Спортното катерене, вдъхновението и мотивацията си дават среща в Берковица
Инна Герова
Често най-големите съкровища, се свиват свенливо на най-неподозираните места. Предстои да ви разкрием истинско съкровище, на което попаднахме на неочаквано за нас място. В малък северозападен град се крие спортна зала с амбиция да увлече хората към „нетрадиционни“ занимания. Малко съоръжение, а голямо постижение, защото по света в подобни инициативи инвестират държавата или едрият бизнес, а в Северозапада е плод на личен труд и финанси.
Разказваме ви за това откритие през личната история на дамата, вдъхновител на начинанието, което решително поставяме в споменатата по-горе категория – ценност, открита на неочаквано място – в малката зала за катерене до автогарата в Берковица.
Всеки в града да има възможност да опита ново занимание – да се движи, да се погрижи за себе си, да се усъвършенства, дори да се самотерапевтира – това са мотивите на Катажина Бахледа, когато взима смелото решение да направи първата зала за катерене в нашия регион и една от малкото извън столицата. Водени от голямото желание и с подкрепата на съмишленици, Кати и нейният съпруг Слави решават да поставят основите на този непопулярен спорт в подбалканското градче. Първо основават Клуб по спортно катерене гр. Берковица, а след това преодоляват първата си непредвидена трудност – няколкогодишното търсене на подходяща сграда се увенчава с успех преди почти две години. Берковица вече има спортно съоръжение, с каквото малко населени места могат да се похвалят, а катеренето е повече от достъпно за всеки – без значение от възрастта и уменията.
Кати, както децата с много обич наричат своя инструктор, посреща с радост и ентусиазъм всеки, прекрачил прага на залата, за да го убеди, че движението е живот. Днес по нейна молба представяме пред вас посланието ѝ: спортът е задължителен елемент от правилното развитие на всеки индивид и ние сме длъжни да подкрепим децата си, предоставяйки им възможности да спортуват.
Стремеж към движение
Постоянно се ограничава (или направлява) движението на децата. Защо се притесняваме малките да пълзят, да тичат, да висят, да се катерят? Защо ги спираме да се развиват, вместо да ги поощрим и да им покажем правилната техника, така че да не е опасно за тях?
Спортът не е страшен, ако има кой да ни въведе в него през най-ранните години на живота ни. Но и за Кати той е останал далечна и непозната територия, когато е била ученичка в Полша. В училище разбира, че не я бива в упражненията – не успява да покрие стандартите по физическо възпитание. Така, с неудовлетвореното си желание за движение и със знанието, че спортът е за спортистите, тя се мести във Виена, където той е издигнат на пиедестал и условията предразполагат всяка инициатива. Кати започва да кара колело, за да се придвижва в града, и ролери покрай Дунав за отмора и разнообразие. И така всеки ден, по повече от 40 км. Тези занимания ѝ носят радост и дори сега предизвикват усмивка на лицето ѝ, обаче не успяват да ѝ помогнат, когато в ежедневието се наместват стресът и депресията. До момента, в който открива катеренето, и то преобръща гледната ѝ точка за света.
Още с първия си досег до скалите нашата героиня преодолява този синдром, познат на съвременния градски човек. Изцерената психика е най-първото ѝ постижение, а по-късно се научава как да лекува собственото си тяло и с правилните движения и активизиране на подходящите системи. Може би още тогава се заражда стремеж да разкрива ползите от тези занимания, които хората първосигнално приемат за екстремни.
Завръщайки се у дома, Кати прави и първите си стъпки в залата и всичко си идва по местата. С вълнение и ентусиазъм тя прекарва по цели дни на стената – въпреки липсата на подготовка, умората и дискомфорта, съпътстващи всеки начинаещ. Следват години на усилени тренировки и преодолени маршрути със завидна сложност. Изглежда сякаш е открила призванието си, докато случайно не я намира треньорската професия. Работата с деца е поредният щрих в личния шедьовър, който Кати твори. Сертификацията ѝ във Виена отнема четири години, но това усилие се отплаща пребогато. С децата от катерачните групи тя вкусва истинския успех. Гордее се с постиженията им, а трансформацията, която наблюдава у тях, ѝ носи огромно удовлетворение и смисъл. Заедно постигат не само отлични спортни резултати, но и изграждат здрава връзка на обич и доверие.
Сигурно и вие вече се питате какво я е довело в Берковица. И отговорът няма да ви изненада – семейството. Желанието им да живеят близо до природата, да произвеждат сами храната си, да отгледат децата си далеч от големия град. Монтанският край е родно място на съпруга на Кати, който също е катерач с дълъг стаж и опитен инструктор. А планината е притегателната сила за двойката.
