Когато започнах да танцувам бях… сега съм…
Призни
Числото 2 крие в себе си партньорство, баланс, мир и хармония. То е силно интуитивно и затова разбира неизразените мисли и емоции на другите хора.
Тази година школата по латино танци „Just El Dance“ – Враца духна свещичките, навършвайки две години от съществуването си. Аз съм част от тази школа от началото на нейното създаване. Ние сме цял екип от млади танцьори, които целят формирането на едно общество с различни ценности, с различен начин на забавление, с различни емоции.
Какво ни прави различни? Ритмите на музиката, която слушаме; движенията на тялото, което се слива с ритъма; грейналите усмивки на лицата ни, когато танцуваме; приятелствата, които създаваме; шансът, който имаме, всеки от нас да изрази най-силните страни от качествата си.
На празника проведохме кратко проучване. Попитахме латиносите:
„Какъв беше, когато започна да танцуваш и какъв си сега?“
Доказахме на себе си това, което наблюдаваме по време на всеки урок и всяко парти, а именно, че латино средата променя хората.
Когато започнах да танцувам бях: „дърво“, „объркана и разочарована“, „бедна“, „смотана“, „скептично настроена“; „уморен, без чувство за ритъм“; „обикновен“.
Сега съм: „фиданка; „топ“, „богата“, „щастлива“, „super star“, „усмихнат“, „няма какво да ме спре да не ходя“, „все още объркана, но щастлива“.
Така всеки от тях първосигнално описва промяната. Анализирайки отговорите им стигнах до извода, че танцуването намалява стреса и тревожността, укрепва самочувствието, разширява социалния кръг, облекчава умората. Физически също променя – подобрява стойката и баланса, гъвкавостта, повишава силата и енергичността, тренира сърдечносъдовата система, подпомага отслабването.
След две години вече виждаме как в залата влизат уверени личности, които знаят значението на думата „забавление“. Всеки един от тях си е взел от танците това, от което има нужда, и е направил себе си цял. Нашият труд е възнаграден с техните усмивки. Тяхната промяна ни кара да продължаваме ентусиазирано да създаваме още и още нови преживявания. Те ни мотивират да развиваме и себе си. Те ни дават онази искрица, от която се нуждаем, за да работим неуморно.
Както казва Вики Баум: „Има кратки пътища към щастието и танцуването е един от тях.“
Автор: Надежда Георгиева
