Две събития, един ден, един град, една притегателна сила – Денят на народните будители
Натали Ангелова
В навечерието на един от най-светлите и родолюбиви празници – Деня на народните будители, Вършец отново показа, че духът не се измерва в думи, а в дела – в топлината на човешките сърца и в искрата, която се предава от поколение на поколение.
На 30 октомври, в един тих и златист октомврийски следобед, градът сякаш бе обгърнат от особена светлина – не от слънцето, а от сиянието на българското слово и вдъхновението, което събира малки и големи под един покрив. Поводът, който събра всички, беше повече от прекрасен – празникът на народните будители, онези безсмъртни хора, които преди са пробуждали вярата и самосъзнанието на българина.
В тяхна чест, за първи път тази година, Община Вършец организира ученически конкурс за есе и рисунка, който предизвика истински творчески подем сред младите таланти от цяла България. Темата на есето за учениците от VII до XII клас беше „Будителите – тогава и сега“, а за рисунките на по-малките участници от I до VI клас – „Будители, поклон!“.
Над петдесет ученици от различни градове на страната изпратиха своите творби, в които оживяха образите на Паисий, Ботев, Левски, Михайловски, но и на съвременните будители – онези, които със своите каузи, инициативи, действия и вдъхновяващи думи продължават да държат пламъка жив.
Есетата, споделени от младите автори, бяха лични, силни, различни – всяко едно от тях като изповед, написана със сърце. В тях звучеше неподправена мисъл, зрелост и емоция, които доказаха, че будителството не е изгубено – то живее в гласовете на днешните млади хора.
Рисунките също впечатлиха журито – в тях имаше талант, усещане, чувство и искрена любов към България. В двете възрастови категории бяха присъдени първи места, а в по-голямата – второ, трето и поощрителни награди, защото всеки малък художник заслужава признание за труда и вдъхновението си.
Сред есетата журито бе дълбоко развълнувано – защото всяка дума, всяка мисъл бе изповед. Валентин Даскалов от Вършец впечатли със своята зрялост и послание за това какво означава да бъдеш будител днес, Милен Цветанов от Монтана и Назифе Мехмед от Руен допълниха триумфа с искреност, вяра и човечност. А още шест на брой творби бяха отличени като най-добри и получиха поощрение, защото не отстъпваха пред първите места. Така най-силните творби станаха 9 и всеки от тях получи предметна символична награда, а всички други грамоти за участие и благодарност, че все още има младежи, които изразяват себе си чрез писане.
И когато залата още ухаеше на аплодисменти и гордост, празничната вечер продължи по най-хубавия възможен начин – с представянето на дебютната книга на младия писател Борислав Вълов, известен като Ей Бо.
В библиотеката на читалище „Христо Ботев – 1900“ се събраха почитатели на словото – хора от всякакви възрасти, от най-малките деца до зрелите жители на града. Всички те бяха дошли, защото вярват, че духовността има лице, име и глас. Романът „Защото в твоите очи“ прозвуча като съвременна изповед за любовта и мечтите, вдъхновени от действителни събития.
Борислав сподели своите мисли и вдъхновения, разказа какво го е подтикнало да напише книгата, какви чувства и преживявания е вплел в нея и какво послание иска да остави на читателите. Публиката го слушаше с внимание, а въпросите, които последваха, показаха искрен интерес и вълнение. Той отговаряше с лекота и усмивка, като между думите му звучаха съвети, поуки и искрени думи за размисъл. Накара всеки да се замисли – че няма „правилен момент“, има само моментът „сега“, и когато той те намери, трябва да го грабнеш и да опиташ, без страх. Борислав мотивира младата публика да не спират да четат, да рисуват, да пеят, да пишат и да следват всичко, което им носи радост и любов.
А накрая, с онази тиха усмивка на човек, който знае колко струва всяко споделено чувство, Борислав подписа всяка книга с личен автограф – малък, но незабравим спомен за всички, които присъстваха.
Така, под знака на празника 1 ноември, Вършец отново доказа, че е град на духа – място, където словото и изкуството вървят ръка за ръка, където децата мечтаят, а възрастните вярват. Двата празника – конкурсът за есе и рисунка и представянето на книгата – не бяха просто отделни събития, а нишки от една и съща тъкан: тъканта на будителството, на човешката доброта и жаждата за знание.
И може би точно това е смисълът на празника – да си припомним, че будителството не е само минало, а жива сила в сърцата на хората. Да вярваме, че всяка написана дума, всяка нарисувана линия, всяка книга, подадена с усмивка и автограф, е мост между поколенията. Защото, „който вдигне духа на народа, той не умира никога“.