В района на Петрохан клубът по катерене разработва и поддържа катерачни маршрути, където тренират и палят искрата у следващото поколение, предавайки любовта към природата и вълнението от скалното катерене.
Макар заниманията на открито да имат своите специфики и да не са подходящи за всеки, когато катеренето се пренесе в зала е напълно достъпно без оглед на възраст или физическа форма. Катеренето е комплексен спорт, който несравнимо с никой друг може да развие физиката и психиката на човек.
„Това обичам в катеренето – не бързам, а работя за себе си, за своите страхове, за своите слабости. Това го наблюдавам и при децата в залата: в началото се страхуват дали ще стигнат до хватката, дали ще могат да я хванат и с всяка нова стъпка работят в посока да не се страхуват. Впоследствие са по-силни и по-здрави психически.“ – описва ни страстта си Кати.
Активизиране на цялото тяло
При катеренето работи цялото тяло. Набляга се на силата и издръжливостта на крайниците и пръстите, на гъвкавостта на гръбначния стълб и врата, но също така се развиват много личностни умения, на които приучваме нашия мозък.
С времето катерачите постигат изключителна концентрация и самодисциплина и плавно се научават да преодоляват стреса и напрежението. Те развиват способност за вземане на бързи и стратегически решения, надделявайки над страха си при различните предизвикателства, които ги очакват. Ползи, от които никой в днешно време не би се лишил. Понякога те са жизнено необходими за подрастващите, особено когато имат нужда от допълнителен стимул. Тогава опитният инструктор по катерене също е много полезен, наблягайки на индивидуалните потребности на всяко дете. Тренировките по катерене са идеална терапия, дори при деца със специални образователни потребности, хиперактивност, физически ограничени, синдром на Даун, аутизъм. Като специалист тя добавя, че тези тренировки се препоръчват от терапевтите по цял свят и подчертава, че се постигат видими резултати при деца с изкривявания на гръбнака, неправилна стойка или слаба концентрация.
Екстремен спорт в безопасна и приятелска среда
Залата в Берковица е реализирана със съвместните усилия на Клуб по спортно катерене гр. Берковица и подкрепа на близки приятели и съмишленици, които купуват сградата и оборудването, а после инвестират лично време и усилия, за да подпомогнат каузата.
Съоръжението е проектирано за боулдър катерене. Това е дисциплина в спортното катерене, при която не се използва пълна катерачна екипировка, а само еспадрили. Характерното за този тип стени е, че са с неголяма височина, а хората преодоляват сложни маршрути с прецизни движения без да се осигуряват. Под самата стена има поставени дюшеци, които да предпазват от тежки травми.
Въжетата и карабинерите обаче могат да се използват и тук, защото целта на клуба е да се демонстрират и тренират разнообразни умения, особено при начинаещите. Що се отнася до по-умелите катерачи – може би в близко бъдеще в района на Берковица, ще се появи и висока катерачна стена. При наличие на подходящо закрито пространство, клубът с готовност би се наел с изграждане и поддръжка.
В духа на взаимопомощ и споделяне това пространство е отворено и за допълнителни инициативи. Освен катеренето домакините приветстват организираните занимания или тържества с катерене, срещи за обмяна на опит, клубове по интереси и се надяват ателиетата и уъркшопите, които са замислили през следващите месеци, да намерят своята публика.
Спортуването в малки групи и другите споделени занимания улесняват процеса, правейки го по-забавен за децата и подобрява социалните им умения. Кати неуморно насърчава всеки човек да пробва с катеренето, защото се е убедила в ползите на този спорт и вярва, че всеки може да се научи.
„Искахме да сме достъпни за всички в Берковица и региона – децата да има къде да се движат, дори когато времето е снежно и дъждовно. Не сме като огромните модерни съоръжения в столицата и по света, но нашата зала предлага по-широк кръг от възможности и не стресира начинаещите с внушителните си размери.“ – споделя още Кати.
Няма съмнение, че инициативата тепърва ще жъне успехи, защото тя инвестира много желание и страст, а мотивацията ѝ е безкористна и с мисъл за общността. Затова я подкрепяме и ние, отваряйки пред вас „сандъчето със съкровище“. А за финал ви подаряваме „брилянт“ – вдъхновяващ цитат от нашата среща:
„Много е важно да научиш другите това, което не могат, вместо да им покажеш че не го умеят.“
