Михаил Михов: Спускането с каяк по Дунав е истинско приключение и емоция
Нели Найденова
На 29-и юни всяка година се отбелязва Денят на Дунав. Мисията на деня е да привлече вниманието към значението и опазването на реката. По този повод ще се спуснем с каяк по Дунав, ще отскочим до Дунавските „пясъчни коси” и ще наблюдаваме морски орли и пеликани. В това „пътешествие” водач ще ни бъде Михаил Михов, който от години работи за опазването на реката и превръщането и в популярна дестинация за алтернативен и природоопознавателен туризъм. Михаил е и един от авторите на книгата „От Балкана до Дунав. Идеи за пътешествия в Дунавска България”.
Какво може да мотивира хората да опазват реката и през останалата част от годината?
Най-важно е личното самосъзнание и затова на първо място трябва да работим върху себе си. Това, което всеки от нас може да направи, е да поддържа и облагородява местата по реката, които обича и харесва да посещава. Реката е част от природата. Като опазваме природата, ние опазваме и реката. Мога да посоча една много успешна наша инициативата, която предизвика огромен интерес и отклик от участници от цялата страна, защото съчетаваше приятното с полезното. Кампанията „За дунавските острови” представляваше една хубава поредица от събития, включително десетина водни похода с почистване в участъци на реката около Русе. Някои от тях бяха организирани и в рамките на Денят на Дунав. Дунавските острови са място, където няма сметоизвозване, а водата носи много отпадъци и с годините те се натрупват и отлагат. Освен че са места за туризъм и отдих, те са дом за много диви птици и животни.
Как се отбелязва Денят на Дунав всяка година? Какви инициативи има по този повод?
Денят на Дунав е международен ден, чества се ежегодно на 29-и юни и всяка една община, читалище, училище или екоклуб или желаещ може да организира свои собствени събития, с които да го отбележи. Тази година обаче организацията на подобни събития е по-ограничена заради създалата се ситуация.
Каква е твоята визия за реката? В един идеален сценарий как би изглеждал Дунава?
Представям си Дунава като едно запазено природно място. Виждам реката с по-оживени населените места и активни и инициативни млади хора, свързани в мрежа помежду си. Искам да има работещ, безопасен, красив, панорамен вело-маршрут, който да води много туристи. Такива примери мога да дам с места по горното течение. И съответно да има положителен икономически ефект върху региона от вело-туризма. Развитието на туризма може да намали замърсяващата индустрия. По течението на реката работят редица предприятия и атомни електроцентрали, а те не са в полза на туризма и природата. Искам хората да си обичат реката и да я използват по един устойчив начин.
Българският турист успя ли да открие или преоткрие Дунава?
Да, но с бавни темпове. Аз лично очаквам след кризата и сравнително ограничените възможности за пътуване извън страната българите да преоткрият малко познатите места в България. За мен Дунава и Дунавска България са на централно място като транспортен и туристически възел.
Какво трябва да се направи, за да се използва този потенциал? В съседна Сърбия реката е в центъра на културния и развлекателен живот. Може ли да станем като някои съседни на нас страни?
Трябва да се уточни, че в Сърбия и Унгария реката не е гранична. Тези държави нямат излаз на море и именно затова използват пълния потенциал на река. В това отношение сме облагодетелствани. Имаме планински и морски туризъм и множество природни дадености и туристически дадености и затова не всички райони са разработени. Дунав е останал в сянката на морския и планинския туризъм и чака своето време. А времето ще дойде, когато се съберат достатъчно хора в този район, защото няма достатъчно млади хора. Аз обаче съм оптимист. Все повече млади хора се обръщат и връщат към малки градчета и села, по-непознати райони. Това е процес. Положителна стъпка в тази насока е създаването и стартирането на дейността на Дунавска туристическа асоциация. Асоциацията бе създадена по Закона за туризма и в следствие на туристическото райониране се обособиха регионални асоциации.
Какво би препоръчал на един турист, който открива региона за пръв път? Какво задължително трябва да посети, изпита, преживее?
Спускане с каяк по реката е приключение, което си заслужава. През лятото и есента се откриват пясъчни коси по няколко стотин метра, които се превръщат в страхотни плажове и идеални места са за пикник. Това е едно приключение, което си заслужава много. Другото е колоезденето. Огромно предимство на Северозапада е, че районът е планински и пейзажът е много разчупен. Това е единственото планинско място в българската част на Дунав и там може да се включат и пешеходни преходи и колоездене. Само за един час може да си от реката в планината. Всяко едно място в Северозапада има и изобилие на исторически дадености . В Лом пък има много културни събития, фестивали.
Едно от най-голямите богатства по Дунава е биоразнообразието. Ще ни разкажеш ли повече за него?
България има изключителна природа и Дунав не прави изключение – биоразнообразието е уникално. По време на плаванията с каяци виждаме невероятни ята, включително розови пеликани, които минават по Виа Понтика есенно време. В русенската част на Дунава, в резервата Сребърна, се срещат други редки птици – къдроглавите пеликани. Виждал съм морски орли, които са изключително редки птици и в цялата страна има едва няколко двойки.
