Северозападът като сбъдната мечта: историята на арх. Георгиев
Тихомир Алексиев - Роки
Има много места на света, особено природни туристически дестинации, за които ще срещнете епитети, като „приказен”, „чуден”, „магически”. В случая с Белоградчик и скалните пейзажи около градчето съвсем не става дума за маркетингов трик. Става въпрос за реалност, която в литературата наричаме магическа и която обикновено се счита за измислена. Но Белоградчик съвсем не е измислен и това може да бъде проверено много лесно. И ако решим да го направим, ще застанем пред Белоградчишките скали – декор или илюстрация от приказна история. Но освен декори една приказка има и своите герои. Днес разказваме за архитект Георги Георгиев, който строи къщи, каквито няма нито във „Властелинът на пръстените“, нито в „Хари Потър“ и хич не се ограничава само с архитектурата.
Кратка биография
Георги Георгиев е роден в едно място, което сякаш също е оживяло от легендите – Велико Търново. Там израства и завършва средното си образование. Може би красотата на старопрестолния град го насочва към сферата, в която ще се образова и развива – архитектурата. След завършването си работи по специалността, проектирайки частни къщи и хотели, и има възможността да работи със свои собствени идеи.
„Изживях мечтата на всеки архитект – да проектирам къща на 1000 кв. м., без ограничения в бюджета“, споделя арх. Георгиев.
Обаче в неговата на пръв поглед осъществена мечта той започва да усеща липсата на нещо. Струва му се, че има нещо нечовешко в използването на толкова много бетон. Задава си въпроса как може да се направи по-човешка архитектура. И стига до естествените материали – строителство със земя. Започва да събира информация още преди масовото използване на интернет. С появата на световната мрежа достъпът до информация за строителство с естествени материали се улеснява. Създава блог, чрез който да споделя наученото. Пътува в чужбина, за да се запознае с опита на други архитекти в такъв тип строителство.
Къщата мечта
В един момент се чувства готов да пристъпи към един от най-важните проекти на живота си. Нарича го експеримент. Нужно е място, където да го осъществи. Обикаля България в продължение на една година. През 2006 г. пристига в Белоградчик. Един поглед е достатъчен – това е мястото. Закупува подходящ имот в местността Горни Крупец, само на няколко километра от града. Там няма постоянно селище, единствено земеделски земи и вили. Местността се използва за производството на грозде и зърнени храни. Мястото е оградено от фантастичните форми на Белоградчишките скали и Западния Балкан.
Попитах нашия герой какво намери и продължава да намира тук.
„Това място ме плени с природата си и силата си. Една друга България със запазена чиста природа. Хората ми харесват, непокварени са от големия бизнес и печалбарството. Мащабите са по-малки и човешки. Забавянето в развитието е запазило ценности от миналото. Непрекъснато откривам нови неща в природата. Като приказка без край. Тук, в Крупец, имам усещане за простор. Красота на 360 градуса. Няма ден да не кажа „Ах!“. Има едно стихотворение на Павел Матев: „Мен ме измъчва красотата“. Аз живея в тези стихове“, разказва той.
Арх. Георгиев споделя принципите, върху които е изграден проектът:
На първо място, е използването на естествени материали като земя, камък, дърво. Също така преизползване на материали като дялани камъни и греди. Тук той отбелязва: „Радичков е казал, че само съграденото с камък и със слово остава най-дълго във времето. Камъкът е великолепен материал, който може да се рециклира многократно.“
Най-далечното разстояние, от което са докарани материалите, да се равнява на пътя, който може да бъде изминат от волска каруца за един ден. На практика всички рециклирани материали са в района между селата Гранитово (на 20 км на север) и Върбово (на 12 км на юг). Тухлите са направени на място, от земната маса, която е изкопана за основите.
Друг принцип е използването на стари и забравени строителни техники. Например при изграждането на куполите и арките: през първите две години са използвани само ръчни инструменти, без електрическа или горивна тяга, дупките са пробивани с ръчни свредла, рязането е с триони.
