Дестинации Dunav Ultra: Белоградчик на велосипед

Дестинации Dunav Ultra: Белоградчик на велосипед

„Обичам те, мое мило отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой мили краю! Обичам те от всичката си душа и сърце, ако ти и да си обречен на тежки страдания и неволи! Всичко, що е останало в моята осиротяла душа добро и свято – всичко е твое!“ – Любен Каравелов

На 25-и октомври (събота) се проведе за първи път единственото по рода си организирано велоприключение в Северозапада. „Белоградчик на велосипед“ е не просто 40-километрова обиколка около обагрените с есенен аромат белоградчишки пътища. „Белоградчик на велосипед“ е преживяване с добавена стойност. То предлага на участниците забавление, движение, опознаване на околността и разбира, се малък тест на възможностите и волята им. 

Какво всъщност представляваше самото събитие? На дадено място, със зададен начален час, се събраха хора с велосипеди (тези, които нямаха свои, можеха да наемат) с общи интереси и любов към родното. По зададен маршрут, предварително разчертан от организаторите и предоставен на участниците през приложението Dunav Ultra, се даде старт на 40-километровата обиколка на региона. По трасето бяха отбелязани локации, където участниците спираха да си направят селфи, и чрез приложението прикачваха снимката си от конкретната точка. Самите пунктове за снимки не бяха просто случайни места, а такива, които копнеят да бъдат опознати. След дадения старт, който се случи на централния площад на града, първата контролна точка беше пещера Козарника, чиято история разказва, че там е открит зъб на представител на човешкия род на 1 милион и 400 хиляди години. Това са най- ранните следи на човешко присъствие на нашия континент. След това участниците се отправиха към пещера Венеца, където беше и втората им контролна точка. За историята на двете пещери може да прочетете тук. 

Снимка: Елизабет Тончева

На всяка контролна точка бяха предоставени освежаващи храни и напитки за участниците. Изключение не направи и третата контролна точка ресторант „Хан Мадона“, където всички бяха посрещнати от любезен персонал и богата и разнообразна трапеза. Малко преди края, през нелеко офроуд трасе, участниците достигнаха до пещера Лепеница. Красотата ѝ плени всеки един от пристигащите. Там малките скаути, водени от Тихомир Алексиев – Роки, ги посрещнаха и им разказаха за местността. Последната контролна точка беше само няколко метра от финалната права – място, където участниците имаха възможност да се насладят на величието на Белоградчишките скали. Тези, които завършиха трасето и бяха качили снимки от всяка контролна точка, получиха сертификат и медал на финала.

Очакванията на участниците бяха оправдани. Не, те бяха задминати. Времето беше в пълен унисон с настроението: слънчево и топло за сезона. Обратната връзка беше позитивна и всеки с трепет разказваше за красотата на региона. Целта сякаш е постигната: опознаване на околността, влюбване в разнообразието ѝ и желание да се научи още. Приложението Dunav Ultra, което организаторите разработват има точно такава мисия: създаването на платформа, популяризираща български региони и общини с потенциал за развитие на велотуризъм. 

Участниците се открояваха с автентичност, но едно крехко, осем годишно момиче спечели адмирациите на всички. Матеа взе участие и карайки редом до баща си премина успешно през всички контролни точки чак до финала. Тя успя да докаже на себе си, семейството си и всички наоколо, че възрастта и размерът нямат значение, ако желанието, целеустремеността и дисциплината те водят към крайната цел.

Снимка: Елизабет Тончева

Събитието се осъществи с любезната подкрепа на домакина Община Белоградчик, America for Bulgaria, Top Rent A Car, Stenata, Isosport. Регионалните партньори в лицето на ресторант „Хан Мадона“, „При Иван“, „Боровица“ – ферма и мандра и „Чипровско пиво“.

Хората зад Dunav Ultra вече плануват завръщането си за „Белоградчик на велосипед“ 2. Целта им да успеят да организират такива събития из цялата страна, където ще могат да показват и разказват за величествените природни богатства на нашата родина, докато обикаляме на велосипед. 

За още снимки може да признете във Facebook профила ни!

Относно автора

Елизабет Тончева

„Тате, аз се прибирам!“- така в три часа сутринта Бети казва на баща си, че се прибира вкъщи. На следващия ден молбата за напускане е подадена, на два курса багажът - пренесен и след десет години живот в София и над три години стабилно развитие в корпоративния свят, тя се прибира вкъщи. Родният ѝ дом е в Лехчево и Бети носи автентичната непокорност на региона. Ако не я намерим с книга в ръка, то тогава държи длетото. Обожава красотата на диалекта в Северозапада и не се свени да я покаже на останалите. Най- голямата ѝ ценност е семейството. Търси, събира и запазва информацията и историите за рода си. Влюбва се и създава семейство във Видин. Пътува всяка възможна минута между Видин и Лехчево, а малкият ѝ син е винаги с нея: „Той е част от това. Той го носи, това е неговата история и ще я познава.“ Не казва много, когато я попиташ какво за нея е дома. Чуваш я да цитира единствено: „…Тръгни по пътя и през двора. През портата позната. И ще стигнеш у дома. Или дом стъкни си. Или си почини.“ Останалото е в очите.

Прочетете и другите материали на автора тук