Стефан Савов – един от бележитите и многостранни таланти на Северозапада
Призни
В следващите редове ще ви запознаем с един ярък талант от Северозапада – големия български художник и сценограф Стефан Савов. Той е роден на 18 април 1896 г. в град Фердинанд (сега Монтана). Завършва средното си образование във Враца през 1914 г. Впоследствие учи в правния факултет на СДУ, а след това и в театралната школа на Народния театър при проф. Николай Масалитинов, като след това играе в Народния театър „Иван Вазов“ в периода 1920-1969 г. Първата му роля в там е на телоохранителя на царица Мария в пиесата „Ивайло“ от Иван Вазов, а първата му реплика е „Царице, Кремена дойде!“
През 1963 г. Стефан Савов е удостоен със званието „народен артист“. Автор е на множество пиеси със социално-битова и историческа тематика. Интересен факт е, че той е един от основателите на „Дома на киното“ и е бил член на Управителния съвет. Една година е бил председател на секция „Актьори“ (1953-1954). Носител е на отличията Заслужил артист (1949), Народен артист (1963), Орден „НРБ“ – I степен (1966), Димитровска награда: 1950, 1951, 1952 г.
Стефан Савов бива нает на щат като художник в театрите във Велико Търново, Силистра, Сливен, Варна, но повече от 25 години е главен художник в Сатиричния театър. Работи в Народния театър и извън България – в Унгария, в Германия, както и в екип с едни от най-забележителните български режисьори – Методи Андонов, Младен Киселов, Николай Люцканов, Крикор Азарян, Юлия Огнянова и много други.
Със своя широк диапазон на превъплъщение Стефан Савов изпълнява с еднаква сила битово-характерните, силно драматичните и комедийните образи. Той използва богати изразни средства и със специфично майсторство интерпретира роля от класическия, съвременния, от нашия и от чуждия репертоар. Актьорът залага на реалистичното превъплъщение и затова създадените от него образи са наситени с много житейска истина.
Едни от най-ярките му роли са Кочкарьов в „Женитба”, Градоначалника в „Ревизор” от Николай Гогол, Берсенев в „Разлом” от Борис Лавренев, Прохор във „Васа Железнова” от Максим Горки, Скалозуб в „От ума си тегли” от Александър Грибоедов, Нерчия в „Титаник валс” от Тудор Мушатеску, д-р Рьоле в „Дивата патица” от Хенрик Ибсен, Лефевър в „Мадам Сан Жен” от Викториен Сарду, Лейстър в „Мария Стюърт” от Фридрих Шилер, Клеант в „Тартюф” от Жан-Батист Молиер, Казарин в „Маскарад” от Михаил Лермонтов, Креон в „Антигона” от Софокъл, Даскал Димитър в „Първите” от Петко Тодоров, Цар Александър в „Царица Теодора” от Магда Петканова, Чорбаджи Йордан в „Под игото” от Вазов и Челебиев в „Царска милост” от Камен Зидаров.
Според самия Стефан Савов една от най-трудните и отговорни роли, които изиграва, е тази на Георги Димитров в постановката „Лайпциг – ‘33”. В киното също пресъздава този персонаж – във филма „Урок по история“. Участва и в други кино продукции, но животът му остава трайно свързан с театъра и той му се посвещава изцяло.
Стефан Савов се проявява и като режисьор, поставя редица пиеси (повечето на български автори) и работи и като писател и драматург. Пиесите му години наред не слизат от сцените в цялата страна, като още с първата си пиеса „Борба за щастие” дава заявка за изгряващ драматургичен талант.
След „Люти клетви” на Матьо Македонски, поставена в „Свободен театър”, работи върху десетки пиеси: „Под чехъл”, „Изстрел”, „Седем часа без лъжа”, „Пред изгрев” („Кара Танас”), „На пътя ни винаги една жена”, „Към Голгота”, „Временен мъж”, „Тодорини кукли”, „Змейново либе”, „Наши хора” и други.
Творецът обогатява детската ни драматургия с няколко творби за малките и пише либретото на оперетите: „Малинарка” и „Пристанушка” на композитора Борис Левиев, както и на балетът „Змей и Яна” по музика на Христо Манолов, който е представен от Народната опера (сега Софийска опера и балет). Стефан Савов владее техниката на драмата и в пиесите си той често разобличава еснафския и буржоазния морал. Пример за това са комедиите му „Драгойци” и „Бунтът на рударите”. Неговото разнообразно и обемно дело като актьор, драматург и постановчик заслужава своята популярност, признание и уважение.
Стефан Савов приключва земния си път на 21 февруари 1969 г.
