Коледната песен на Призни

Коледната песен на Призни

Това ще се случи в навечерието на една предстояща Коледа*

 

„Оставаше един ден до Коледа. Зимата върлуваше. Витоша, вледеняла и настръхнала, гледаше строго изпод бялата си мантия, процепена тук-там от острите й скали. Един мразовит вятър, който пронизваше до костите, вееше по снежните върхове въз София. Ситен сняг и скреж прехвръкваше сегиз-тогиз из замръзналия въздух, виеше се на кълбуци и засипваше покривите, дворищата, улиците. Студено беше. Комините изхвърляха черни стълпове дим към безгласното пепеляво небе и чудно, тоя дим беше сега така весел, така приветлив, така радваше душата!“

Из „Коледен дар“, Иван Вазов

 

Неслучайно започваме с този откъс от разказа „Коледен дар“ на Иван Вазов. Остават броени дни до 24 декември, когато в топлината на семейния уют празнуваме Бъдни вечер и очакваме с детско нетърпение коледното утро. Декември е месецът, в който съвсем спонтанно поглеждаме назад и си мислим за изминалата година. С какви чувства я посрещнахме, какви цели си поставихме, успяхме ли да сбъднем мечтите си, каква следа оставихме след себе си? Ние от екипа на Призни също си задаваме тези въпроси, пречупени през огледалото на нашата (и вашата) северозападна медия, която отстоява своето място в големия свят и пише своята история отговорно, с амбиция, с голяма доза любов и силна вяра в добрите новини и вдъхновяващите истории.

Искате ли заедно да изминем още веднъж пътеките, които начертахме заедно през всеки един месец от 2025 година? И, разбира се, да пристигнем на финала на това годишно пътешествие още по-мотивирани, по-окрилени и по-близо до всеки един от вас, нашите читатели. Може би сте виждали или сте чували за т.нар. адвент календари, които отброяват всеки един ден от последния месец на годината до Рождество Христово. Съвременните варианти най-често представляват кутии във всякакви размери, които ни водят до Коледа чрез отваряне на малки прозорчета, зад които се крият лакомства, дребни подаръчета или положителни мисли. И понеже обичаме символиката зад думите, ще приемем присърце значението на думата adventus, която идва от латински и означава „пристигане“. Започваме днес и заедно ще пристигнем в навечерието на празника на светлината, новото начало и така необходимите ни днес – надежда и вяра в утрешния ден.

12 прозорчета до Коледа.
12 месеца от отминаващата 2025 г.
12 дни, в които ще пътуваме през годината и ще си припомняме това, което сме споделяли с вас през това време.

В миналото е имало интересен обичай, който се е изпълнявал в нощта срещу Коледа и може би все още се прави някъде. За изобилието на месеците през годината се е гадаело с лук и сол. След като всички си легнат, домакинята разрязва глава кромид лук и слага в 12 люспи малко сол. Нарича всяка люспа на всеки месец от годината и ги слага на покрива на къщата. На сутринта се гадае по състоянието на всяка люспа за всеки месец. Ние няма да гадаем по люспите, а ще правим равносметки, ще извличаме поуки и ще ви направим съпричастни.

През следващите 12 дни признете с нас в годишния календар на отиващата си 2025 година! 

* Бел. авт. Заимствано от началото на новелата „Коледна песен“ от Чарлз Дикенс, която започва с думите: „Това се случи много, много отдавна, в навечерието на една Коледа.“

Относно автора

Моника Тинчева

Моника не си е представяла, че някога сърцето ѝ ще тупти в динамична линия дълга около 500 км. Приблизително толкова е разстоянието между Монтана и Бургас. Бургас е нейният обичан роден град, а в Монтана преди близо 20 години казва „Да!“ и заедно със съпруга си, чиито корени са от монтанския край, слага началото на семейната си история. Оттогава животът ѝ се върти в неспирен танц между Северозапада и Югоизтока с няколко междинни спирки. По време на това житейско пътуване тя се влюбва в природата, въздуха, хората и традициите на региона, дори в предизвикателствата, които я чакат на всеки завой, докато изследва, изживява и прибира грижливо всеки спомен от него. По образование е филолог и думите, красотата на езика и неговата магия я вълнуват още откакто прочита първата си книга. Писането ѝ дава сила, емоция, тръпка, удоволствие и смисъл. С това, което представя на читателите, Моника се стреми да ги подтикне да погледнат на Северозапада по различен и вдъхновяващ начин, да го уважават и да го носят в сърцето си, в която и точка на България или света да се намират.

Прочетете и другите материали на автора тук