Думи, избори

Думи, избори
Снимка: авторът

Контра съюзът „но”, двойна употреба

Не е ли странно как много думи могат да се използват в обикновената реч? Хиляди са, нали? Всъщност съществуват милиони. Няма как да знаем всяка една от тях, не ни и трябва. Например думата „баджанак“, която означава съпруг на сестрата на съпругата – колко ли се среща в обикновената реч? А колко се използва всъщност? Не че е лошо да я знаем, обогатяваме речника си… но има едно нещо, което ме мъчи с думите – скритото им значение.

Да знаеш кога би било по-добре да избереш една, вместо друга, както и кога просто да замълчиш.

Забелязахте ли, че всъщност използвах съюза „но” две изречения по-нагоре? Така аз отричам това, което казах малко по-рано, и измествам темата на текста в друга посока. Това е едно от скритите значения на думата. А адски много хора дори не знаят, че съществува такова нещо. Тези съюзи, както и другите противоположни – обаче, ала, ама… имат много значения и ако те се знаят, мисълта на хората ще бъде много по-точна, и те ще бъдат много по-убедителни.

Самото използване на тази дума влияе на хората на психическа основа, а това ги прави по-несигурни и по-враждебно настроени. Има разлика дали ще кажеш: „Можеш да излезеш, но да се върнеш до пет“ или „Можеш да излезеш и не забравяй да се върнеш до пет”. Първият вариант звучи грубо и е като нареждане, докато вторият прилича на напомняне. Когато на мен ми „заповядат” да се прибера до определен час, аз вътрешно искам да не го направя, защото по този начин ме нападат. Това е нещо като защитен механизъм, който ме кара да отстоявам себе си и да се противопоставя, дори и тези от среща да са го направили подсъзнателно.

Но тези думи могат да се използват и позитивно.

Защо не объркаме събеседника си, като го изненадаме с хубав обрат на събитията, след лошата новина? Пример: „Полицаят беше смъртоносно ранен… но благодарение на бързата реакция на медиците, той беше спасен”. По този начин отново се сменя идеята на текста, но в посока, която не предизвиква вътрешна конфронтация със събеседника. Ако „ното” в текста се замени с „и”, смисълът леко ще се измени и чувствата, които се пораждат, няма да са същите.

Използването на този съюз повечето пъти води до опониране, затова използването му трябва да бъде добре обмислено.

Така или иначе ежедневието на хората е достатъчно усложнено, няма нужда да го правим по-неприятно, използвайки „но“ за противопоставяне на мисълта (освен ако не искаме да изненадаме някого с нещо, разбира се).

Автор: Мартин Николаев

*Статиите в рубриката „Твоята дума“ отразяват личната позиция на авторите.

Относно автора

Призни

Призни е медията, която разказва неразказаните истории на Северозапада. :)


Още новини