„Обаче не стана точно така“: Ели Лозанова за златото в пукнатините на душата ни
Анжелика Иванова
„…моето сърце е разбивано толкова пъти, че късчетата повече не могат да бъдат слепени дори с кинцуги.“
Вярваме, че всеки, който се е докоснал до автентичния стил на писане на Ели Лозанова, е открил по нещо за себе си. С думите си тя достига до места в душата на човек, в които понякога самите ние не искаме да погледнем. Във всеки ред се носи онзи дух на борбен човек, който може да промени съдбата си и да продължи напред с гордо вдигната глава, а и с усмивка.
След успеха на книгата „Смок“, тя е тук, за да ни завладее с новата си история „Обаче не стана точно така“. В тази книга тя е по-искрена от всякога. Това е история за съвременната жена, от която често се изисква да е навсякъде, до всеки и винаги готова да се пожертва. Тя ни кани да усетим силата на прошката, която такава жена може да даде. Ще ни накара да се излекуваме отвътре, чрез смях и сълзи. И ще опитаме да разберем възможно ли е постигането на пълно щастие.
Насладете се на задкулисните тайни, които Ели Лозанова споделя с вас, нейните читатели:
Коя беше „първата искра“, която постави началото на историята на Филомена? Мисля, че много от читателите очакваха продължение на романа „Смок“, но как вдъхновението Ви отведе към тази история?
Когато писах „Смок“, аз живеех в този роман. Много пъти съм имала случай да кажа, че ми беше много приятно с героите в книгата, харесвах живота си в нея и в този ред на мисли ми беше много лесно да живея в Наше село с неговите герои. Обаче усетих, че не искам да излизам от там и че рискувам да създам за себе си опасна паралелна реалност. Трябваше да се измъкна. И така, както ровех в стари записки – всеки пишещ човек има поне десетина подхванати, но незавършени идеи – ми се стори много близка и обещаваща идеята за роман, в който нищо не става така, както се очаква.
Да, продължение на “Смок” ще има, има вече изградена идейна рамка, концепция, героите са избистрени, но няма да е нищо, което уважаемият читател очаква. И аз мисля, че това е чудесно. Какво по-хубаво от това да бъдеш изненадан приятно (надявам се)?
Името на главната героиня е толкова необичайно – защо точно „Филомена“ и има ли скрито послание?
Филомена не е чак толкова необичайно име. Не ме питайте как ми е хрумнало, не знам. Но наистина не е извънредно необичайно. И наистина означава в най-общ превод „целувки“, но също така и „честолюбива“. Търсех име, което носи заряд и мисля, че с второто значение – честолюбива – си намерих героинята. Макар и да попада в множество перипетии и странни обрати, тя все пак успява да съхрани себе си и то благодарение на дяволския си инат и своето честолюбие.
Филомена е на 50, бракът ѝ е лъжа, животът ѝ е разкъсан между държави, професии и версии на самата нея. Това роман за провала ли е, или е роман за куража да признаеш, че си се провалил?
А нима това не е образ на една средностатистическа съвременна жена, разкъсана между професии, държави и обстоятелства?
50 е точка, в която си еднакво отдалечен от раждането и от смъртта, натрупал си достатъчно опит и можеш да се обърнеш назад, за да направиш изводите си. В същото време – в повечето случаи – ти предстои още доста живот, в който всеки се надява да бере плодовете на постигнатото. Време, когато си достатъчно зрял и все пак имаш достатъчно сили да живееш пълноценно.
Що се отнася до версиите на себе си – нали не очаквате статичен герой без развитие, без израстване, който не си е извадил изводите и не е надживял грешките си. Филомена е точно това – блъскана от житейските бури, поочукана от премеждия и сътресения, със следи от употреба, но оживяла въпреки всичко. И с изправен гръбнак! Което всъщност е успех, не провал.
„Обаче не стана точно така“ е роман за способността на човек да се изправи след всяка катастрофа. За това, че е възможно всичко да се преживее и преодолее и че единственото окончателно нещо е смъртта. От всичко останало има изход. И всеки намира изхода сам за себе си.
Какво Ви вдъхнови да включите метафората с кинцуги – японската техника за поправяне със злато – в сърцето на Филомена?
Техниката кинцуги винаги ме е възхищавала. Японците по принцип са ненадминати в придаването на смисъл на детайла. В случая счупен порцелан. Не можеш да счупиш две чаени чашки по един и същи начин. Парчетата са винаги различни. Слепването им с лепило, примесено със злато, придава нова стойност на тези чашки. От боклук ги превръща в произведение на изкуството.
Такова е и сърцето на Филомена. То е разбивано много пъти. Тя е преживяла много разочарования, много смърти и много раздели. И ако приемем, че всеки път е слепвала сърцето си кинцуги, то тогава то би следвало да е изцяло покрито със златно лепило. И само едно златно сърце може да направи всичко това, което прави тя в края на книгата.
Ако Изабел и Филомена се срещнат, мислите ли, че биха се разпознали, скарали или прегърнали?
Изабел и Филомена са две градски момичета, всяка поела по свой различен път, те са две силни жени, две жени, които не се осланят на чужда помощ и не очакват, че светът им е длъжен, само защото са прекрасни. Те са просто две различни пътеки на един и същи тип. Те са силни, оправни, независими, каквито всъщност са повечето българки.
Вероятността да се изпокарат смъртно, ако се срещнат, е по-голяма, защото никоя алфа-женска не обича да ѝ се месят други алфи. Но вероятно в края на разказа биха си признали, че всъщност се харесват. Слава богу, такъв сладникав разказ не се очаква.
В тази книга се усеща още по-оголена честност в стила на писането Ви. Какво лично Ви струваше това „събличане“ като автор и как Ви се отрази?
Аз още не съм оценила щетите след Филомена. Тя е вихрушка, която минава и който оцелее – оцелее, останалите да се оправят. Все още не съм излязла от историята и ще правя равносметка, когато все пак заживея с друг герой. Що се отнася до честността – няма успешен писател, който да е успял да излъже в книгите си. Няма такъв. Или си честен, или си посредствен. Ако не си честен, читателят ще те хване. И просто ще те изхвърли зад борда. Читателят винаги усеща когато се опитваш да го шашавиш. Ако не си честен, най-добре не сядай да пишеш. А какво струва… не знам, няма такава мерна единица.
Читателите в Монтана очакват с нетърпение представянето на книгата! Кога ще имат възможност да се срещнат с Вас и да зададат своите въпроси?
Всяка моя книга тръгва от Монтана. И така ще бъде и в бъдеще, надявам се. Когато „Обаче не стана точно така“ излезе от печат и тръгна към читателите си, аз бях в Германия и все още съм, така че това дете се роди без майка си. Много ми е мъчно, че още не съм я взела в ръце да усетя допира с нея. Но така се случи. Може би за добро – читателите ще имат достатъчно време да се запознаят с Филомена преди официалното представяне и да зададат всички въпроси, които им хрумнат.
Представянето ще бъде на 30 март от 17:30 часа в Регионална библиотека „Гео Милев“ – Монтана, където винаги съм се чувствала у дома си.
Историята на Филомена ще послужи като огледало на всеки читател. Тя ще ни припомни, че белезите ни не са повод за срам, а доказателство за предизвикателствата, които сме успели да преодолеем. Елате на представянето на книгата, за да се докоснете до усмихната Ели Лозанова и да обсъдим историята на тази така колоритна главна героиня.
