Талант и амбиция: Петър Данов от малкия град до големите сцени
Натали Ангелова
Казват, че за да успееш да се докоснеш до големите сцени и да работиш с популярни актьори освен талант са нужни и връзки. Е, днес ви запознавам с едно момче, което е доказателство, че истинският талант и упоритостта са най-важните фактори. Петър Данов не само таланта, с който е роден, а благодарение на своите амбиция, борба, търпение и огромно желание успява да се докаже на най-големите сцени в България. Той вече стой рамо до рамо с някои от най-известните имена в театъра. Петър е живо доказателство, че дори от Северозапада, от малък град като Вършец, могат да се родят големи таланти. Единственото, което е нужно, е да го поискаш силно и да се бориш за мечтите си.
Здравей! Какво е да израснеш във Вършец?
Когато пораснах, осъзнах, че съм имал невероятния късмет да израсна в малък град като Вършец. Тук спокойствието е на преден план и точно то ми даде възможността да се посветя на спорта и различни извънкласни занимания, без да усещам напрежението и забързаността на големия град. Във Вършец времето сякаш тече по-бавно, с по-малко напрежение и повече въздух за мислене и развитие. Затова отчитам като голям плюс, че именно тук съм израснал.
Какво ти даде малкият град и какво смяташ, че не успя да ти даде?
Малкият град ми подари възможността да израсна в спокойствие, в една здравословна и стабилна среда, с подкрепата на семейството ми. Това е мястото, което ми даде увереност и кураж да повярвам в себе си – да събера смелостта да кандидатствам в НАТФИЗ. Но може би малкият град не успя да ми предложи необходимите условия за развитие в спорта, към който бях насочил всичките си усилия. И все пак, както често се казва – „всяко зло за добро“. Явно е трябвало да тръгна по този път, защото той ме доведе до сцената.
Кога за пръв път започна да мечтаеш за нещо извън Вършец, като живот в големия град или друга професия?
В XI и XII клас, когато дойде моментът да реша какво ще правя след завършването на училище, осъзнах, че Вършец не може да ми предложи развитието, което бих намерил в по-голям град. Бях като че ли „принуден“ да изляза извън него – в най-добрия смисъл на думата. Реших, че моят път е отвъд спокойствието на малкия град. Никога не съм искал да бъда човек, който просто преминава през живота като през една спокойна река. Винаги съм жадувал за адреналин, за предизвикателства, за нови и нови умения, които да ме подтикват да се развивам и да израствам.
Разбрах, че спортът те е привличал също – как се стигна до това да избереш актьорството пред тениса?
Не е тайна, че тенисът е много скъп спорт, и именно това бе причината да се откажа от него. От друга страна, никога не съм искал да бъда треньор, а по-скоро да се състезавам. Но животът понякога ни води по неочаквани пътища. Когато попаднах в школата за театрални актьори на Цветана Горкиева и Борислав Борисов, те двамата запалиха в мен искрата на актьорството, която гори и до днес – вече 14 години. Радвам се, че взех това решение. След като преосмислих всичко, осъзнах, че искам да се занимавам с изкуство. Днес това ме удовлетворява напълно и мечтая да постигна неща в театъра, които да прославят Вършец – моят роден град.
Какво е чувството да учиш в последния клас на проф. Стефан Данаилов? Какво научи от него, което ти е помогнало в кариерата?
Чувството да се докоснеш до такъв велик човек е просто невероятно. Не е случайно, че съм увековечил спомена за него върху себе си с мастило – такива личности не се срещат често, а може би няма друга като него. От него научих безценен урок: че никога не трябва да се отказваш. Когато злобата и негативната енергия на хората ни притискаше, той ни вдъхновяваше да се изправим и да продължим напред. За да се занимава с подобна професия, човек трябва да притежава особена психика и възприятия, защото изкуството изисква много емоционална отдаденост. Мастърът ни учеше, че трябва да стиснем зъби, да оставим обувките си пред вратата и да си свършим работата.
Опиши НАТФИЗ и приключението в него с няколко думи.
Трите думи, които мога да спомена на първо четене са: висене, безсъние и забава. Те прекрасно описват приключението, наречено НАТФИЗ. Определено не е за всеки – много хора се отказват по пътя, защото той е трънлив и изпълнен с предизвикателства. Както казваше нашият мастър, съществува един латински израз -„Per aspera ad astra“, в превод: „През трънливия път към звездите“. НАТФИЗ е именно такъв трънлив път – не понася на всеки, но ако успееш да заявиш пред себе си, че искаш да се занимаваш с изкуството до живот, то това остава у теб под една или друга форма.
Какво ти носи театърът, което други професии или занимания не могат да ти дадат?
Театърът предоставя на всеки актьор уникалното удовлетворение да се постави в обувките на всеки друг човек. Той ти позволява да се запознаваш постоянно с нови лица и да избягваш рутината, която друга професия би ти предложила с работа от 9 до 6. Да, на някои хора им харесва, но аз съм от онези, които жадуват за разнообразие всеки ден. Професията на актьора е изключително напрегната, пътуваме из цяла България, понякога спим в четири различни града за четири дни. Но въпреки това театърът носи една приятна мотивация, която те държи жив и те кара да се чувстваш част от нещо по-голямо.
