Коледна магия във Вършец и един млад талант, който докосва
Натали Ангелова
В първия ден на декември Вършец отново се преобрази по онзи особен, топъл начин, който само Коледата умее да създава. Малко преди да удари 17:00 часа естествената вечнозелена елха заблестя в центъра на града и разля светлината си. С това се даде старт на Коледно-новогодишната програма в общината. А любимият фото кът пред ТЦ – Вършец отново оживя — същата малка приказна сцена, готова да приюти детски смях, семейни снимки и спомени, които ще се пазят дълго след като снегът отмине. Фото кътът ще бъде на разположение до края на месеца, всеки ден от 08:30 до 17:00 часа при хубаво време, за всички, които искат да отнесат частица от празничната магия със себе си.
Но тази вечер в нашия град имаше още нещо, нещо по-дълбоко и по-нежно от празничната светлина. След запалването на елхата във фоайето на НЧ „Христо Ботев – 1900“ се отвори вратата към един съвсем различен свят — светът на младата художничка Алсу Пейчева. Посетителите влязохме уж в познато пространство, но всъщност прекрачихме прага на една вътрешна вселена, обляна в цвят, движение и тиха музика. Изложбата, наречена „Jazz“, неслучайно носи това име — всяко платно вибрира, пулсира, звучи, сякаш въображението на едно дете превежда нещо огромно и невидимо през собствения си ритъм.
Алсу е родена в Украйна и от 2017 г. живее в Берковица. Седмокласничка е в Първо ОУ „Никола Й. Вапцаров“. Нейната история е различна, нейният път – по-особен. Тя живее с аутистично разстройство, но нейната диагноза нито я спира, нито я определя. Напротив — именно различният ѝ поглед придава сила на нейните картини. Всяко платно е като изповед, като мелодия, която едновременно разказва и мълчи. Много възрастни художници търсят десетилетия своя стил — Алсу вече го носи в себе си. В смелите цветове, в свободните линии, в неподражаемия ритъм, който превръща листа в емоция.
И когато стояхме пред творбите ѝ, нямаше как да не почувстваме нещо по-голямо от нас. Усещане за светъл потенциал, за дете, което не просто рисува, а общува със света на свой език. Тя е носител на множество национални и международни награди, но наградите сами по себе си са само щрих. Истинското признание е в тишината, с която зрителите стояха пред платната ѝ, във въздишките, в онова леко притаяване на дъха, което се случва, когато човек срещне нещо истинско.
Затова тази вечер за мен празничната магия не беше само в светлините по улиците. Тя беше в една млада художничка, която чрез своята изложба напомни на всички нас, че изкуството е най-чистият начин човек да каже кой е. Че светлината може да бъде и в града, и в елхата, но понякога най-силно свети в сърцето на едно дете, което рисува света така, както го усеща — без страх, без ограничения, без спирачки.
Всеки, който иска да види този свят през очите на Алсу, може да посети изложбата ѝ до 5 декември включително, от 09:00 до 17:00 часа във фоайето на читалището. А ако някоя картина ви докосне така, както докосна мен, можете да я закупите – защото понякога изкуството ни намира точно тогава, когато имаме най-голяма нужда от него.
