Коледа през детските очи във Вършец
Натали Ангелова
Понякога истината за живота не се крие в големите думи, нито в сериозните лица. Понякога тя е
там – в една детска усмивка, в ръчички, изцапани с боички, в очи, които светят по-силно от
коледните лампички. Последните две изминали съботи на декември, малко преди Коледа, Вършец
си припомни точно това – че най-чистото щастие е детското и че празникът започва от сърцето.
Само десет дни преди Коледа, в салона на НЧ „Христо Ботев – 1900“, се случи нещо много просто
и в същото време много истинско. Салонът се изпълни с гласове, смях и въображение, а коледната
арт работилница за деца се превърна в малка фабрика за радост. Там нямаше правилно и грешно –
имаше само желание. Желание да се твори, да се украсява, да се прави нещо със собствените ръце.
Малките участници украсяваха своите елхички с огромно старание. След това оцветяваха коледни
картини, в които снежни пейзажи, Дядо Коледа и празнични сцени оживяваха по начин, какъвто
само детското въображение може да създаде. А накрая всяко дете изработи своя коледна
картичка с личен отпечатък, усмивка и послание.
Работилницата премина в топла, жива атмосфера – с коледни песни, весели разговори и онова
шумно щастие, което не може да се подправи. Децата показваха творбите си едно на друго, горди,
развълнувани и напълно щастливи.
А само седмица по-късно, на 20 декември, Коледата буквално почука на вратата на Вършец. Дядо
Коледа и Снежанка пристигнаха и донесоха със себе си не просто подаръци, а онова трепетно
вълнение, което всяко дете чака цяла година. Сто и четиридесет деца получиха своите коледни
изненади, но по-важното беше друго – онзи миг на среща, на сияещи очи, на нетърпение и вяра, че
чудесата са истински. Защото за децата те наистина са.
Двете съботи преди Коледа се сляха в едно общо усещане – усещането за смисъл. Смисълът да
създаваш спомени, да подаряваш радост, да пазиш детското щастие като най-ценния подарък. Това
са моментите, които остават. Не на снимка, не в отчет, а дълбоко вътре – там, където по-късно, като
пораснат, ще се връщат с усмивка и ще си казват: „Помня. Там беше Коледа.“
Защото истинският празник не е в датата. Той е в детската душа. И когато тя се усмихва – светът е
на мястото си.