Но има по-голям фактор, който оказва влияние: на въпроса дали къщите имат душа, той отговаря:
„Всяко нещо има душа. Но ръчно направеното носи повече душа от индустриалните технологии. Един килим например, изтъкан ръчно, носи повече душа от индустриално тъканото. Така е и с тухлите и гредите в тази къща, които са минали през ръцете на строителите. Има много детайли – резби, панти… аз съм ги правил със собствените си ръце. Всяко нещо е направено с детайл и внимание и допринася за духа на мястото“.
В тези заложени принципи виждаме не само практическите основи на един строителен експеримент, но и влеченията на една романтична душа. В началото се строи само лятото, като хоби, а през останалата част от годината Георги реализира съвременни проекти в София. Бригадата, която работи по хобито му, са хора без особен опит, което той счита за напълно уместно, казвайки, че „те са като бял лист“.
В крайна сметка, ефектът е приказен и Георги се премества в своя дом. Възниква въпросът дали къщата щеше да е същата, ако беше на друго място. Отговорът на Георги е проникновен:
„Всяко място си има собствен дух. Аз влязох в духа на мястото, като някои неща съм направил подсъзнателно. Например по-късно забелязах, че силуета на къщата повтаря формите на околните възвишения. Процесът беше приключение“.
Добавя, че къщата е построена едно към едно с проекта и единствените импровизации са в детайлите. А тези детайли са част от приказния дух: панта с формата на риба, дървена закачалка с формата на змия, която се подава от гредата, калинка в мозайката на пода и още много други. Може би така е изградена и човешката душа – върху точни принципи, но обогатена от красиви детайли. Или поне би могла да бъде.
Курсове по строителство с естествени материали
Когато къщата е готова и пътят е извървян, Георги чувства все по-голямо желание да прекарва времето си в нея и да я доустройва и украсява. Идва и моментът наученото да бъде споделено. Приказната хубост на къщата, нейната устойчива технология, връзката с миналото и идеята за душевност и природосъобразност, предизвикват интерес. Курсовете за строителство с естествени материали започват през 2012 г. Те са начинът да се отговори на този интерес. Програмата е предимно практическа – за хора, които искат да видят и пипнат. През годината се провеждат от 3 до 5 курса, предимно лятото. Основната структура се запазва във времето, като се добавят само детайли. В много от случаите става въпрос за прости, но забравени неща. Когато се срещнат с тези знания, хората се стъписват. Това са знания, които са предавани устно, от поколение на поколение. След индустриалната революция традицията е прекъсната.
„Като видят глинена мазилка първоначално се стъписват, а после се вдъхновяват. Понякога е трудно да се повярва, че нещата са толкова прости.“
Идват хора с всякакви интереси и професии. Някои са архитекти и строители, други търсят път към къщата на мечтите си. Общото между всички е, че са възхитени от природата. Идват хора, които са предварително мотивирани. Те са извървели един немалък път, за да достигнат до тук. Георги споделя, че когато се съберат хора със сходни виждания, създават една много хубава атмосфера. Винаги курсовете минават с приповдигнато настроение и завършват с голямо удовлетворение. Създават се контакти между участниците, понякога и делови, но винаги човешки. После споделят кой какво е направил с наученото и канят учителя си да види направени от тях неща.
Приказният герой среща приказната героиня
Последствията от построяването на приказната къща не се ограничават само с курса. Георги става търсен консултант и проектант на такива къщи. Намират го хора, които искат да построят къщата на мечтите си. Така се появява Даниела, която има място в района на Ихтиман и иска да си направи къща с устойчиви технологии и естествени материали. Как точно са се развили нещата си е тяхна работа, но думите на Даниела са красноречиви: „Дойдох да търся архитект, а си намерих мъж“.
От този момент нататък те поемат по своя път заедно. Не само те заживяват нова глава на приказката, а и самата къща, която се обогатява с цветя, растения и произведения на изкуството. На този етап започва едно разклонение на историята, което свързва нашите герои по още един начин. Начинание, което ще придаде още една уникална черта на Белоградчик и района.
