Коледната песен на Призни: август 2025

Коледната песен на Призни: август 2025

*Месецът на оранта

 

 

Коледната песен на Призни:

12 прозорчета до Коледа
12 месеца от отминаващата 2025 г.
12 дни, в които ще пътуваме през годината на нашата (и вашата) северозападна медия

 

Призваме зад прозорчето на осмия месец от годината, а там ни изкушават натежали от слънце смокини, събрали в себе си цялата сладост и страст на лятото. Август е полегнал под дебела сянка и рояци от пеперуди и водни кончета кръжат над главата му. От него се излъчва вселенско спокойствие и парещо дихание, които карат земята да забави своя ход и да се унесе в тиха следобедна дрямка. Както беше казал един български писател: „Август. Следобедът на годината.“

Ние няма да се оставим на лежерния ритъм най-горещия месец, а ще се впуснем отново в събитията, които преживяхме заедно. Отправната ни точка е емоционалния и многоликов свят на художника Пламен Овчаров. Неговият талант пленява и предразполага да спрем пред картините му.

Има ли нещо по-вълнуващо от прага на младостта? Нека по този повод да си припомним Международния ден на младежта в Младежки център – Монтана.

Заедно ще преживеем пак емоцията от спечелването на 7 златни медала от Националния събор на народното творчество в Копривщица и веднага след това ще се отдадем на магията на класическата музика в нейната най-нежна форма под лятното небе на Чипровци.

Ще прескочим по съседски до Кула, за да отбележим празника на града, а после ще се върнем в Монтана, за да се насладим на талантливите Рая Атанасова и Денислав Иванов.

След толкова много музика и танци е време да обърнем поглед и към спорта. Този момент ще преживеем отново с Албена и нейния събеседник Иван Иванов, който ще разкаже за сбъдването на неговата мечта.

Настроили сме се на спортна вълна и най-очаквания ход е да се отбием в Лехчево за традиционния волейболен турнир на трева, който донесе на всички замесени много положителни емоции.

Истински и незабравим празник на безкрайните игри за децата от Вършец и Берковица беше поредното издание на инициатива „Детство мое“.

Август вече ни се изплъзва, но преди изчезне окончателно ни приканва да си спомним за оброка в село Киреево и едно специално дърво, за което се разказва, че около него танцуват самодиви.

Въпреки лежерното настроение на този месец от годината, той ни изпраща с началото на великото приключение, наречено Дунав Ултра.

 

Относно автора

Моника Тинчева

Моника не си е представяла, че някога сърцето ѝ ще тупти в динамична линия дълга около 500 км. Приблизително толкова е разстоянието между Монтана и Бургас. Бургас е нейният обичан роден град, а в Монтана преди близо 20 години казва „Да!“ и заедно със съпруга си, чиито корени са от монтанския край, слага началото на семейната си история. Оттогава животът ѝ се върти в неспирен танц между Северозапада и Югоизтока с няколко междинни спирки. По време на това житейско пътуване тя се влюбва в природата, въздуха, хората и традициите на региона, дори в предизвикателствата, които я чакат на всеки завой, докато изследва, изживява и прибира грижливо всеки спомен от него. По образование е филолог и думите, красотата на езика и неговата магия я вълнуват още откакто прочита първата си книга. Писането ѝ дава сила, емоция, тръпка, удоволствие и смисъл. С това, което представя на читателите, Моника се стреми да ги подтикне да погледнат на Северозапада по различен и вдъхновяващ начин, да го уважават и да го носят в сърцето си, в която и точка на България или света да се намират.

Прочетете и другите материали на автора тук