„Back in black“: Кристиян Цветанов след финала на Lion Heart 2025

„Back in black“: Кристиян Цветанов след финала на Lion Heart 2025
Снимка: Elena Karailieva Photography

 

  1. Спазвай правилата.
  2. Уважавай Mайката Земя, не замърсявай!
  3. Води чрез пример.
  4. Просвети непросветените.
  5. Спазвай своето темпо.
  6. Сложи слънцезащитен крем.
  7. Освободи ума си и краката ще последват.
  8. Не подценявай екипировката.
  9. Прегледай се, преди да му дадеш.
  10. Използвай правилния инструмент по правилния начин.
  11. Не плувай/ колоезди/ бягай със слушалки.
  12. #ДАЙМО бързо и плавно!

„Три Библията“ на триатлона Lion Heart

 

Септември е, краят на лятото настъпва, а дивата и разнообразна природа около Приморско за поредна година кани спортните ентусиасти да подложат на тест уменията, издръжливостта и съзнанието си. През 2024 г. ви запознахме с Кристиян Цветанов от Монтана, който спечели индивидуалното състезание в категория „Ултра“. За да припомним детайлите около самото състезание, нека споменем, че то се провежда в рамките на един ден, а конкретната категория представлява 120-километрово трасе, разделено на три етапа: 3 км плуване, 96 км колоездене и 21 км бягане.

Тази година (2025), през първия уикенд на месец септември, се проведе юбилейното десето издание на ултра крос триатлона Lion Heart. За втора поредна година Кристиян Цветанов печели индивидуалното състезание в категория „Ултра“. Да, индивидуалното, но той самият определено не би казал, че е постигнал това сам. Разговаряме с Крис отново няколко дни след успешния финал:


Здравей, Крис! Как се чувстваш сега, няколко дни след състезанието? Тялото ти възстанови ли се?

За пръв път се чувствам доста добре след това състезание. Нямам никакви сериозни болежки и дори се шегувах с познатите си, че бих се върнал към тренировките още тази седмица.

Снимка: Yanne Golev Photography

Доволен ли си от представянето си тази година? В каква насока промени подготовката си за тазгодишното издание?

Като цяло съм доволен. Триатлонът се състои от 3 спорта и бих казал, че от плуването останах малко разочарован не само по време на самото състезание, но и седмиците преди това. Останалите две дисциплини вървяха доста добре за мен както по време на подготовката, така и на самото състезание.


С кого беше на състезанието?

Бях със семейството си, с приятелите си и техните деца, които ме изненадаха много приятно. На бягането децата се бяха разпределили на различни места по трасето, за да ме подкрепят и насърчават. Определено това бяха най-хубавите моменти от цялото състезание за мен. Затова бих искал да им благодаря много!

Снимка: Elena Karailieva Photography

Имаше ли промени или смяна на екипировката? В разговора ни миналата година ни сподели, че твоята не е била от ключово значение. Наблегна на важността на подготовката, знанието и подкрепата и чак тогава на екипировката.

Нямах фундаментална промяна по екипировката. Единствената разлика е, че карах с друго колело, което е една идея по-добро от миналогодишното. Отново плувах с трико за триатлон. В дните преди подготовка опитах да плувам с неопрен, но не ми хареса, защото ограничаваше движението в раменете ми и беше изключително топло с него. Методът на трениране си остана непроменен.

Снимка: Yanne Golev Photography

Срещна ли непредвидени ситуации – трудности на места, където не си очаквал?

На самия старт на състезанието, при влизането във водата, стъпих в подводна дупка и паднах по очи. Очаквах тълпата да мине през мен, но за мой късмет зад мен се появи приятел, който ме е видял и буквално ме вдигна от дъното. Тази ситуация ме извади от концентрация и цялото влизане във водата беше по-скоро трагично от моя страна. След това влязох в ритъм и състезанието протече по план за мен.


След състезанието през 2024 г. се колебаеше дали да се включиш тази година? Какво те мотивира?

Мотивира ме това, че нещата се подредиха така през годината, че да ми остане време да се подготвя добре и че подържах една прилична форма месеците преди финалната фаза от тренировки. За мен е много важно семейството ми да е наясно и съгласно с това, което предстои,  да съм здрав и готов за тренировки.

Снимка: KrisoK Photography

Какво предстои за теб оттук насетне?

Както се шегувахме след състезанието – предстоят ни коледните празници, но за моето семейство тази година те са специални, защото с радост очакваме второто си дете.


Ако трябваше да финишираш с песен, коя би била тя?

Доста труден въпрос, тъй като последната година слушаме почти изцяло детски песнички. Може би AC/DC – Back in black, защото успях да се завърна година по-късно отново подготвен, а също така и е една от моите любими песни.


Израстването, било то физическо или духовно, е свързано с болка. Как преодоляваш своята? Имало ли е момент или част от подготовката, когато си искал да се обадиш вкъщи и да кажеш, че няма да се получи?

Да, имал съм моменти в които се колебаех защо си причинявам това. Тази година по-скоро на психическа основа, отколкото на физическа. На мен винаги ми помага мислено да разделям усилието на малки порции. Ако изкачвам труден баир, го разделям на участъци. Изпълнението на даден участък ми вдъхва увереност за остатъка. Същият похват използвам и при подготовката. Разделям си я на блокове, седмици, дни, тренировки. Знам че след всеки ден съм по близо до финала.

Снимка: Elena Karailieva Photography

Крис завършва с време 06:40:59 ч. Въпреки бурното море в деня на състезанието, по-ниските температури през целия ден позволяват на състезателите да запазят енергията си по време на частта с бягането и колоезденето.

Кристиян Цветанов си остава пример за дисциплина, смиреност и благодарност. Победа е да успееш да изпълниш живота си с хора, които те виждат, които те разбират и подкрепят. Победа е още преди да си се записал за „твоето състезание“ да знаеш, че има на кого да разчиташ независимо от крайния резултат. Доверие, вяра и отдаденост, примесени с труд, дисциплина и ясен план са основни съставки по пътя към финала. В спорта и в живота е важно кой е от твоя отбор. Заобиколете се с хора, които вярват във вас, и бъдете хората, които вярват в своите съотборници.

Снимка: Elena Karailieva Photography
Относно автора

Елизабет Тончева

„Тате, аз се прибирам!“- така в три часа сутринта Бети казва на баща си, че се прибира вкъщи. На следващия ден молбата за напускане е подадена, на два курса багажът - пренесен и след десет години живот в София и над три години стабилно развитие в корпоративния свят, тя се прибира вкъщи. Родният ѝ дом е в Лехчево и Бети носи автентичната непокорност на региона. Ако не я намерим с книга в ръка, то тогава държи длетото. Обожава красотата на диалекта в Северозапада и не се свени да я покаже на останалите. Най- голямата ѝ ценност е семейството. Търси, събира и запазва информацията и историите за рода си. Влюбва се и създава семейство във Видин. Пътува всяка възможна минута между Видин и Лехчево, а малкият ѝ син е винаги с нея: „Той е част от това. Той го носи, това е неговата история и ще я познава.“ Не казва много, когато я попиташ какво за нея е дома. Чуваш я да цитира единствено: „…Тръгни по пътя и през двора. През портата позната. И ще стигнеш у дома. Или дом стъкни си. Или си почини.“ Останалото е в очите.

Прочетете и другите материали на автора тук