Пазителите на човешката история: разговор с Йорданка Костова от Държавен архив – Видин

Пазителите на човешката история: разговор с Йорданка Костова от Държавен архив – Видин
* Всички кадри в статията са илюстративни.

Целта на хубавите филми и книги е да ни позволят като зрители или читатели да преживеем нещо, което никога не сме преживявали. Показват ни неща, до които не можем да се докоснем или до този момент не сме и подозирали, че искаме да се докоснем. Екранизацията на филмите по книгите на Дан Браун като „Ангели и Демони“, „Шифърът на Леонардо“ и „Ад“ с участието на Том Ханкс в ролята на професор Лангдън ни разкриват изключително интересния, изпълнен със загадки и детайлна информация, живот, скрит в архивите. Сцената, в която главният герой е съсредоточен в намирането на нужната му информация в архивите на Ватикана, а неговият спътник (и в случая охрана) губи съзнание от липса на кислород се е запечатала в ума ми, будейки противоречиви чувства.

В университетския речник на Нов български университет пише: „Появата и развитието на архивите зависи от културното ниво и организацията на обществото. Формирането им предполага наличието на държавна организация; разпространение и използване на писменост като средство за общуване в обществото; утвърдена практика да се документира обществения и личния живот; осъзната обществена потребност и стремеж да се събира и съхранява необходимата ретроспективна документна информация; интерес към миналия човешки и социален опит. Как се доказва достоверност? Къде е възможността да се стигне до истинност в историческото изследване? Защо някои продължават да твърдят, че историографията е точна наука? Защото има архиви. Това са институциите, където се съхраняват, подреждат и предоставят за използване историческите извори. В античния свят се появяват и първите архиви на владетелите.“

 

Днес, 10-и октомври, професионален празник имат архивистите. Разговаряме с главен експерт Йорданка Костова от Държавен архив – Видин. Тя ни разказва за работата си и за забравения, но запазен свят на миналото.

Разкажете ми от колко време сте част от Държавен архив – Видин? 

Първите ми стъпки в архива започват през 1998 г., когато съм част от Звеното за научно-техническа обработка на документите на фондообразуватели към Дирекция „Държавен архив“ – Видин. От 1-ви ноември 2000 г. съм назначена за младши експерт в ТД „Държавен архив“ – Видин. През годините съм преназначавана за старши и главен експерт, а в момента съвместявам длъжностите главен експерт и началник отдел, в резултат от пенсионирането на началник отдела Светлана Кръстева.

 

Коя е любимата Ви част от работния процес?

За мен като архивист любимата част от работния процес е допирът, експертизата на ценността и проучването на документите като исторически извор за доказване и осветляване на противоречиви или липсващи факти за определени събития и личности. В резултат на изпълнение на приоритетни, административни и експертни задачи, както и поради намаления щатен състав на архива през последните години все по-малко време остава за тази дейност.

При комплектуването на лични документи имам привилегията и удоволствието да се срещам с изявени личности – краеведи, писатели, художници, архитекти и др., които запълват пъзела с ценна информация за историята на Видинска област.

 

Когато се присъединихте към Държавен архив – Видин, оправдаха ли се очакванията Ви?

При постъпването в архива нямах по-различни очаквания, тъй като специалността ми е архивистика и студентския си стаж изкарах в Централен държавен исторически архив – София. Разбира се, в териториалните архиви мащабът е друг, но архивната методика е задължителна и се прилага във всички структури в страната.

 

Какво не знаят хората за работата на експертите в Държавния архив?

Успоредно с контролно-методическата дейност експертите в архива комплектуват документи от лични, семейни или родови архиви на наши дарители, предоставили ни безвъзмездно скъпи за тях реликви. Благодарение на дарителската традиция през годините сме комплектували и съхранили за бъдещите поколения стотици изключително ценни фондове на личности и граждански организации от национално и местно значение. Приемаме благородните жестове на нашите дарители като най-яркия израз на гражданска позиция и на отговорност към опазването на националната ни памет.

