Една чипровска история за силата на мечтите

Една чипровска история за силата на мечтите

„Да се направи прерия, е нужна пчела и детелина,
пчела и детелина
и една мечта голяма.
Дори мечтата само стига,
ако пчели и детелина няма.”

Това просто и изящно откритие дължим на голямата Емили Дикинсън. А когато имаш един Балкан над главата си и една мечта пред себе си? Наистина ли толкова малко е достатъчно?

Решихме да проверим!

Сега Балканът се разлиства с щедрите си предпролетни багри и ухания. Тази разходка до емблематичното Чипровци се случи в представите ми. Исках да срещна едно обикновено семейство и да разбера защо свързват успеха именно с този край. И откъде е необикновената им вяра, човек печели най-много, когато… губи!

Запознайте се с Милена и Калин Михалкови от емблематичното градче Чипровци. И с техния син Цветомир.

С тях разговаряме за техния богат на традиции и история край, с който се гордеят искрено. Но пък не е дестинация, известна с производство на пиво.

Защо едно тукашно семейство решава да се заеме именно с това?

Чипровци е град, който наистина е доказал своето величие през вековете – тук е създадено първото българско католическо училище, тук е роден чипровчанинът Петър Богдан, който пише първата история на България, тук се тъкат прословутите чипровски килими и още много. Нашето градче от край време е град на традициите и занаятите. Ние решихме да започнем да се занимаваме със занаят, който е нов за нашия край. Всички от семейството спазваме и почитаме традициите, но обичаме също да експериментираме и да смесваме модерното с традиционното. Това се стремим да приложим и в продукта си – да сътворим пиво, което да се доближи до вкуса на българина, но въплътило в себе си нови непознати вкусове, цветове, аромати.

Как започна всичко? Откъде се роди идеята? Кой кого амбицира?

Цветомир:

Доста преди да започна да се занимавам с пивоварство, аз исках в бъдеще да стана предприемач. И започна търсене на нещото, което ще ме грабне, нещото, което ще правя с удоволствие и ще успея да превърна в свой бизнес. Превръщайки хобито си в професия, човек сякаш превръща тежкия изнурителен труд, който трябва да върши през целия си живот, в лека и приятна игра.

От всичките ми занимания, като че ли най-интересно за мен беше приготвянето на алкохолни напитки. От баща си научих тънкостите на виното и ракията. Но в нашия край трима от двама правят ракия и вино, а едно от условията да си успешен предприемач е да имаш уникална идея. Затова се заех със следващата авантюра – бозата. Често да си кажа, въпреки че много обичам тази напитка, тя не е толкова популярна в обществото. Самото и приготвяне няма много голямо поле за експериментиране и възможност за грешки.

Поех към нещо доста по-амбициозно. Реших да се опитам да сваря бира. Отначало всичко ми беше непознато. Имаше толкова много технологии, процеси, съставки, които на този етап не познавах. Но както обичаме да казваме в семейството ни – или е лесно, или е интересно!

Милена:

Забеляхме, че синът ни Цветомир се отличава с предприемачески дух. Амбициозен е и един ден ни заяви, че иска да произвежда бира. Аз му казах, че ако е много лесно, всеки би правил бира, но същевременно не исках да убивам неговата инициативност и новаторско мислене. Отправих му предизвикателство, че ако произведе добър продукт, ние с татко му ще го подкрепим.

Цветомир:

Закупих необходимите съставки, а за оборудване използвах тенджерата на баба, в която тя вари боб, едно старо сито за брашно, цедка, марля и още куп подръчни материали. Дойде големият ден – 18.11.2018 г. (неделя). Запретнах ръкави още сутринта и след тежък ден, изминал в моменти на радост и паника, имахме цели 2 л и половина бира, заложени във ферментатора.

Калин:

След три седмици, когато бирата стана готова и я опитахме, бяхме изненадани от резултата. Това беше най-хубавата бира, която някога съм опитвал. Може би не е имала качествата на произвежданата от нас бира сега, но когато сам произведеш нещо и то излезе от твоите ръце, резултатът е именно такъв.

Милена:

Таткото се амбицира от идеята и заедно със сина ми сглобиха подходящото оборудване за по-голяма варка. Постепенно от двата литра бира, направени в домашни тенджери, се стигна до варка с обем от 60 л краен продукт. В нашето семейство подкрепяме децата ни да поемат по свой собствен път и не им налагаме нашите възгледи, защото всеки си има призвание.

Цветомир:

В момента работим по пивоварна в Чипровци, която ще отворим съвсем скоро. Стигнахме до обем на варката 200 л. Веднага след като сме готови и положението с вируса се оправи ще се радваме да ни посетиш и заедно да изпием по бира.

А имало ли е моменти, в които в това семейство с предприемаческо мислене са искали да се откажат? Как се преодоляват такива моменти?