Интуиция, наивизъм и колекционерство
Всичко започва, когато техен приятел галерист им подарява една картина на местния художник наивист Димитър Вецин. После им подарява и още една. Георги споделя:
„Те стояха с години, ние ги гледахме и те проникнаха в нас. Една зима започнахме да четем за наивизма. Даниела също купи няколко картини от разни галерии. Забелязахме, че в бивша Югославия има много музеи, като в Ягодина, Требине и др. Решихме, че можем и в България да направим такъв. Оттогава Даниела е основният двигател. Поканихме тогавашния кмет и той се съгласи да направим такава постоянна експозиция в Белоградчик. Така се появи Салонът на наивистичното и интуитивно изкуство в Градската художествена галерия „Вълчо Вълчев“.
Георги и Даниела започват да обикалят места в Сърбия, Хърватска и Румъния и да закупуват картини. Купуват също и в България, като много български художници правят и дарения. Салонът е единствената по рода си музейна експозиция в България. Създаден през 2019 г., този проект е резултат от енергията на екип доброволци. Колекцията включва над 300 живописни, скулптурни и графични произведения на творци от 28 страни от всички континенти по света. В подкрепа на инициативата през 2019 г. организират пленер за художници наивисти, домакин на който е белоградчишкото село Стакевци. Събраната колекция не е само за лично удоволствие на притежателите – произведенията са изложени в обществена галерия, където могат да бъдат видени от всеки. Те също подпомагат местния туризъм, който без подобни достиженията на културата, би разчитал само на природни дадености. А природата, както знаем, може да бъде дъждовна, мъглива или потънала в непристъпен сняг.
През 2021 г. Даниела и Георги провеждат биенале. Следват още две – през 2023 и 2025 г. Биенале ИНТУИТИВ България 2025 е третото международно събитие на Салона за наивистично и интуитивно изкуство. То включва виртуална изложба и конкурсна част. 158 наивистични артисти от 39 страни подават заявки за участие с 450 творби. Номинирани за изложбата са 99 картини на 99 автора от 38 страни.
Увлечението на двамата има още две рожби. Това са двете части на единствения по рода си сборник „Съвременни български наивисти“. Втората част излезе съвсем наскоро, а представянето беше на 30 юли в Градска художествена галерия „Вълчо Вълчев“ – Белоградчик.
Художникът Георги Георгиев
Приказката не свършва дотук. Нашият герой вече има дом, дама на сърцето, колекция от произведения на изкуството и учение, което разпространява. Общото между всичко е стремежът към красота. Както споделя самият Георги „мен ме измъчва красотата“. И не го оставя на мира, докато не ѝ се покорява, хващайки четката и боите:
„В един момент, преди около 2 години, реших да експериментирам с бои от естествени материали. Рисувам върху дърво, но не съм мислил, че ще стана художник. Сега рисуването ме пали повече от архитектурата.“
Не е изненадващо, че картините му са в света на наивизма и интуитивното изкуство. Първоначално нямал намерение да ги излага, но впоследствие негова изложба е показана в софийска галерия. Част от експозицията е и първата му продадена картина, с която се стига до забавен момент. След като вижда табелката „продадено“, Даниела го пита: „Жоро, сина ти ли купи тази картина?“, а слисаният художник отговаря: „Аз мислех, че ти си я купила“. Започват да се питат кой от приятелите им може да е закупил картината. Оказва се, че покупката е на непознат ценител.
Сега експериментира с нова за него, но старинна, почти забравена техника с восъчни бои с естествени глинени пигменти, наречена енкаустика. Използвана е от древните гърци и римляни. Небрежно добавя, че боята ставала дишаща. Аз мислено си добавям „щом е дишаща, значи е жива“. Може би тук е ключът към творческата личност на Георги. Той във всяко нещо търси духа и душата – местата, хората, къщите, картините. Човек, който е съхранил детето в себе си – любопитно, питащо и експериментиращо. Да му пожелаем здраве, любов и творческо вдъхновение!