През 2023 г. екипът на Държавен архив – Видин получи почетна грамота от Община Видин за постижения при популяризиране на документалното културно-историческо наследство чрез дигитализация и разширяване прилагането на информационните технологии за обслужване на гражданите и стимулиране ефективното използване на архивни документи в образованието.

 

Коя е любимата Ви история, свързана с работата Ви?

Преместването на архива от предишната сграда, която се намираше в двора на СУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Видин в настоящата на ул. „Княз Борис І“ № 27. Това беше предизвикателство и приключение за целия колектив, почти изцяло от женски състав, който пренесе и подреди не само документалното наследство на региона, но и обзавеждането за стаите на служителите. При пренасянето получихме помощ от военното поделение в града, за която изказваме благодарност. Такива събития не се случват често в архивите. Само за информация уточнявам, че обемът на документите за постоянно запазване, част от Националния архивен фонд, съхранявани в Държавен Архив – Видин възлиза на 1 551,27 линейни метра.

 

Кога е основан Държавен Архив- Видин? Как е избрана сградата и защо?

Архивът е създаден през 1960 г. в резултат на административно-териториалната реформа от 1959 г. като отдел на Окръжно управление на МВР – Видин на основата на Указ № 515 на Президиума на Народното събрание и ПМС № 344 от 18.04.1952 г. Със заповед от 10 май 1960 г. е назначен първият служител и ръководител на архива – Петър Пешев.

От 1961 г. е на административно подчинение на Окръжен народен съвет – Видин, от 1988 г. е в структурата на Община – Видин. През 1992 г. преминава на пряко административно подчинение на Главно управление на архивите при  Министерския Съвет. От 1978 г. получава статут на дирекция, а от 2010 г. е преструктуриран в отдел „Държавен архив“ – Видин към дирекция „Регионален държавен архив“ Монтана при Държавна агенция „Архиви“.

От 2000 г. архивът се помещава в училищна сграда, построена през 1925 г. и преустроена за нуждите на архива.

Дейността на архива е свързана с подбора, комплектуването, регистрирането, обработването, съхраняването и предоставянето за използване на определените за постоянно запазване документи на областната администрация, на общините на територията на Видинска област, на териториалните структури на държавните органи и на други държавни и общински институции, организации и значими личности от местно значение, както и научно-методическото ръководство и контрол на организацията на работата с документите в деловодствата и учрежденските архиви, тяхното опазване и използване.

 

С какво разполага архивът? Коя част е свободна за посещения?

Към архива функционират читалня, библиотека и изложбена зала. В научно-справочната библиотека са заведени 4860 тома специализирана литература по история, архивистика и други области на науката, речници, енциклопедии, справочници, пътеводители, каталози, документални сборници и периодични издания от Възраждането до наши дни. Документалният фонд на Държавен архив – Видин е изключително богат, съхраняват се документи от всички области на обществения живот. Най-старият документ, който се съхранява в архива, е Планът на Видин от 1730 г., дарение от д-р Румен Манов – историк, родолюбец, колекционер и дарител. По предложение на Държавен архив – Видин и Регионален исторически музей – Видин на заседание на Общински съвет от 25-и септември 2024 г. г-н Манов е избран за почетен гражданин на Видин.

Работното време на читалнята на Държавен архив – Видин за обслужване на потребители на архивна информация е от понеделник до петък от 9:00 до 17:30 ч., без прекъсване.

Изпитваме професионално удовлетворение от факта, че нараства търсенето и използването на съхранените документи за практически цели, исторически изследвания, за образованието и др.

Как ще отбележите празника?

На днешния ден, преди 73 години, е издаден Указ № 515 на Президиума на Народното събрание 1951 г., за създаване на Държавния архивен фонд на Народна република България. По този повод, ние българските архивисти отбелязваме 10-и октомври като професионален празник.

По повод Деня на българските архиви ще представим изложбата „Мони Аладжемов и неговото творчество, съхранено в Държавен архив – Видин“, която ще бъде открита на 10-и октомври (четвъртък) от 17:30 ч. в изложбената зала на архива. Предвиждаме и раздаването на грамоти с благодарност към наши дарители, предали лични документи и документи от обществената и събирателската им дейност през последните месеци.

