Коледната песен на Призни: март 2025

Коледната песен на Призни: март 2025

* Сухият месец – земята е готова да попие жадно топящите се снегове и да се събуди за нов живот

 

Коледната песен на Призни:

12 прозорчета до Коледа
12 месеца от отминаващата 2025 г.

12 дни, в които ще пътуваме през годината на нашата (и вашата) северозападна медия

 

Призваме зад прозорчето на третия месец от годината, а там усещаме едва доловимия повей на южняка. Бели и червени вълнени конци се преплитат около мартенския календар на Призни. Тук-там проблясва златна паричка или синьо мънисто, а бялото и аленото ни обгръщат като щит за здраве и благослов. Нашата Марта е разперила широко ръце над света и ту се усмихва, ту се сърди, а усмивката ѝ може да събуди всеки за живот.

С типичната си неизчерпаема енергия тя ни прегръща здраво и политаме на крилете на щъркели и лястовици, за да си припомним къде бяхме и какво правихме тогава. На първи март почетохме традицията на Баба Марта във Вършец и станахме част от самодейността, която поддържа българското културно наследство живо. Имахме честта и да присъстваме (макар и виртуално) на фестивала на банатските българи, наречен Фършанги и се докоснахме до желанието да пазим и да помним.

Станахме част от традициите на Тодоровден и слушахме дълго тропота на конските копита. А после смирено и с почит сведохме глави пред смелата Янка от село Громшин.

Отдадохме необходимото признание на чудесното събитие International Dance CUP Montana OPEN 2025 и се вдъхновихме от магията на танца.

На 25-и март посрещнахме красивия пролетен празник Благовещение в танцувалния ритъм на пролетния концерт на клуб „Астра“ и новото начало на най-зеления сезон.

Празнувахме в задушевна обстановка 75-годишнината на Радиоцентър „Канал М“, а после се насладихме на великолепната изложба „Пролетен салон“ на Дружеството на художниците в Монтана. Изпратихме по живо по здраво месец март, отбелязвайки заедно 10-ата годишнина от създаването на Фолклорен ансамбъл „Ситница“.

Относно автора

Моника Тинчева

Моника не си е представяла, че някога сърцето ѝ ще тупти в динамична линия дълга около 500 км. Приблизително толкова е разстоянието между Монтана и Бургас. Бургас е нейният обичан роден град, а в Монтана преди близо 20 години казва „Да!“ и заедно със съпруга си, чиито корени са от монтанския край, слага началото на семейната си история. Оттогава животът ѝ се върти в неспирен танц между Северозапада и Югоизтока с няколко междинни спирки. По време на това житейско пътуване тя се влюбва в природата, въздуха, хората и традициите на региона, дори в предизвикателствата, които я чакат на всеки завой, докато изследва, изживява и прибира грижливо всеки спомен от него. По образование е филолог и думите, красотата на езика и неговата магия я вълнуват още откакто прочита първата си книга. Писането ѝ дава сила, емоция, тръпка, удоволствие и смисъл. С това, което представя на читателите, Моника се стреми да ги подтикне да погледнат на Северозапада по различен и вдъхновяващ начин, да го уважават и да го носят в сърцето си, в която и точка на България или света да се намират.

Прочетете и другите материали на автора тук