„Любов между редовете“ – поезията на Димитър Петров превзема пет града
Анжелика Иванова
Преди и след голямата любов. И изобщо ние самите същите ли сме след нея…
Знаем, че любовта е една от най-обсъжданите теми. Но колко често свързваме любовта с изкуството? Краят на една любов се усеща с всяка частица от нас. Този миг се запечатва в ума и тялото ни, във всяка клетка и всяко вдишване. Болката е толкова истинска, че понякога ни се струва невъзможно да продължим живота си след нея. Какво обаче се случва, когато разбитото сърце срещне приемане и разбиране. Когато му дадем пространство и чуем какво ни казва в момента?
Получава се изкуство, което кара почти всеки да настръхне. От онзи тип изкуство, което ни докосва, събаря парченцата от душата ни и ни кара да се чувстваме разбрани. Напомня ни, че не сме сами в тъгата си.
Именно тези моменти на болка носят силата да извадят твореца в нас, дори преди това да не сме хващали четка за рисуване, да не сме се докосвали до нов спорт или да не сме заставали пред празния бял лист с нужда да излеем всичко от себе си. Тази болка се превръща в най-голямата ни сила, дори все още да не го осъзнаваме.
Днес ще си говорим за такъв момент, когато един мъж остава сам с разбитото си сърце. Мъж, който се е срещнал очи в очи с тъгата и разрухата, а след това ни дарява с поезия, която може да излекува и нашите сърца.
Димитър Петров е добре познат на всеки читател от Северозапада, а и не само. Той е писател и съосновател на „Съюза на младите писатели“. Днес се срещаме с него, за да поговорим за разтварянето на тъгата в изкуство и как това ни помага в процеса на болка.
Когато взех стихосбирката в ръцете си се вълнувах, но в мен имаше и нотка тъга, защото знаех, че е написана от мъка за една отминала любов. Отваряйки и виждайки посланието ѝ ме осени друга мисъл. То гласи: „Защото човек живее, само докато обича“. Само тези няколко думи ми напомниха още повече колко дълбоко може да ни промени една любов, дарявайки ни със сила да творим и мечтаем… дори в тъгата.
Здравей, този път обсъждаме една много по-лична и трогателна книга. Първо, ти като писател имаш издадени книги за исторически личности и събития, а сега издаваш поезия. Колко по-различно бе да видиш собствената си любовна история и тъга върху страниците?
„Тази книга е посветена на момичето, което бе моята най-голяма любов.“ С това изречение започва новата ми книга „На нея“, в която в действителност съм пресъздал своята любовна история и болката, преживяна след нейния край. Както и ти подчерта, до този момент издавах единствено историческа литература, посветена на бележити личности и събития от родното ни минало. С дебютната ми поетична книга, в която освен стихотворения са поместени и размисли, родени от изпитаната любов, отварям ново направление в творческата си кариера, чрез което ще се опитам да предоставя достъп на моите читатели до вижданията ми за любовта – като онова красиво и неизменно понятие, изпълнено с вяра, нежност и топлина.
Всъщност „На нея“ е много лична стихосбирка. Кое беше по-трудно за теб – да я напишеш или да я покажеш пред света?
Написването на книгата не бе трудно, тъй като повечето стихотворения вече бяха подготвени и съответно доведени до знанието на любимия човек още по време на нашата връзка. Това, което направих, бе да ги събера в една книга, която обогатих със свои мисли за любовта и живота, както и с още няколко стихотворения, възникнали в резултат на водовъртежа от болезнени разсъждения и разочарования, в който попаднах.
Няма съмнение, че по-трудната част от процеса бе самото издаване на книгата и показването ѝ пред света, защото тя на практика представлява снимка на моето сърце и на най-съкровените ми чувства и мисли. Истината е, че тази книга трябваше да е подарък за любимото момиче – за рождения ѝ ден. Планирах да носи нейното име и да събере най-хубавите неща, които някога съм писал за нея, за любовта ни и за това какво означаваше тя за мен. Но съдбата пое в друга посока, а книгата в крайна сметка се превърна в спомен за една нереализирана, болезнена любов, белегът от която ще нося винаги със себе си.
Кое стихотворение от книгата е най-близо до сърцето ти?
