„Дишай, тичай, живей“ – магията на Вършец и ултрабягането сред облаците

„Дишай, тичай, живей“ – магията на Вършец и ултрабягането сред облаците
Снимка: Цветомир Цветков

Има места, в които планината шепне. Вършец е точно такова – градче, сгушено в прегръдката на Стара планина, където въздухът е по-чист, сърцето бие по-силно, а краката сами те носят нагоре.

Тази събота и неделя Вършец отново се превърна в дом на бегачите – на онези хора с жажда за предизвикателства, които не се страхуват от километри, денивелация, дъжд, слънце или умора. За трета поредна година в планинския курорт се проведе състезанието по бягане „Вършец рън“, а за втора – и високопланинското „Вършец ултра“. С всяка изминала година това събитие не просто се утвърждава, а расте. Привлича повече хора, носи повече емоции и оставя след себе си усещането, че си бил част от нещо истинско.

Тази година над 200 участници приеха предизвикателството на различните дистанции. В събота стартира ултрамаратонът от 48,5 км – маршрут, който повежда от самия център на града, през свежите гори на Стара планина, чак до връх Тодорини кукли, и после обратно, изправяйки бегачите пред над 2000 метра положителна денивелация. Това не е просто състезание – това е изпитание на волята, на ума, на тялото. Победител при мъжете стана Георги Жеков от клуб „Локомотив“ – Дряново с време 4:29:02 часа, изпреварил буквално с една секунда брат си Тенчо. Трудно е да си представим по-вълнуващ финал от този – не като съперничество, а като синхрон между двама души, които сякаш бягат не един срещу друг, а заедно. При жените първа се класира Таня Димитрова от „Атлет – Мездра“, която с лекота и постоянство измина трасето за 5:09:13 часа. Зад нея финишира миналогодишната победителка Надежда Ангелова, която, въпреки контузия в глезена, не се отказа. А когато някой стигне финала с болка, но с гордо вдигната глава, това казва повече от всякакви времена и медали.

Снимка: Цветомир Цветков

Неделята донесе нова вълна от енергия – във „Вършец рън“ се включиха 156 души на дистанции от 11,5 км и 5,9 км. Трасетата бяха живописни, а участниците – цветни, решителни, заредени. Исмаил Сенанджи от Уганда, състезаващ се за Клуб „Евър Варна“, спечели при мъжете на 11,5 км с време 40:13 минути, а при жените най-бърза беше Антония Георгиева от Клуб „Академията“, с време 50:18. В по-късата дистанция от 5,9 км Методи Георгиев, също от Клуб „Академията“, спечели с време 21:10 минути, а при дамите първа бе Михаела Бежанова от „Атлет Мездра“ с 26:32 минути – още едно доказателство, че младите бегачи идват с амбиция и плам.

И както всяка година, това събитие не бе само спорт, а и празник. На старта застана и кметът на Вършец инж. Иван Лазаров, който участва в бягането по любителската дистанция от 1,2 км заедно с Антон Бонов от Българската федерация по лека атлетика. Стартът бе даден от президента на Европейската атлетика Добромир Карамаринов, който по-късно се включи и в церемонията по награждаването – събитие, което се усети като благодарност към всички участници, организатори и партньори.

Организацията беше на ниво, а зад нея стояха много сърца и усилия – Община Вършец, Спортен клуб по лека атлетика „Вършец 2024“, Българската федерация по лека атлетика, движението „Рън България“, хотел „Съни Гардън“, както и редица спортни фирми. Всички те заедно превръщат това събитие не просто в точка от календара, а в традиция, в история.

Вършец има нещо магично. Може би е въздухът. Може би са хората. Или може би е онова чувство, което те обзема, когато краката ти горят от умора, а сърцето ти пее от щастие. Защото бягането не е просто спорт. То е пътуване навътре в себе си. А когато това пътуване започне от Вършец, то винаги води нависоко.

 

Относно автора

Натали Ангелова

Родена и възпитана в курортния град Вършец. Млада душа, изпълнена с ентусиазъм и любов към живота, настроена позитивно и притежаваща способността да превръща всеки миг в специален. Натали вярва във важността на малките неща, обича да се наслаждава на простите радости и умее да цени всяко преживяване. Тя посвещава 11 години на изучаването и практикуването на народни танци, което е голяма нейна страст. След като завършва бакалавърска степен по политология в УНСС, Натали избира да се установи отново в родния си Вършец. Там тя не само намира истинско щастие, уют и спокойствие, но и с желание работи за развитието на малкото градче, което обича.

Прочетете и другите материали на автора тук