Среща с Иво Величков постави началото на втори сезон на поредицата „Животът Ми“

Среща с Иво Величков постави началото на втори сезон на поредицата „Животът Ми“

„Целият смисъл на живота е човек да се научи да обича.“

През 2024 г. Цветомир Цветков, собственик на няколко успешни бизнеса в Северозапада, започва да търси начин да помогне на хората си да се справят по-лесно с житейските трудности. Идеята се разраства и става достъпна за по-широката публика чрез реализирането на поредицата от срещи с вдъхновяващи личности „Животът Ми“ – ресурс, чиято основна цел е да помага на общността. За една година във формата гостуват имена като Десислава Дамянова, Биляна Савова, Александра Алгафари и Дора Прангаджийска, които споделят своя личен и професионален опит по важни общочовешки теми.

Година по-късно, на 16 октомври 2025 г., бе открит вторият сезон на начинанието. Домакин на срещите е The Hub – различното място в сърцето на Монтана, дом на различни културни, развлекателни и творчески мероприятия. Продължението на „Животът Ми“ е подкрепено от редица социално отговорни бизнеси в града: SGT Bulgaria, БКК 95 и Feldhues подпомагат начинанието, инвестирайки в развитието на своите служители чрез предоставяне на билети за събитията, а хотел „Житомир“ се грижи за удобството и почивката на гостуващите лектори.

Снимка: Патрик Богданов

Днес живеем в най-комфортните времена. Времена, в които сме материално презадоволени, но сякаш се чувстваме най-нещастни и празни. Времена, в които информацията е навсякъде и имаме нужда от критичност, защото „всеядното към теории и концепции съзнание винаги е болнаво“. За тази и други важни теми стана дума в срещата с първия лектор от втория сезон на „Животът Ми“ – Иво Величков. Той е психотерапевт с почти 30-годишен опит, автор на „Хипнозата: същност и техники“ и председател на Българската асоциация по хипноза, основана през 1999 г. Гост лекторът бе представен пред присъстващите от чаровната водеща на събитията Йоана Димитрова, мениджър на настоящата медия, а вечерта бе организирана под формата на дискусия между лектора и гостите.

Снимка: Патрик Богданов

Неслучайно първото издание от втория сезон на „Животът Ми“ бе озаглавено „Психотерапията като компетентна човещина“. Противно на моите очаквания за начална пауза, породена от несигурност и притеснение, гостите започнаха да задават въпросите си веднага щом светлината падна върху тях. Обсъждаха се различни теми, свързани с хипнозата и ефективността ѝ при различните казуси; лични житейски борби и различни гледни точки при тяхното решаване. Вечерта премина в разговори за щастието, разликата между различните школи в психологията и бъдещето на психотерапията в света на изкуствения интелект. Обсъдиха се теми, свързани с различните философски догми, духовността и какво всъщност представлява тя. Проведената дискусия за разликата между съзнанието и подсъзнанието и къде всъщност се формират и решават житейските кризи ни показа защо нещо става проблем, когато се фокусираме върху него. Напомнянето, че за изграждането на нови невронни връзки и навици изисква време (по конкретно: практикуването на нещо ново по 40 мин. на ден в продължение на 40 дни) сякаш внесе доза смирение при нетърпеливите.

Снимка: Патрик Богданов

Интересът на публиката бе насочен и към самата кариера и методи на работа на гостуващия психотерапевт. Иво Величков имаше възможност да разкаже за начина, по който е дал начало на практиката си. Когато споделяме за личните си борби и неравности по пътя към целта ние създаваме една връзка на взаимно доверие с човека отсреща. Обстановката, бих я нарекла интимна, не защото броят на гостите беше малък, напротив. Защото всеки насочи вниманието към себе си и събеседника, позволявайки си момент на уязвимост и задавайки личен въпрос, свързан с настоящите му вътрешни борби. Иво Величков ни напомни, че можем да съществуваме истински само в отношенията. Те са единственото нещо, което може да ни даде знак в живота, като плюс и минус, като добро и лошо, като смисъл.

Първият епизод от втория сезон на „Животът Ми“ пожъна успех не само защото пространството бе пълно, а защото всички присъстващи си тръгнаха с нещо ново – точно това, което Цветомир Цветков мечтае да постигне от самото начало – нова гледна точка.

До края на годината в поредицата „Животът Ми“ ще се срещнем с Анна Влаева и „Да намерим себе си като родители“ на 13 ноември, а на 18 декември ще обсъдим темата за личната сила, чар и харизма с Орлин Баев.

 

Относно автора

Елизабет Тончева

„Тате, аз се прибирам!“- така в три часа сутринта Бети казва на баща си, че се прибира вкъщи. На следващия ден молбата за напускане е подадена, на два курса багажът - пренесен и след десет години живот в София и над три години стабилно развитие в корпоративния свят, тя се прибира вкъщи. Родният ѝ дом е в Лехчево и Бети носи автентичната непокорност на региона. Ако не я намерим с книга в ръка, то тогава държи длетото. Обожава красотата на диалекта в Северозапада и не се свени да я покаже на останалите. Най- голямата ѝ ценност е семейството. Търси, събира и запазва информацията и историите за рода си. Влюбва се и създава семейство във Видин. Пътува всяка възможна минута между Видин и Лехчево, а малкият ѝ син е винаги с нея: „Той е част от това. Той го носи, това е неговата история и ще я познава.“ Не казва много, когато я попиташ какво за нея е дома. Чуваш я да цитира единствено: „…Тръгни по пътя и през двора. През портата позната. И ще стигнеш у дома. Или дом стъкни си. Или си почини.“ Останалото е в очите.

Прочетете и другите материали на автора тук