Възродената традиция около Голяма Богородица в село Киреево
Елизабет Тончева
На 28- и август отбелязваме Успение на Пресвета Богородица, известно още като Голяма Богородица. Датата се свързва с празника по стара традиция от някои поколения, региони и църкви, които все още следват Юлианския календар. Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници – Божията майка е считана за покровителка на жените, децата, семейното огнище и майчинството.
На Голяма Богородица, след тържествената литургия, в църквата се освещава обреден хляб, който след това се раздава от жените за здраве. На този ден се прави жертвоприношение – курбан, родовете се събират, а на трапезата се слагат традиционно прясна питка, украсена с орнаменти, варено жито, царевица, тиква, диня и грозде.
В началото на годината ви запознахме с една малка, но изключително задружна общност в Северозапада. В село Киреево празниците се отбелязват по традиционен за региона начин. Местните хора, с общи усилия и последователна организация, успяват да възкресят традиции и обичаи, останали във времето и почти забравени. Не, тук не се случват традиционни събори с цел медиен интерес (въпреки че е добре дошъл) и не, не го правят за очите на някого другиго. Те поддържат огъня жив – огъня на споделеното. Че с каква друга цел съществуват общностите? Защо да живеем заедно? Не е ли точно това смисълът на всяка една традиция – да обединява, да събира, да споделя? За да оцелее едно общество като такова, то има нужда от този тип споделяне. Усещането, че си част от дадена общност, която оценява присъединяването ти към нея, е равносилно на суперсила: до себе си имам тях.
По традиция след тържествената литургия в църквата „Възнесение Господне“ в Киреево местните и гостите на селото се отправиха на шествие към така наречения „оброк“. Краткият преход до мястото бе воден от лъчезарните деца на Киреево: Екатерина, Албена, Рая и Даяна. Не липсваха шеги, усмивки, снимки и мили срещи. На тази традиция и честването ѝ по този начин се дава ново начало през 2007 г. с подкрепата на местното църковно настоятелство и монасите Антим и Неофит. Традицията е стара, но спира да се празнува през 1954 г. (по спомен на местните). Оброчният камък е с дълга история, направен и наречен за здраве от местна фамилия. А дървото не е случайно. Около него танцуват характерните за Северозапада легенди за самодивите.
Да срещаш хора вдъхновители и обединители е чест! Да срещаш хора, които полагат усилия да запазят идентичността на даден регион е чест! Празник е само по себе си да присъстваш на събитие, което цели да запази, обедини и сподели.
