Пламен Крумов от „Виво Монтана“: „Няма нищо по-хубаво от това да създаваш и даряваш щастие на хората!“

Пламен Крумов от „Виво Монтана“: „Няма нищо по-хубаво от това да създаваш и даряваш щастие на хората!“
"Виво Монтана"

„Да създаваш и да даряваш щастие“.

Цялото равновесие е ей в това изречение.

Да се замисля за равновесието, напоследък ме накара … едно хоро. Само едно право хоро в размер 2/4, а от него се разлюлява кръвта. Ако си тукашен, най-добре го знаеш. Извън този край пак го слушат, но може би главно в миговете, когато изпращат една година и посрещат новата. Пък за тукашният човек това право хоро е състояние на духа без повод и причина.

То някак носи равновесието.

То самото е и повод, и причина.

Причината да пиша тези редове е общуването ми неотдавна с един от знаковите за Северозапада – аз така поне го чувствам! – хора. Знаех за него и духовия му оркестър отдавна, слушала ги бях неведнъж, стискала съм им палци, плакала съм от гордост. Знаех, че когато свирят, те свирят с всичко – виждали ли сте толкова отдаден изпълнител, у когото музиката е и в ръцете, и в очите, и във всяко движение?

Поводът да потърся Пламен Крумов от „Виво Монтана“, за да си поговорим за изкуство, беше именно онова хоро, Дунавското, от което не мога да се откъсна с дни.

Имах въпроси за равновесието.

Дори поставях под въпрос самото равновесие въобще.

И имах нужда от отговори! …

Разкажете за вдъхновението, което доведе до сформирането на оркестъра „Виво Монтана“?  Как се роди името?

– Първите ми спомени от музиката датират от ранното ми детство. Още като много малък си спомням, че баща ми свиреше на тромпет, което продължава и до днес. Оттам тръгна всичко. Още като бях 8-9 клас мечтата ми беше да имам собствен духов оркестър.

А относно името.. изучавайки музика в средното си образование, на урока за музикалните термини точно един ми хвана окото – “vivo”, от италиански означаващ „живо“. И така се роди идеята за бъдещия проект „Виво Монтана“.

Защо за Северозапада е важно да продължи да се откроява с качествена духова музика?

-„Духова музика има, от както свят светува“, е казал нашият съгражданин Йордан Радичков, а и ние мислим така…
Още от началото на XIX в. тук много са разпространени духовите музики. Във всяко село е имало по един, по два, че даже и по три състава като нашия. Хората не са имали какво да свирят по онова време и Дико Илиев започва да пише уж народна, но тя е негова авторска музика.

Хората в нашия край сме закърмени с този звук, с този бит.

Имаше момент, когато по-старите хора спряха да свирят, поизчезнаха музиките. Смело мога да кажа, че с тези момчета в нашия край бяхме първите, които възобновихме традицията в Северозападна България.

Духовата музика е много повече от традиция, тя е нещо като религия в този край, неразделна част от всекидневието. Затова тя никога не трябва да умира.

Какво не знаем за усилията при изграждането на такъв състав?

-Изграждането на един състав е много трудно, както и на всяко нещо. Още повече, че нашата работа е свързана с колектив от хора. За да се създаде подобен колектив, трябва всеки един от състава трябва да има нужния талант. Сходни характери, разбиране, уважение и единомислие са другите задължителни неща. За мое голямо щастие с тези готини момчета успях да постигна всичко това.

Кога ви се е искало да се откажете и защо? Какво ви мотивира да продължавате напред?

-Никога не ми е минавало през главата да се откажа. Няма нищо по-хубаво от това, да създаваш и даряваш щастие на хората. Да прочетеш възхищението в очите им, когато засвириш.

Кое е най-важното за хармонията в звученето на различните духови инструменти? Колко време всеки ден репетират изпълнителите на „Виво Монтана“ – заедно и индивидуално?

-Най-важното е да има синхрон, а той се постига освен с добро музициране, а и с усещане на духа на колегите. Свиренето е индивидуално при всеки един от нас. Едни свирят по цял ден, други по по-малко. Кой колкото усеща, че има нужда. Репетиции имаме всеки ден, когато нямаме концерти, като изключим положението с пандемията в момента, заради която сме в пълна почивка. И това може би е нещото, което за първи път пречи на нашето развитие. Затова сега си пожелаваме просто да сме живи и здрави всички хора. За постигане на мечтите има време!

Спомняте ли си любопитен момент от подготовката за сцена или от живо изпълнение?

-Любопитни моменти има толкова много и почти на всяко едно наше участие има нещо интересно. За всичките години дотук те са вече доста на брой и не мога да си спомня нещо конкретно, което да изпъкне пред другите спомени.

Как се справя „Виво Монтана“ със създалата се ситуация – какво ви помага да останете сплотени и фокусирани върху музиката? Какви проекти можем да очакваме в бъдеще?

-Поради създалата се ситуация, ние сме в един вид творчески застой, защото нямаме никаква възможност да се съберем и репетираме, което ни убива. Но ние толкова обичаме това, което правим и вярваме, че това нещо много скоро ще свърши.

Надяваме се след принудителната почивка, която се получава, че ще се завърнем с нова енергия и повече ентусиазъм за творчество.

Вашето пожелание към приятелите и почитателите на музиката, която творите?

В този момент единственото, което можем да им пожелаем е да бъдат здрави, много да се пазят и в никакъв случай да не падат духом. А ние от наша страна, само да свърши пандемията, обещаваме едно хубаво ново авторско парче!

 

Автор: Мария Тодорова

Относно автора

Призни

Призни е медията, която разказва неразказаните истории на Северозапада. :)


Още новини