Гергана Кабаиванова от „Пендара“ – дигиталната платформа за гастрономически преживявания на село
Венелин Добрев
Тя е Гергана Кабаиванова, експерт в областта на местните храни и селския туризъм и управител на Pendara.bg – дигитална платформа за гастрономически преживявания на село. Преди 11 години тя основава първия български фермерски пазар в голям град (Пловдив) и оттогава се посвещава на каузата да помага на малките фермери и занаятчии на храни. През 2017 г. с екипа си стартира проекта „Пендара“, по който реализират няколко полезни наръчника и обучения, помагащи на малките предприемачи да започнат и развият бизнес с местни храни у нас. Успяват да помогнат на стотици производители в тази сфера, а част от тях вече са стабилни и популярни марки.
Освен това екипът се занимава и с политики за производителите на местни храни. Автори са на два нормативни проекта, които в момента се разглеждат от експертна работна група на Министерството на земеделието и храните. Първият е Наредба за дейността на фермерските пазари, а вторият е Национално ръководство за добри хигиенни практики при производството на малки количества храни в домашни условия. Двата проекта ще отворят много повече възможности за развитие на малкия бизнес с местни храни и екипът се надява, че те ще влязат в сила през 2024 г.
Твоята мисия е да помагаш на малки бизнеси, които произвеждат хранителни продукти. Наскоро стартира и нова стъпка в тази насока – LocalStore.bg. Разкажи ни повече за това.
LocalStore.bg е нов стартъп проект на Никола Павлов – един от основателите на Grabo.bg. В основата си тази разработка представлява онлайн каталог на производители, фирмени магазини и други български микро и малки предприятия. Целта му е да се развие в специализирано мобилно приложение, което свързва българските производители с потребителите и служи за маркетинг на местните марки. На този етап приложението няма да предлага продажба на продукти. Аз се присъединих към екипа на LocalStore.bg като консултант по развитието на бизнеса.
Смяташ ли, че насърчаването на този тип бизнеси може да е ключ към икономическото развитие на региона и задържане на хората?
Убедена съм, че е така! Още повече, защото в държави като Италия и Франция се вижда, че това работи. Малкият местен бизнес не само предлага уникални продукти и услуги, но и поддържа връзката с традициите, културата и характера на даденото място.
Един от главните аспекти е създаването на работни места. Малките бизнеси често ангажират местни жители, което подпомага икономиката и създава възможности за хората в региона да останат там и да изграждат стабилна кариера. Това води съответно и до по-голяма стабилност в общността и намалява броя на хората, които напускат селата, за да живеят в големите градове.
Освен това малките местни бизнеси често използват местни суровини и ресурси, което допринася за развитието на земеделието в района. Така се стимулира и разнообразява икономиката там, като се подкрепят местните занаятчии, производители и земеделци.
Важен аспект е и привличането на туристи. Малките бизнеси, които предлагат уникални гастрономически и културни преживявания, могат да бъдат голяма притегателна сила за туристи. Това от своя страна създава не само нови доходи за местните бизнеси, но и увеличава популярността на региона като туристическа дестинация.
Изграждането на устойчива общност и икономика чрез подкрепа на малките местни бизнеси е от съществено значение за запазването на уникалните културни и гастрономически традиции. Това не само подхранва и развива икономиката на региона, но и привлича вниманието на хора, които търсят автентични преживявания и истински връзки с местната култура и общност.
Кои смяташ, че са силните страни на Северозапада като място за развитие на алтернативен туризъм, който е обвързан с местните храни?
Северозападна България има богато гастрономическо наследство, което за съжаление остава малко популярно. Торлашката и банатската кухни притежават вълнуващи вкусове и огромен пазарен потенциал. Те могат да привлекат сериозен интерес от страна на туристите както от вътрешността на страната, така и от чужбина. Въпреки това, когато става въпрос за туризъм, местните храни не се разглеждат като самостоятелен привлекателен фактор. Те са вградени в културата на региона, произхождат от тероара, преплетени са с историята и обичаите на местата. Така гостите не просто опитват вкусове, а получават цялостно преживяване, свързано с региона.
Градове като Вършец, Берковица, Белене, Белоградчик, Плевен – всички те са скрити съкровища с изумително туристическо богатство. За съжаление поради административни причини, вместо да се акцентира върху живота и културата – кулинарните изкушения, вината, обичаите, занаятите, флората и фауната, местните политики в туризма често отдават значение само на недвижимото културно наследство – пещери, скали, музеи и галерии. Гостите на Северозапада обаче не са просто туристи. Те са пътешественици, приключенци и изследователи, които желаят да се потопят в мястото и да го изживеят като местни. Те търсят живата история и живите усещания, а в този аспект, местните имат много какво да предложат!
Какво може да се направи на регионално и национално ниво, за да се насърчат този тип бизнеси допълнително?
Северозападът, както и България като марка имат нужда от сериозно ребрандиране. Трябва да се направи смел скок в посока на културния туризъм и да се покажат скритите ни живи съкровища, които са и емблема на идентичността ни. Музеите и галериите трябва да оживеят с посетителска интеракция, читалищата трябва да превърнат най-добрите си самодейни програми в туристически преживявания, къщите за гости трябва да предлагат домашна местна храна на всички свои посетители и кулинарните таланти трябва да започнат да представят опита си. Усилията за този нов бранд „България“ трябва да бъдат и на общините. Има сериозна необходимост те да приоритизират туризма, да го популяризират, да подобряват инфраструктурата и социалните услуги, за да могат местата им да бъдат привлекателни за гостите.
За финал отправи призив към нашите читатели за това как могат да подкрепят този тип малки местни производства?
Ние, гражданите, също можем да окажем значима подкрепа за развитието на малките местни производители и на културния туризъм и всъщност – на самата ни идентичност.
Всяко посещение на малките общности е подкрепа за техния начин на живот и запазване на богатото ни наследство. Имаме безбройни съкровища в селските общности. Време е да ги преоткрием, да опитаме родните вкусове и да вземем нова посока от корените си!
