Младенци – природата се събужда за нов живот
Моника Тинчева
„Отъркули се, зима, дотъркули се, пролет!“
По това време на годината пролетта нетърпеливо пристъпва, за да заеме своя ред и обичайно поставяме началото на богатия букет от пролетни празници и народни традиции.
На 9-и март православната църква почита Свети Четиридесет мъченици (разговорно Свети Четирсе, Си светци, Исветци, Светого). Денят е в памет на четиридесетте войници от град Севастия, загинали мъченически заради вярата си.
Тази дата се свързва също с победата на цар Иван Асен II (1218-1241) над епирския владетел Теодор Комнин. Точно на 9 март 1230 г. българският цар нанесъл голямо военно поражение при битката край Клокотница. Църквата „Свети 40 мъченици“ във Велико Търново е построена и зографисана в чест на тази голяма победа.
В народния календар този празник е познат още под името Младенци. Той се отбелязва във връзка със задаващото се пролетно равноденствие, но и се чества за здравето на децата. Вярва се, че на този ден времето започва да се затопля и слънцето образно казано се завърта към лятото.
Празникът има символика и тя се свързва със събуждането на природата за нов живот. Според тези поверия на този ден пристигат от дълъг път щъркелите. Под формата на песни хората са отправяли към тези птици различни молитви, защото мислели, че те могат да ги изпълнят. Предците ни са считали за благословен дома, в който щъркелово семейство свие гнездо и отгледа своето поколение.
Трапезата, която се свързва с обичая, е богата и разнообразна. В центъра на празничната маса е обредния хляб. Той се приготвя и после се раздава за здравето на децата, но също така и за двойките, които скоро са се венчали. Месят се т.нар. младенци, които представляват хлебчета, оформени като кукли. Правят се 40 на брой, шарят се (дупчат се) и се мажат с мед. В други части на България те могат да бъдат и във формата на колачета или питки.
В село Лехчево, Монтана на празника Младенци по обичай са се приготвяли 44 младенчета, които са представлявали питки, на които е имало изобразени животни. Намазвали са се с мед и са раздавали на децата, които са обикаляли от къща на къща. Ако така се случи, че в някоя къща не дойде дете, тогава стопанката ги е занасяла на своите съседи.
Споделяме с вас тази рецепта за младенци, която открихме на страницата на Старите гозби и модерните рецепти:
Тестото за обредните хлебчета се прави от пресято бяло (около 250 г) и малко пресято ръжено брашно (около 150 г). В купичка се сипват топла вода (около 100 мл) и топло мляко (100 мл) в равно съотношение, слага се 1 чаена лъжичка захар. Разтваря се четвъртинка от кубче мая. Слагат се две щипки сол и около 2-3 супени лъжици олио. На око се преценява дали има нужда се добави още брашно или вода докато се получи меко тесто. След това се оставя да втаса на топло. От готовото тесто се оформят човечета, които лекичко се надупчват с дрянова клонка. Това се прави, защото хората са вярвали, че точно този начин на приготвяне предпазва от болестта шарка. От това количество могат да се направят около 8-9 младенци, в зависимост от размера и формата. След изпичане се намазват с мед.
На празничната трапеза са се нареждали и други ястия. Обичайно са присъствали 40 пълнени чушки, 40 сарми и така от всеки вид е имало по 40 бройки.
Знае се също за празника, че който няма точно определен имен ден в църковния календар, може да си избере Свети Четиридесет мъченици и да празнува името си.
Пролетното събуждане на природата, растенията, дърветата е в основата на символиката на празника. Хората са гадаели по времето в деня на празника, за да определят какво ще бъде то през целия пролетен сезон. Вярвали са също, че всяко посадено цвете или дръвче на този ден цъфти красиво и дава много плод.
На този ден момите изпълнявали специален ритуал, при който пеели песни и така призовавали гората и природа да растат, да зеленеят и да се развиват. Те обхождали земите около селищата и изпълнявали песни, с които пожелавали богата реколта и благосклонна природа. На този ден те избирали и своята водачка за Лазаровден.
