Тихомир Иванов в главната роля: новият директор на Драматичния театър в Монтана
Анжелика Иванова
Ако сте посещавали Драматичен театър „Драгомир Асенов“ в Монтана през последните 18 години, то най-вероятно вече познавате главния герой в днешната ни история. Той е Тихомир Иванов и всеки от нас го е виждал в десетки превъплъщения, на които сме се трогвали и сме се вълнували заедно с него. Отскоро той прие и нова роля в живота, а именно тази на директор на любимия ни театър. Но в тази роля няма да играе, а ще бъде себе си – все толкова откровен, земен и с онази искра в очите, когато говори за театър.
Когато срещнете Тихомир, първото, което ще усетите, е спокойствието, което носи, защото познава себе си добре и знае точно къде е неговото място. Това се дължи и на корените, които за нас, българите, са изключително ценни. Самият той е потомък на стар местен род, с което се гордее. Отговорността, дисциплината, лоялността и постоянството са неговите най-силни принципи, от които се води през целия си път. А какво е един актьор без вдъхновение? Самият той ни споделя, че най-често черпи муза от природата.
Кариерният му път е воден от душата и започва от Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ в Шумен, където дарява гостите с таланта си в продължение на четири години. Следващата спирка ни е добре позната – вече цели осемнадесет години го виждаме на сцената на Драматичен театър „Драгомир Асенов“.
Знаем, че в живота на всеки артист не липсват моменти на колебания – между разума и сърцето, между практичното и духовното. За предизвикателството, което се изправя пред Тихомир обаче, случаят не е такъв. Постът на директор е приет напълно осъзнато и, разбира се, воден от голямата му любов към сцената. За човек, прекарал две десетилетия под светлините на прожекторите, това не е просто административна стъпка, а естествен път на развитие. Той познава онази невидима нишка между актьора и публиката, знае какво е нужно, за да се разгърне магията, и иска да го даде и от новата си позиция.
Когато го попитах дали се чувства готов да поеме не само удоволствието, но и тежестта на тази отговорност, не се усети и сянка от колебание: „Да, чувствам се готов. Мога да нося отговорност и нямам ни най-малко притеснение за това“, сподели той с онази увереност на човек, който е извървял всеки метър от пътя си с достойнство.
И все пак, всеки избор има своята цена. Новата позиция със сигурност носи риск да ограничи времето, което той ще може да отделя за собствени сценични изяви. Или поне така си мислим ние, от страната на публиката. Тихомир обаче не гледа на това като на липса, а просто като нов начин да бъде в полза на мястото, което обича с цялото си сърце: „Аз винаги съм бил и ще си остана актьор!“, казва той и ставаме все по-убедени, че театърът е в сигурни ръце.
В театъра екипът е едно от най-ценните богатства, защото именно той е туптящото сърце на всичко, което зрителите виждат на сцената. Тихомир споделя с нас, че колективът им е като едно цяло: „Ние винаги сме били като семейство. Те знаят, че могат да ми вярват – доказано е с годините“. А това не е клише, артистите трябва да бъдат едно, когато играят и това личи във всяка постановка, която виждаме. Директорът и екипът са на една вълна за свежи идеи, в които да направят културния център още по-жив: „Видях в очите им надежда и плам за нови неща“, а ние ги очакваме с нетърпение.
Театърът в Монтана е наистина живо място, което има нужда от грижа. Планиран е цялостен ремонт на сградата, който в бъдеще ще стане видим и за всички нас, зрителите, и за който Тихомир също се вълнува искрено. Но за него не само това е важно:
„Ще изпитам удовлетворение, когато отново видя салоните пълни с публика… както беше някога“.
Хората често имат големи очаквания за новите лица, но е важно да осъзнаем, че от другата страна стои човек с мечти, цели и свой поглед над нещата. Когато го попитах какво очаква от публиката в града ни, не като директор, а просто от човешка гледна точка, той отговори със скромност, но и с много дълбок смисъл: „Да поискам, не… но желая отново да дойдат при нас“, казва той. И това не е просто покана, а искрено протегната ръка към всеки от нас – да се върнем в залата и да съживим магията, която само театърът може да създаде.
Разговорът ни завърши с един много символичен въпрос за това как Тихомир си представя театъра след пет години. Отговорът му е чист, само от една дума, която показва в себе си целия смисъл на новата му позиция:
„ЖИВ.“
И вярвам, че докато има хора, които горят в работата си, театърът в Монтана ще бъде точно такъв – живото туптящо сърце на града ни.
А за финал на този разговор ви каним заедно да почетем Международния ден на театъра, който празнуваме на 27 март. Подарете си магията, която ще оживее в голямата зала на театъра с „Неволни приказки“, за да си напомним, че вкусът към театъра се възпитава от най-малките.