Като архивисти сме убедени, че въпреки трудностите и  предизвикателствата, повишеният интерес на потребителите на архивна информация и признанието на гражданите, дарителите и институциите са показател за авторитета изграден и отстояван от Държавен архив – Видин.

 

Разкажете ни за екипа на Държавен Архив – Видин? От колко души се състои и какви експерти са необходими, за да функционира правилно?

В момента в Държавен архив – Видин работят трима експерти: Йорданка Костова – гл. експерт, Габриела Стойчева – гл. експерт, Вероника Евгениева – младши експерт и един специалист – Станислава Славчева. Към отдела работи и един служител по ПМС 66 – Йоана Николова. По щатен състав броят на служителите е шест, като една експертна длъжност остава незаета. За правилното функциониране на архива е необходимо запълване на щатния състав и осъществяването на приемственост.

През годините поколенията архивисти от Държавен архив – Видин натрупаха знания, опит, мъдрост, приобщиха към дейността си гражданството, институциите, ярки личности, представители на всички области на обществения живот и успяха да запазят ценното документално историческо наследство.

 

Имате ли мечта, свързана с екипа и архива, визия за него в бъдеще, която бихте искали да видите осъществена?

Да бъдем обезпечени с необходимата техника и експертен състав за успешното довършване процеса на дигитализация на документите на хартиен носител. Съвсем наскоро Държавният архив внедри Система за електронно архивиране – СЕА, което ще позволи постъпването на електронно създадени документи. В непрекъснато променящата се професионална и информационна среда да съхраняваме документалната памет на региона, духовните и културни ценности и да ги предаваме на бъдещите поколения.

Стив Пери, авторът на „Мъже в черно“, казва: „Какво е човекът в съвременния свят? Количеството информация, записано в множество архиви. Изтрийте ги и ще станете невидими.“  Прав ли е той според вас? Човекът е съвкупност от истории: неговата лична и тази на неговите предшественици, а изтривайки историите се губи и неговата личност. Всеки от нас се е интересувал в някакъв етап от живота си за семейната си история. Питал е на кого прилича, откъде идва този сив цвят на очите му или интересът към самолетостроенето. Опитвал се е да разбере защо не обича магданоз, но предпочита кафето си с мед. В такива моменти се „ровим“ в личните си архиви: снимки, тефтери, паметта на родителите ни и прародителите ни, техните спомени. А Държавните архиви пазят историите на цели народи, държави. Да се знае историята (документираната), е необходимо, защото имаме нужда да се учим от нея. За да не повтаряме грешките, особено онези, които биха довели до катастрофални последствия за нацията.

Бих искала да завърша тази статия с цитат от Марк Тулий Цицерон: „Да не знаеш историята, означава винаги да бъдеш дете.“ („Historiam nescire, hoc semper puerum esse.“)

Относно автора

Елизабет Тончева

„Тате, аз се прибирам!“- така в три часа сутринта Бети казва на баща си, че се прибира вкъщи. На следващия ден молбата за напускане е подадена, на два курса багажът - пренесен и след десет години живот в София и над три години стабилно развитие в корпоративния свят, тя се прибира вкъщи. Родният ѝ дом е в Лехчево и Бети носи автентичната непокорност на региона. Ако не я намерим с книга в ръка, то тогава държи длетото. Обожава красотата на диалекта в Северозапада и не се свени да я покаже на останалите. Най- голямата ѝ ценност е семейството. Търси, събира и запазва информацията и историите за рода си. Влюбва се и създава семейство във Видин. Пътува всяка възможна минута между Видин и Лехчево, а малкият ѝ син е винаги с нея: „Той е част от това. Той го носи, това е неговата история и ще я познава.“ Не казва много, когато я попиташ какво за нея е дома. Чуваш я да цитира единствено: „…Тръгни по пътя и през двора. През портата позната. И ще стигнеш у дома. Или дом стъкни си. Или си почини.“ Останалото е в очите.

Прочетете и другите материали на автора тук