Цветомир Борисов за дигиталните номади и предимствата на Северозапада
Венелин Добрев
Днес ви срещаме с маркетинг специалиста Цветомир Борисов. Той е на 35 г. и е роден в Лом. На 18 г. напуска родния си край в посока Благоевград, където завършва социология в Югозападния университет „Неофит Рилски“. След дипломирането си напуска града и животът го отвежда в Стара Загора, където живее до преди три години. Тогава се завръща в любимия му Северозапад и пуска наново корени в родния си крайдунавски град.
Какви са основните предимства на това да си фрийлансър или да работиш на дистанционна работа в Северозапада?
Някои от предимствата са същите каквито са и на всяка една друга точка на света. Освен че „офисът“ ти е на 2 м от леглото, можеш да работиш на всяко едно място с добър интернет. Друго основно предимство е, че по този начин успяваш да изкараш сравнително достоен месечен доход в край, в който няма много възможности за работа за млади хора и дори и да има, то те са доста нископлатени. Имайки една стабилна финансова база, с цялата условност на тази дума вече можеш да посрещнеш и планираните, и непланираните си разходи. Това пък ти дава по-добра възможност да живееш сравнително спокойно в родното си място без да се притесняваш за „насъщния“. Лукс, който не всички хора в Северозапада могат да изживеят.
Смяташ ли, че това е добра възможност за хората, на които им липсва родния край?
Определено да. Все повече и повече хора се чувстват притиснати от тежкото ежедневие в „големия град“ и от високите наеми, които им се налагат да плащат по местата, където живеят в момента. Много познати заминават нанякъде в търсене на добра кариера и благоденствие, но очакванията им често се разминават и в крайна сметка цената, която им се налага да платят за всичко това, е доста голяма, както финансова, така и чисто емоционална. За щастие, повечето големи компании вече предлагат възможността за работа от разстояние и рискът, който хората поемат в името на един по-добър живот далеч от дома, става все по-ненужен. Познавам немалко хора, които в даден момент решават, че не си струва и избират да се върнат в родния си край, където могат да работят от лаптопа си и да се чувстват наистина у дома.
Ако погледнем по-смело на нещата, какво мислиш, че може да се подобри, за да стане Северозападът притегателен регион за дигитални номади?
Северозападът е прекрасно място за дигиталните номади, което обаче все още не е придобило необходимата популярност. Дори и човек да няма никаква връзка с този край и никога да не е стъпвал по-далеч от София, Северозападът определено има доста какво да предложи на всеки решил да превърне дома си в офис. Макар и в последните години това леко да се промени, все още цените на имотите са ниски и всеки с нормален доход може да си позволи да си вземе къща в град или някое китно селце, където тишината и спокойствието са наистина несравними. От друга страна, стандартът на живот е по-нисък и човек би могъл да си позволи повече с това, което изкарва. Скоростта на интернета е висока, като все повече общини предлагат безплатен интернет на обществени места, което значи, че ще можеш да работиш от кафенето на центъра или пък на някоя пейка в парка.
Кое е нещото, което харесваш в своя роден край и което искаш всички да знаят?
Харесвам много хората, които живеят тук. Те са доста по-различни от живеещите в другите места из България. Трудно е да се опише с няколко изречения, трябва да дойдеш тук и да го усетиш от първо лице. Трудният живот и липсата на достойно заплащане на труда и като цяло липсата на работни места ги е направил на пръв поглед по-сурови и „жилави“. На някого, който идва за първи път в Северозапада, дори могат да се сторят на моменти груби и неуважителни в отношенията си. Това обаче е привидно и зад тази добре прикрита фасада всъщност стоят много благи, дружелюбни, любопитни и достойни хора. Хора, които си заслужава да опознаеш и които също биха искали да научат повече и за самия теб. Безспорно, хората са най-големия капитал на Северозапада. Техните отношения са доста по-прями и истински от на повечето места, на които съм бил. Всичко това, разбира се, е гарнирано щедро с голяма доза типичен за региона дебелашки хумор, който определено не е за всеки.
Ако имаше магическа пръчка кои проблеми на Северозапада щеше да решиш на момента?
Първо: подобряване на благосъстоянието на хората в този край. За огромно съжаление в Северозапада има много стари, самотни и забравени от държавата хора. Не знам каква ще да е тази магическа пръчка, но бих искал на нито един човек да не се налага да търпи подобно отношение и да живее в такава среда.
И второ: малко повече увереност, както и лична и гражданска отговорност в хората тук. Поради тоталното неглижиране от страна на държавата към Северозапада от началото на прехода, родният ми край е създал поколения от невярващи в себе нихилисти, които дори не се чувстват част от общия държавен механизъм.
Опиши ни Северозапада на своите мечти.
Искам да виждам този край пълен с туристи, хубави пътища, по които те да идват, възможност за работа в различни сфери за хора от всякакви възрасти, по-малко самотни и обезверени хора и повече усмихнати лица по улицата. Колко му е? (смее се)
