Турнир по волейбол на трева „Купа Лехчево“
Елизабет Тончева
През изминалия уикенд за трета поредна година в с. Лехчево, обл. Монтана, се проведе турнир по волейбол, организиран от местни ентусиасти. Спортното събитие събра значителен брой посетители и участници, които споделиха едно изпълнено със смях преживяване. Организаторите се бяха погрижили за всичко: новосъздадено игрище, място за публиката, купи, награди и медали, последователна и строга организация на срещите, добро настроение и една изненада – историческа среща между треньор и неговите „деца“.
Турнирът започна в 16:00 ч. на 23-ти август (събота), когато желаещите да участват сформираха своите отбори и записаха присъединяването си към събитието при организаторите. Първите две срещи преминаха спокойно, присъстващите все още се опитваха да опознаят средата. С напредването на деня емоциите започнаха да надделяват и усещането за истински спорт завладя всички: усмивките станаха по-широки, смехът – по-шумен, а шегите – по-чести. Сформиралите се отбори бяха седем на брой: „Шишарка“, „Рибарите“, „Лехчево“, „Монтана“, „ГКБК“, „СКК“, “SGT Auto”. В съботния ден мачовете продължиха докато залязващото слънце не принуди участниците да спрат и изчакат следващия.
Събота не беше само спорт. Съботата беше среща, която ще остави отпечатък в сърцата на тези, които са запознати с волейболната история в целия Северозапад. Среща, която успя да ме накара да сведа поглед от емоцията, която предизвика в мен, дори като страничен наблюдател през всички тези години. Треньорът по волейбол Ивайло Бодурски, заедно със семейството си, се присъедини към публиката. Взаимната радост, обич, възхищение, която предизвика срещата между треньора и „неговите пораснали деца“ беше опияняваща. Повече от половината участници бяха негови възпитаници. В продължение на години той тренираше и се грижеше за Леон Тончев, Симеон Алексиев, Алберто Пенков, Момчил Иванов, Венцислав Върбанов, Димитър Даринов, Петър Петров, Александър Борисов, Иван Младенов и Ивелин Илиев. Повод за гордост е да видиш, че днес децата, за които си бил не само треньор по волейбол, но и ментор, продължават твоето наследство: да възпитават любов към спорта и уважение към съперника. Въпреки времето и разстоянието в сърцата си те все още да са от един отбор – този на Ивайло Бодурски.
В неделя, на 24-ти август, останалата част от срещите продължи от 15:00 часа. Времето позволи на всички да се забавляват без да рискуват летните горещини да ги изтощят. Полуфиналните и финалните срещи бяха изключително напрегнати и класирането завърши както следва: първо място за отбор „Шишарка“, среброто беше завоювано от отбор „Рибарите“, на трето място застана отбор „СКК“, а четвърто място зае отбор „Лехчево“.
Бихме искали да поздравим организаторите за прекрасното справяне с цялостната подготовка на събитието. Важно е да отбележим, че те не отговаряха единствено за самата организация, а се включиха с труд, средства и, разбира се, техническа помощ от поддръжници.
Страхотни сте, момчета!