Цветомир:

Във всяко едно начинание несъмнено има трудни моменти, които трябва да се преодолеят. Дали сме стигали до моменти, в които искаме да се откажем? Не. Едва ли и ще стигнем. Аз и майка ми сме зодия овен, а баща ми, въпреки че не е овен, е доста упорит. Ние никога не се предаваме, когато правим нещо, което ни харесва и искаме да успеем с него. Най-трудният момент дотук беше първото намиране на стъклени бутилки. Залагаме на стъклото, тъй като то е най-добрата опаковка за този продукт. Освен това то трябва да бъде и кафяво, защото иначе бирата на слънце ще се развали много бързо. Тези характеристики на амбалажа стесняват кръга на предлагане и е почти не възможно да бъде намерен.

Калин:

Беше юни 2019 г. Пивото вече ферментираше във ферментатора, а бутилки нямаше. И какво се случва, когато си в такава ситуация и не виждаш изход от нея. Да, точно така, приятел ти подава ръка. Свързахме се с колеги пивовари, които ни помогнаха с бутилките. В този бранш нещата стоят така! Всеки знае откъде е тръгнал, през какви трудности е минал и е готов да помогне на всеки друг, тръгнал по този път и готов да даде всичко от себе си, за да го измине. Сигурни сме, че ще има още много трудни моменти, но сме готови да ги преборим!

Не пропускам да попитам за технологията, която семейство Михалкови прилага в производството на пиво.

Цветомир:

Правим пивото съгласно немския Закон за чистота на бирата – “Reinheitsgebot” („Райнхайтсгебот”) от 1516 г., гласящ че за производство на бира могат се използват само четири съставки: малц, хмел, дрожди и вода. Малцът е покълнал ечемик, хмелът е подправката в пивоварството, докато дрождите консумират наличните захари и така произвеждат алкохол. Пивото не филтрира и не се пастьоризира – така се запазва неповторимият свеж вкус на малца и хмела. Също не се добавят никакви консерванти или стабилизатори. При правилно съхранение пивото има трайност 2 месеца. Както споменахме по-горе пивото не се филтрира. Така се запазват част от дрождите, което прави напитката жив продукт. В нея непрекъснато текат процеси на зреене и вкусът се променя.

Произвеждаме пивото по технологията на „ейла” – пиво с горна ферментация. Процесите, през които преминаваме главно се разделят на: смилане на малца, майшуване, промиване на малцовите трици, варене на пивната мъст и охмеляване, охлаждане, ферментация, бутилкова доферментация и отлежаване. Целият този пивоварен процес отнема три седмици от пускането на първия нагревател до отваряне на газирана бутилка. Засега произвеждаме четири различни стила бира – пейл ейл, американски пейл ейл, вайцен и портър.

Умения или знания: кое е по-важно в подготовката на такова производство?

Калин:

Според нас във всяко начинание са важни както теоретичните знания, така и практическите умения. Освен това, за да бъдеш успешен пивовар, ти трябва едновременно да разбираш от химия, биология, физика, математика, да си малко инженер, да имаш представа от ВиК и електричество.

В нашето производство залагаме на изработено от нас оборудване, в което сме обединили характеристики от куп професионални машини за бира и сме взели от тях най-хубавото.

Цветомир:

Нещата при нас вървят доста гладко, тъй като аз се занимавам главно с технологичната част – следя пивоварния процес, избирам стила бира и рецептата и ги коригирам, докато баща ми се е захванал с техническата част – той изработва оборудването.

И все пак: защо Чипровци? Защо не в големия град или другаде? Светът е голям!

Цветомир:

Въпросът „дали да е в Чипровци, или не” никога не е стоял пред нас. От самото начало аз искам каквото и да правя, да го правя в Чипровци. Един от мотивите да стана предприемач е, че така смятам, че ще бъда най-полезен за родния си край.

Калин:

Да, може би на друго място, в големия град, в чужбина доста по-лесно ще пробием, но тук са ни корените. Тук сме родени. Градът ни е дал много, искаме и ние да му оставим нещо и след себе си. Надяваме се, че въпреки черната статистика, че българският Северозапад е най-бедният край в Европа, всичко ще се нареди! И вярваме, че това ще се случи рано или късно.

Актуалната обстановка не предполага за съжаление поводи за наздравици. Какво помага на тези хора да съхранят мечтата жива?

Милена:

Въпреки че производство в момента няма, ситуацията е подходяща човек да размисли. Да помисли за пътя си в живота, да му хрумнат свежи идеи, да чете, да се развива умствено. И когато положението се оправи, а сме сигурни, че това ще се случи скоро, да се завърне по-силен от всякога. Винаги се стремим и от лошото да извлечем хубавите страни. Човек печели най-много, когато губи.

Никога не се предавайте! Следвайте мечтите си докрай и се преборете всеки, които застане на пътя ви! Нека човекът, който ви казва, че идеята ви няма как да се реализира, бъде най-голямата ви мотивация! Нашият край не е за подценяване и тук се раждат велики хора! Нека заедно отново издигнем Северозапада там, където му е мястото – на върха! Бъдете здрави и се пазете!

 

Автор: Мария Тодорова

Относно автора

Призни

Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.


Още новини