Августовско празнично ехо с дъх на лято, топъл дъжд и малко носталгия

Августовско празнично ехо с дъх на лято, топъл дъжд и малко носталгия

Вече пристъпихме прага на есента, но все още не сме забравили горещия дъх на август и спомените от „следобеда на година“ (както обича да го описва един любим български автор). Дните тогава бяха наситени с мисли за море, прохлада, годишни отпуски, а за някои и с очаквани емоционални бални вълнения.

В последните дни на най-летния месец ви поканихме на Бала на банатските българи в село Бърдарски геран. От виртуалния афиш програмата приканваше към интригуваща разходка в миналото, вкусен традиционен обяд, своеобразен тур сред занаяти, устояли на хода на времето, и единствено по рода си ревю на носии, които разказват истории без думи.

Със следващите редове ще ви върнем към тези изживявания и заедно ще усетим емоцията, наречена „Бал на банатските българи“, а от кадрите ще усетите непреодолимото желание на участниците да се срещнат с фолклора, традициите и културата на банатския бит.

Нашият гид за пътешествието през празничните дни ще бъде Екип 135, за който ви разказахме в предишната статия.

Екипът. Снимка: личен архив

Празничните събития стартираха с щипчица вълшебство – точно толкова, колкото е необходимо да накара децата (а и не само тях) да се усмихнат и да гледат с любопитство магическото шоу.

Веднага след него вечерта продължи с открития урок по банатски танци „Стъпка по стъпка“.

В съботната сутрин се състоя традиционният Турнир по тенис на маса, организиран от СК „Ботев“, Бърдарски геран. Тази година турнирът се проведе в обновените зали на спортния и младежкия клуб на втория етаж в сградата на кметството.

Благотворителният обяд „Na Pladnina“ беше подготвен с любов от готвачи и доброволци, които направиха това вкусно преживяване уютно и запомнящо се.

Благотворителен обяд. Снимка: личен архив

Летният ден успя да побере и пътуване в миналото, както и всички размисли, които предизвикаха историите, видяното и тихият шепот на личности, случки, памет, които някога са били, но и продължават да бъдат (това от нас зависи).

Миговете, които осмислят Бала и го превръщат в истинско изживяване, бяха оцветени от пъстрите цветове на носиите в едно различно ревю, което потопи гостите на събитието в едни други времена и остана завинаги в сърцата им. Червено като поля от макове, жълто като пролетно лале, синьо като безкрайното небе, зелено като върбов венец и всичко това бродирано, преплетено и запазило своя вечен живот в грижливо съхранени носии.

Снимка: Евгени Дайчев

Динамичната и изпълнена с толкова вълнения събота завърши с празничен концерт и танци под дъждовното нощно небе. В споделените снимки ще видите усмивки, танци, развълнувани лица, сълзи от щастие. Ще усетите късчетата минало, радостта от споделянето, както и мисълта и пожеланията за бъдещето в детските очи.

Снимка: Евгени Дайчев

Ще завършим това преживяване с няколко думи от името на Екип 135. Завършваме го, но само засега. След няколко месеца 2026 г. ще почука на портата на вселенското време и тогава ще се отвори новата страница за Бала.

„Благодарим на всички участници, които направиха празника толкова пъстър, и на публиката, която не се уплаши от дъжда и остана с нас до края, доказвайки, че жаждата за среща с фолклора, културата и традициите се утолява не със снимки или спомени, а с живо присъствие и участие в тях.

Благодарим на фотографите, запечатали всеки миг от тридневната феерия, на Мартин – нашия озвучител, на изложителите в базара, на хората, които се погрижиха за вкусната храна и топлото отношение към гостите ни!

Тази публикация е посветена и на нашите готвачки и доброволци, които направиха тазгодишната „Pladnina“ вкусна, весела и незабравима!

Благодарим на гостоприемните домакини, които се включиха в туристическата обиколка и ни посрещнаха с интересни и лични истории от първо лице!

Специална благодарност към Кметство Бърдарски геран и всички негови служители, и най-вече към г-жа Татяна Софранова – неуморният войник по всички фронтове.

И накрая, но не на последно място – благодарим на нашите семейства и приятели. Без вашата търпеливост, подкрепа и любов нямаше как да се справим. И този път. Вие знаете кои сте и какво оставихте от себе си в сърцата на хората, които искрено преживяха този празник.

Балът на банатските българи в Бърдарски геран премина като един миг!“

С обич,
Екип 135  –  Ана, Катерина и Ралица

Снимка: Евгени Дайчев

За повече кадри от събитието, признете на нашата Facebook страница!

Относно автора

Моника Тинчева

Моника не си е представяла, че някога сърцето ѝ ще тупти в динамична линия дълга около 500 км. Приблизително толкова е разстоянието между Монтана и Бургас. Бургас е нейният обичан роден град, а в Монтана преди близо 20 години казва „Да!“ и заедно със съпруга си, чиито корени са от монтанския край, слага началото на семейната си история. Оттогава животът ѝ се върти в неспирен танц между Северозапада и Югоизтока с няколко междинни спирки. По време на това житейско пътуване тя се влюбва в природата, въздуха, хората и традициите на региона, дори в предизвикателствата, които я чакат на всеки завой, докато изследва, изживява и прибира грижливо всеки спомен от него. По образование е филолог и думите, красотата на езика и неговата магия я вълнуват още откакто прочита първата си книга. Писането ѝ дава сила, емоция, тръпка, удоволствие и смисъл. С това, което представя на читателите, Моника се стреми да ги подтикне да погледнат на Северозапада по различен и вдъхновяващ начин, да го уважават и да го носят в сърцето си, в която и точка на България или света да се намират.

Прочетете и другите материали на автора тук