Лятна вечер с пианo, нежна флейта… и чипровски килими

Лятна вечер с пианo, нежна флейта… и чипровски килими
Снимка: Йоана Асенова

Красотата има много проявления и може да бъде изразена по много начини. Художествените дарби на човечеството са ни позволили да я „запаметяваме” и увековечаваме чрез седемте изкуства. От прастари времена я пресътворяваме в картини, извайваме я от глина и камък, обрисуваме я в слово… Тези творби надживяват своите автори и своето време и ни нашепват вълнуващи истории за представата за света, която са имали предците ни.

Едва ли обаче за човека има по-въздействащо изкуство от това на звуците – изкуство толкова антично и така разпространено в съвременността под разнообразни и необятни форми в множество различни стилове.
Невъзможно е да си представим как са звучали древните мелодии на нашите първобитни предшественици. Оцелелите музикални инструменти свидетелстват за преклонението на човечеството пред „изкуството на музите” от незапомнени времена, но звуците им са потънали в забрава. Може би силата на въздействието на музиката се крие именно в нейната мимолетност – моментно взаимодействие, предадено от изпълнител чрез тяло и инструмент, достигащо чрез трептящи вълни до сетивата на слушателя – миг на предадена емоция, усещане за изтръпване на кожата, което не се повтаря. Магия, влиянието на която откъсва от реалността, променя настроения, пробужда чувства и заличава грижи и неволи.

Затаяваш дъх докато някой друг изпълва дробовете си и освобождава своя през отвора на наустника, фини женски пръсти пробягват по елегантното тяло на инструмента и направляват въздушната струя – вибриращ стълб от енергия и емоция,  който се превръща в мелодични звуци, понесени от вятъра…

Десислава Петева владее един от най-древните, познати на човечеството, и може би най-нежният инструмент в света на класическата музика. Вълшебната флейта, позната ни от детските приказки за феи. Десислава се влюбва в звука на инструмента още като малко момиче и му се посвещава. Със специфичния си и изразителен звук флейтата е първият духов инструмент в партитурата на големия симфоничен оркестър и заема централно място във всички инструментални формации и камерни състави.

Вчера обаче тези флейта не се намираше в „Ла Скала” или друга световно известна сграда с безупречна акустика, а у нас – сред природата на родния Северозапад. Изтънченият и звук хармонично се съчета с мелодията на пианото на Емануеле Педрани , който е част от оркестъра на Миланската скала и когото музиката събира с българската флейтистка не само пред публиката, но и като партньори в живота.

В сцена на концерта на Десислава и Емануеле се превърнаха руините на католическата катедрала в сърцето на Чипровци. Издигнатият през XIV в. от францискански монаси и опожарен при потушаването на Чипровското въстание храм, оживя под звуците на световно известни произведения за флейта и пиано в тази незабравима вечер, посветена на българо-италианската музика.

Артистите завладяха гостите с творби на българския композитор Панчо Владигеров, теми от Енио Мориконе, написал музиката към повече от 570 филма, и емблематичната творба от „Кръстникът” на италианския композитор Нино Рота.

Силно любопитство в българската публика събуди изпълнението на авторските произведения на самия Емануеле Педрани, които креативно пресъздават пътуване чрез ритми, тръгващи от България и стигащи до Куба – нетипична и вълнуваща стилова комбинация.

Емоционален и сетивен композитор, Емануеле черпи вдъхновение от родината на своята съпруга – българският фолклор и по-специално нестинарските танци, са изключително интересни за известния италиански музикант. Когато за пръв път вижда жените да танцуват върху горещите въглени на събор в българско село, Емануеле остава изумен от невероятно силната енергия на този танц, идваща от връзката между земята и пламъка. Един ден докато импровизира на пианото, изпод ръцете му излизат типичните мелодии, които стават основа на емблематичното за неговото творчество произведение „Нестинарка”.

Формите на изкуство ни позволяват да се наслаждаваме на непривични съчетания, с които откриваме стойностното в чуждите култури и преоткриваме родната. Това донесе за нас тази лятна вечер под звуците на флейта и пиано. Красотата има много лица и се среща навсякъде около нас. Отправяме поглед към другите, за да видим как те се срещат с нея – у гостите на събитието, млади и стари, повечето от които слушат почти неподвижно, се усеща някакво особено оживление, вътрешно вълнение, което струи от тях. Шевиците на чипровските килими, постлани за да се разположи удобно публиката, греят заедно с  трепкащата светлина от фенерите и въодушевлението в очите на присъстващите.

Гьоте е казал: „Всеки ден трябва да послушаш поне една песен, да погледнеш хубава картина и да прочетеш поне едно мъдро изречение.” – защото творческата енергия е съзидаделна и се предава. При досега с красотата в душите неминуемо се настанява нагласата за вършене на добрини. Тази вечер святото за нашите предци място се превърна в канал на приемственост между красотата на родното и чуждото, между отминалите времена и сегашното. И както с вълнение сподели директорът на Историческия музей, Анита Комитска – надяваме се на тях също да им е харесало.

Относно автора

Йоана Асенова


Още новини