Веднага бих посочил стихотворението „Видин“, защото това е първото, което написах за нея и от което започна нашата история. То носи името на любимия ми крайдунавски град, защото тя е от там и първите ни срещи с нея се случиха именно в него.
Като се замисля, то съдържа и най-идеалистичната ми представа за любовта и чувствата ми към онзи момент, която днес в известна степен, вече е променена. В следващите стихотворения от книгата се проследява пътя на тази моя лична история, разделена на две части – времето, когато тя се появи, и времето, когато си тръгна. Това са стихове, които не исках да бъдат забравени – не само защото са писани с цялото ми сърце, а защото отразяват и вижданията ми за любовта в нашия динамичен, често объркан свят.
Неуважението, което преживях в любовта, ме научи, че професионалният успех няма значение, ако вътрешният ти свят е сринат и не си способен да обичаш човека, готов да ти се посвети изцяло.
Виждаш ли тази книга като затваряне на страница от живота или като начало на нещо ново?
Бих казал, че с книгата затварям една болезнена, но важна страница от живота ми и в същото време оставям сърцето си отворено за следващата любов. Или ако мога да се изразя като писател – сядам пред новия бял лист с надеждата, че следващата глава ще бъде по-красива, по-смислена и по-светла.
Ако трябваше да опишеш „На нея“ с три думи, кои биха били те?
Любов между редовете. Избирам точно тези три думи, подредени в изречение, защото в крайна сметка любовта, която ме вдъхнови да пиша поезия, си остана заключена между редовете на изписаните стихотворения. Колкото и да ми се искаше да са искра, която ще възпламени чувствата и ще ни подтикне да бъдем по-искрени и отдадени в отношенията помежду ни, те си останаха просто думи, избликнали от едно сърце, чиято надежда бе събудена напразно.
Смяташ ли, че любовната болка е двигател на изкуството и така ли ти се отрази и на теб?
От биографиите на велики личности знам, че най-болезненото си минало човек може да остави именно чрез изкуството. Вярвам, че в книгата се съдържат думи, в които всеки може да се огледа, независимо дали преживява разочарование като мен, или пък е на гребена на любовта. В стихотворенията се откроява както тъга, така и надежда. И ако дори един човек открие в тях утеха или сили да продължи напред, значи си е струвало да бъдат написани, а книгата – да бъде издадена.
Ти самият усещаш ли писането като форма на лекуване или като начин да съхраниш чувствата си във вечността?
За мен лично няма съмнение, че писането е форма на лекуване на психиката и душата. Имах нужда цялата тази история да бъде поместена в книга и чрез издаването ѝ да я отделя от съзнанието ми, за да съхраня себе си и представите ми, че истинската любов е възможна и съществува. Разбира се, с публикуването на творбата ми оставям чувствата, родени в онзи момент, в историята и вечността, давайки и пример, поне според мен, за начина, по който следва да обичаме човека до себе си – с вярност, искреност и безрезервност – така, както ние самите бихме искали да бъдем обичани.
Какво се надяваш читателите да почувстват, след като прочетат „На нея“?
Искам моите читатели да повярват в силата на любовта и да я търсят на възможно най-дълбоки нива в сърцето си след като прочетат книгата. За да живеем в един по-добър свят, трябва да се научим да обичаме и да се борим, независимо колко е трудно и какви са препятствията. Новата ми книга е израз именно на убеждението ми, че любовта остава най-истинският компас на човешкото сърце – дори когато ни отвежда през буря, тя води към най-смелите ни мечти. Човек никога не трябва да съжалява, че е обичал и че е обогатил с присъствието си живота на някой друг.
Обещаваме ви, че книгата ще завладее всяка частица от душата ви, която има нужда от зрънце обич. Можете да се насладите на поезия и приятни книжни разговори с Димитър Петров и лично, защото тепърва предстоят представяния на неговата книга. Ето къде и кога бихте могли да го направите:
Видин – 16 октомври, 20 ч., Пиано бар „Зодиак“;
Монтана – 4 ноември, 19 ч., The Hub;
Датите за Враца, София и Велико Търново може да очаквате в профила на Димитър, където много скоро ще бъдат съобщени. Едно е сигурно – ноември ще бъде изпълнен с поезия, (за)душевни срещи и спомени за една любов.
Подарете си емоцията от това събитие, защото сърцето ви заслужава да бъде чуто и разбрано. А тази поезия ще направи точно това с него.
