброволци изработиха и монтираха стелажи за книгите;
- за втора година провеждаме Лятна детска школа през месеците юли и август и това е най-вълнуващото и очаквано събитие за децата;
- работим със сдружения и неправителствени организации по различни проекти, като вече имаме детска театрална школа, а благодарение на проекта „Съживяване на селата чрез творчески дейности“ на сдружение „Фабрика за идеи“ през това лято за един месец в селото живяха и твориха трима артисти;
- организираме концерти, изложби, театрални представления, творчески работилници за деца, турнири по шах-мат, поетични рецитали, кино прожекции, екскурзии, общоселски тържества по различни поводи, зимни седенки с бабите и плетене на терлици, както и възстановяване на стари народни обичаи като коледуване и сурвакане;
- включихме се в акция за разделно събиране на отпадъци и проведохме редица информационно-образователни кампании с деца и възрастни за необходимостта от рециклиране и разделно събиране. Селото участва в кампанията „Искам да съм полезен – рециклирай ме“ на сдружение „БГ бъди активен“ и в надпреварата за екоотговорна община, като спечелихме поощрителна награда за своята дейност.
И всичко това само за една година, така че тук никой няма време да скучае. Постоянно се случва нещо интересно, любопитно и забавно.
А какво ви очаква следващите няколко месеца?
В личен план ми предстои да стана баба за втори път и всички с голямо вълнение очакваме новия човек в семейството. Иначе се уча да нямам очаквания и да приемам това, което идва в живота ми с отворено сърце. Последните години животът стана много интересен, динамичен, непредсказуем и правенето на плановете очевидно вече не е част от него, затова и на мен ми е трудно да планирам бъдещето си. Желанието ми е да продължа да работя с децата и с възрастните хора от селото, да намерим средства за ремонт на старата сграда на училището, в която ще се помещава читалището, да поддържаме чистотата в селото и околностите му.
Каква е вашата мечта за развитие на бъдещето на селото и на региона като цяло?
В нашето село преобладава възрастното население, но напоследък млади хора с деца започнаха да си купуват къщи с идеята да живеят тук постоянно. Да се надяваме, че изборът им е съзнателен и няма да избягат при поява на първите трудности. И в този смисъл – това е мечтата ми: с идването на повече млади, осъзнати, трудолюбиви и вдъхновени хора да продължи възраждането на селото, да се ражда нов живот, да творим и сбъдваме мечтите си.
Поканете нашите читатели да дойдат да ви посетят.
Доскоро никой не беше чувал за село Ослен Криводол, но то вече се появи върху картата на България. Тук човек има какво да се види – от старата средновековна църква, до новооткрития древен мегалитен светилищен комплекс, да се разходи покрай реката и двете екопътеки, да играе Паневритмия на връх Глава, да посети някое от събитията, организирани от читалището, да си поговори с бабите, запазили спомени от минали времена или да обмени информация с новодошлите млади заселници. И понеже на село има много работа – приемаме и доброволци.
Всеки, който желае да усети вкуса и аромата на селото, да вдиша чистия въздух и да пие вода от кладенче, да се наслади на най-красивото нощно небе и да се запознае с нас е добре дошъл!