С трибагреника в сърцето: Вършец почете 3 март и героите на Освобождението
Натали Ангелова
Има дати, които не просто отбелязваме – има дати, които усещаме.
3 март е такава дата. Ден, в който сърцето тупти по-силно, а думата „свобода“ звучи по-истинска от всякога.
Свободата не е даденост. Тя е изстрадана, извоювана, изписана с кръв и саможертва. Тя е памет за онези, които са вярвали, че България трябва да я има – силна, достойна и своя. И всяка година на този ден ние не просто си спомняме историята – ние се връщаме към нея, за да си припомним кои сме.
Днес на 3 март, Вършец тържествено отбеляза 148 години от Освобождението на България с празнична програма, посветена на националния празник.
Тържеството започна с издигането на националното знаме на Република България под съпровода на българския химн. Трицветът се издигна високо, а погледите – насочени нагоре – носеха уважение, гордост и признателност.
Празничната програма бе изпълнена с емоция и родолюбие. Мажоретният състав и Духов оркестър „Дефилир“ внесоха тържественост и ритъм, които придадоха на празника онзи специален блясък, присъщ на националните ни дни. Танцов състав „Северняче“, отново към СУ „Иван Вазов“ представи изпълнения, изпълнени с темперамент и български дух.
Група „Joy junior“ също се включиха със силно изпълнение, а трета и четвърта група към ДГ „Слънце“ добавиха онази чиста детска искреност, която прави празника още по-светъл. Песните, които звучаха от сцената, бяха родолюбни – песни за България, за героите, за свободата – песни, които носят памет и гордост. Всяко дете беше научило своето стихотворение и го рецитираше гордо и уверено – с ясен глас и онова вълнение, което се усеща дори в тишината между думите. Личеше си, че от малки са възпитавани да обичат родината си, да знаят имената на героите и да разбират смисъла на свободата.
Мъжкият хор към НЧ „Христо Ботев – 1900“ – гр. Вършец изпълни тържествена песен, а под нейния съпровод бяха поднесени венец и цветя пред паметника на един от вечните герои на България – Христо Ботев.
С изпълненията си участниците създадоха празнична атмосфера и предизвикаха заслужени аплодисменти. Но отвъд музиката и танца, най-силно звучеше усещането за общност. Хора от различни поколения – деца, млади хора, възрастни – стояха рамо до рамо, обединени от едно знаме и една памет.
Защото 3 март не е просто страница от учебника. Той е напомняне, че свободата трябва да се пази всеки ден – с отговорност, с уважение към историята и с грижа един към друг.
Вдъхновяващите думи на Иван Вазов, посветени именно на Освобождението:
„И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек.“
Нека и ние помним онзи съдбовен ден на 1878 година – денят, в който България отново пое глътка свобода. Нека пазим жива паметта за Освобождението не само в празничните речи, а в делата си – с единство, с отговорност и с обич към родината. Защото свободата не е само исторически факт – тя е дълг, който носим в сърцето си.
