Представяне на книгата „Три погледа към Съединението от 1885г.“: по-различен ъгъл на историята
Албена Николова
„В свободния свят всяка гледна точка към историята не е последна, а поредна и всяко следващо десетилетие ни дава възможност да обогатяваме детайли от тълкуванието и знанието за миналото време.“
Знаете ли, че преди точно 140 г., на 2 септември, започва Съединението на Източна Румелия с Княжество България? Група младежи излизат в центъра на Панагюрище и го обявяват като развяват българския флаг. Веднага биват арестувани, но всички жители се събират пред полицейския участък и настояват момчетата да бъдат пуснати. Именно този първи сигнал задейства „спонтанното“ движение в цяла Източна Румелия. Без знанието на Централния комитет, хората решават, че няма да чакат предвидената дата – 15 септември и обявяват Съединението в сутринта на 6 септември 1885 г.
Заради такива събития си заслужава да се върнем назад във времето и да открием десетките подробности, които са променили хода на цялата световна история. Проф. Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович събират своите три очерка и създават сборната книга „Три погледа към Съединението от 1885г.“ Идеята им е да покажат на българите, че случилите се събития в държавата от края на IX в. са повод за гордост и утеха, но най-вече за сериозни размисли. Затова на тази емблематична дата двама от авторите представиха труда си в експозиционната зала на Регионален исторически музей – Монтана и заплениха гостите с увлекателни истории, но „без да давят ушите им с прекалено много думи“.
„Има събития и личности в историята на всеки народ, които отдавна са напуснали празничния календар и са се превърнали в част от делника на нацията. за тях всеки е убеден, че знае. За тях – „или добро, или нищо“. За тях е прието да пишат само големите – не че друг не може, но някак не бива. Над тия хора и събития вечно лежи заплахата да се превърнат в площаден тотем, национално табу, около което тактично обикаля някое калоферско хоро. Съединението е едно от малкото събития в новата история на България, за което в учебниците винаги е имало място.“ – с тези смели думи започна представянето не просто на книгата, а на целия исторически период след Освобождението. Според професорите точно тогава е живяло най-силното поколение – това, което е създало държавността преди държавата и е знаело за какво се бори.
Едно е сигурно – щом стане дума за историята на родината ни, винаги има какво да се каже. Думите се леят, а сърцето на българина се изпълва с пламък, който необуздано изгаря и най-големите съмнения. Корените ни дърпат силно към отминалите времена, които оставят незабравими белези в съзнанието.
