Малки стъпки, големи мечти – първият детски футболен турнир във Вършец: Olympia Junior Cup

„Когато мечтите се сбъдват, защото имаш желание и хъс, тогава се раждат чудеса.“ Точно такова чудо преживя Вършец с първия детски футболен турнир Olympia Junior Cup 2025.
Над сто деца от 11 клуба от страната изпълниха терена с радост, усмивки и енергия. Пристигнаха от София, Своге, Берковица, от различни градове и села в областите Монтана и Враца, за да покажат, че детският футбол е не просто спорт, а празник на приятелството и вярата.

И докато гледах детската буря от емоции и игра, се върнах година назад. Тогава, когато ДФК „Олимпия“ – Вършец едва започваше. Помня думите на Александър Димитров: „Видях около 30 деца, които играеха на двора с топка… и си казах: защо да не направя нещо за тях?“ От това „защо не?“ започна всичко. От една мисъл – клуб. От клуба – 60 деца, които днес тренират с желание и обич към играта. И само година по-късно – турнир, който събра над сто малки шампиони от цялата страна.
Турнирът се проведе в две възрастови групи – родени през 2013/2014 и 2015/2016. При по-големите шампион стана ФК „Спортист“ Своге, а при по-малките – „Национал“ София. И най-голямата радост за домакините – и в двете категории „Олимпия“ Вършец стигнаха до финала и заеха второто място.
А турнирът не беше само за класирането. Всички деца получиха медали, а най-добрите – и индивидуални награди: за голмайстор, за вратар, за най-полезен играч. И най-хубавото беше, че всяко дете си тръгна с усмивка, с гордост и със спомен, който ще остане завинаги.

Турнирът е част от „Празника на курорта, минералната вода и Балкана“ – Вършец 2025 г.
Намерението е да стане ежегоден, а догодина – дори международен. И знам, че ще бъде така.
Защото когато вложиш сърце и постоянство, мечтите оживяват.
Написах тази статия с идеята да покажа, че когато има стремеж и упоритост, нещата се случват. Искам да мотивирам всеки от малкия град да вярва, че чудеса стават – стига да имаш смелостта да мечтаеш и силата да вървиш напред. Само за една година „Олимпия“ измина път, който вдъхновява. От едно „защо не?“ – до два сребърни финала, десетки усмихнати деца и един турнир, който е само началото.
Това е повече от спорт, това е бъдеще.
И то едва започва.
Ако не сте чели интервюто с Александър от преди година, направете го – тогава една идея едва прохождаше, а днес вече е реализирана и носи радост на всеки замесен.