В момента към кой театър играеш?
В момента съм щатен актьор в Драматично-куклен театър – Враца – единственият театър в България, който все още няма име. Надявам се, че скоро това ще се промени. Представленията, които са действащи в момента, заглавията им се играят в театър „Сълза и Смях“ в София, а също така пътуваме и извън столицата, обикаляйки из цяла България.
Коя от постановките, в които си участвал до момента, ти е любима?
Колкото и странно да звучи, абсолютно всички постановки, в които съм играл, са ми любими. Това е така, защото всеки път процесът е различен, а именно този процес е много по-ценен от крайния продукт – поне от актьорска гледна точка. От човешка гледна точка, работата с един и същ екип в продължение на месец-два ви сближава толкова много, че ставате като семейство. Не мога да кажа, че имам най-любима роля или постановка, защото всяка от тях е свързана с различни хора, които стават част от моето ежедневие и приятелски кръг. Харесвам всеки образ, в която съм се въплътил, защото той носи нещо уникално и лично.
Какво е да си на сцена с хора, които цяла България познава?
Точно наскоро се замислих, че преди години гледах тези хора на малкия екран, докато си седях пред телевизора във Вършец. Никога, дори и в най-смелите си мечти, не съм предполагал, че трудът, който ще положа, ще ме доведе до това да бъда на една сцена с тях. Затова съм безкрайно благодарен – както на Господ, така и на всеки, който ми е помогнал по този щекотлив път. Чувството е просто невероятно, защото тези хора са не само познати лица, но и страхотни професионалисти с огромен опит. От тях можеш само да учиш, да попиваш. И съм изключително щастлив, че днес имам шанса да стоя рамо до рамо с тях на една сцена.
Какви са твоите амбиции за бъдещето в актьорската професия?
Честно казано, не харесвам думата „амбиция“, защото тя носи негативен оттенък – означава да постигнеш нещо на всяка цена, а за мен нищо не трябва да бъде на всяка цена. Желанието ми в професията е просто да върша работата си добре. Не се стремя да бъда най-разпознаваемият или най-играещият актьор. За мен най-важното е проектите, в които участвам, да бъдат направени качествено, а аз да давам най-доброто от себе си. Това е смисълът на професията за мен. Пътят, по който вървя, е точно този – понякога нещата се получават, понякога не, но всяко ново предизвикателство ми носи нови уроци. В момента съм в процес на трупане на опит и се уча от прекрасните актьори, с които имам честта да играя.
Виждаш ли се повече на театралната сцена или искаш да се развиеш в киното?
Бих бил щастлив да се развивам както в киното, така и на театралната сцена. Това са двете основни линии, по които един актьор може да се развива. Разбира се, има и други пътища – можеш да бъдеш водещ, телевизионно лице, но независимо къде ще бъда, се надявам да се развия на добро ниво. Всяка една от тези сфери е занаят със своите специфики, които развиват различни качества в актьора. Затова бих искал да опитам от всичко и да се усъвършенствам във всяка от тях.
Има ли актьори или режисьори, които те вдъхновяват и с които мечтаеш да работиш?
Има много режисьори и актьори, които са ме вдъхновявали и оставили отпечатък в съзнанието ми със своите роли, филми или театрални постановки. В България, бих казал, че Теди Москов, Явор Гърдев и Александър Морфов са едни от тези прекрасни режисьори, с които много бих искал да работя. Що се отнася до чуждестранни, мечтая да участвам в проект на някой като Джери Брукхаймър, Куентин Тарантино, Мартин Скорсезе или Люк Бесон. Те са утвърдени и добре познати имена и бих се радвал да имам шанс да се включа в техен филм. Това са част от мечтите ми, свързани с киното и театъра.
Какво те вдъхновява извън работата?
Заниманията ми извън театъра са доста разнообразни. Обичам да спортувам, да карам мотори, да ходя на излет в планината, а също така ходя и на театрални постановки като зрител. Вдъхновението идва от различни места – тези дейности ми носят много позитивни емоции и ме зареждат с енергия. Те ми помагат да бъда винаги готов за новите проекти, свързани с театъра и киното.
Какво е твоето послание към младите хора, които израстват в малки градчета като Вършец и мечтаят за нещо голямо?
Моето послание към всички млади хора е да следват мечтите си и да не забравят, че произходът не определя бъдещето. Няма значение откъде идват или какво са правили досега. Ако полагат достатъчно усилия в правилната посока и ясно манифестират желанията си, то рано или късно те ще се сбъднат – под една или друга форма. Малкият град не е пречка за големи постижения, а напротив, може да бъде трамплин към успеха.
Така че, хора, излизайте от зоната си на комфорт! Опитвайте нови неща, никога не се успокоявайте и не се примирявайте с по-малкото. Винаги търсете по-голямото и се усъвършенствайте. И най-важното: инвестирайте в себе си, развивайте се всестранно, защото както е казал един автор: „Спасение дебне отвсякъде“.
