Съдбата обича силните: историята на оралния хирург д-р Алекс Борисов
Албена Николова
Съдбата не е въпрос на шанс. Тя е въпрос на избор. За нея не се чака, тя се постига.
Уилям Дженингс Брайън
От години Северозападна България е жигосана с нарицателните „бедна“, „изостанала“ и „умираща“. Представете си какво е усещането да растеш с идеята, че скоро ще трябва да изоставиш любимите си улици, по които си минавал всеки ден до училище, любимата изтъркана пейка в края на парка и дори семейството, което обичаш с цялото си сърце. На нас, децата от „бедния регион“, ни се повтаря от малки, че тук нямаме бъдеще. Изпращат ни да учим в големите градове с надеждата, че там ще открием щастието и няма да се върнем в затихващите си родни места, сякаш ще ги оставим и забравим, докато и последното светещо прозорче не потъне в тъмнина.
Заминаваме, учим, развиваме се в различни сфери и се отличаваме със силния си хъс. Животът забързва оборотите и преди да се усетим сме сбъднали мечтите на нашите родители – изкачваме се по кариерната стълбичка, градим стабилно бъдеще и изследваме широкия свят. Всичко върви добре до момента, в който започнем да усещаме недостатъците. Онези, за които никой не те предупреждава – непрестанното бързане, загубените в трафика часове и умората. И преди да се усетим вече бленуваме за отдих – за няколко спокойни часа, в които да отделим време за себе си извън „колелото на успеха“.
Днес ще ви разкажем историята на Алекс Борисов – съпруг, баща, орален хирург и бивш университетски преподавател, който решава да се завърне в родния си град Монтана. Той вярва, че е настъпило време за промяна. Време, в което все повече млади хора ще избират Северозапада за свой дом и място за развитие. Защото фразата „Тук няма никой и нищо“ никога не е била валидна и никога няма да бъде.
Осъзнатият път на Алекс в професионално направление започва много преди да придобие титлата „доктор“. Той, както и повечето деца от малките градове, не израства с маркови дрехи, скъпи подаръци или нови телефони. Вместо това получава привилегията да расте с пример, който оставя трайна следа в живота му. Този на неговата майка, която е общопрактикуващ стоматолог на свободна практика. През първите си ученически години той създава малък обичай да посещава кабинета ѝ след училище, като често наблюдава как тя работи. Може би затова още в шести клас, едва 12-годишен, Алекс има ясна професионална мечта – да стане не просто стоматолог, а орален хирург.
А какво всъщност е оралната хирургия? Това е специализиран дял от денталната медицина, който включва костни и мекотъканни хирургични интервенции. Той обхваща диагностиката и хирургичното лечение на заболявания, дефекти и травми в устната кухина, челюстите и прилежащите им тъкани. Най-честите манипулации са екстракция на обикновени, фрактурирани и ретинирани (непробили) зъби, хирургично лечение на възпалителни заболявания, кистектомии, поставяне на зъбни импланти, костни аугментации, синус лифт, пародонтална хирургия, корекции на меките тъкани и предпротетична хирургия.
Определено може да се класифицира като доста специфично желание на едно дете. Когато го попитах дали си спомня как на тази крехка възраст е избрал точно оралната хирургия, той се засмя и ми отговори с пълната увереност на човек, който не се замисля по този въпрос за първи път: „Никога не съм си и представял, че ще работя в друга сфера на стоматологията. Просто беше вътрешно усещане, което ме водеше през цялото време.“
След като завършва гимназия, познатото усещане го завежда в Пловдив, където започва да учи стоматология. Първата крачка към постигането на детската му мечта е направена и без да подозира, тя го завежда и до друго сбъдване – любовта. Там той среща бъдещата си съпруга и майка на децата му.
Докато учи отново затвърждава желанието си да се занимава с дентална хирургия. По време на упражненията изпитва най-голям интерес към нея, а с колегите му често се обзалагат на кого ще му стане лошо по време на операция. И ако повечето хора свързват студентските си години единствено със забавлението, то д-р Борисов си ги спомня и от малко по-различна гледна точка – безсънни нощи, прекарани в подготовка за изпити, колоквиуми и липса на финансова независимост. Още тогава осъзнава, че професията изисква жертви, които не всеки би направил: „Повечето хора искат бърз успех, който измерват в материални облаги. Ако в по-свободните професии това е възможно, то при нас успехът във всеки един аспект се постига единствено със стабилна теоретична и практическа основа. А тя от своя страна се изгражда с много лишения и в продължение на години. Със сигурност не е лесно нито следването, нито възможността за специализация. Но тогава не мислех за трудностите – просто знаех, че искам да го правя.“
Годините на обучение минават успешно и през 2017 г. д-р Алекс Борисов се дипломира като лекар по дентална медицина в МУ – Пловдив. Оттам насетне историята забързва темпото. Докторът започва работа в пловдивска клиника като общопрактикуващ стоматолог, а през уикендите пътува до Монтана, за да развива практиката си и там. В следването на мечтата си да бъде орален хирург, две години по-късно пътят го завежда в столицата, където печели конкурс за асистент в катедра „Дентална, орална и лицево-челюстна хирургия“ на ФДМ – гр. София на български и английски език. Там се отправя се към следващия етап от живота си – този на специалист и преподавател. Тогава, когато кариерата се превръща в огромна част от живота му.
През 2019 г. официално заема академичната длъжност „асистент“ и започва работа като орален хирург в две столични клиники. Следва период на забързано ежедневие, дълги дни и преумора. Неусетно се оказва, че докторът посещава 4 работни места без почивен ден. От понеделник до петък той гравитира между преподаването на студенти, грижата за техните пациенти и операциите, а през уикендите продължава с работата в Монтана. След това всичко започва отначало.
„Имаше период от 6 месеца, в които сумарно имах не повече от четири или пет почивни дни. На моменти ми се искаше да хвърля всичко, да седна на земята и да заплача от безсилие“ – споделя Алекс.
Но в тези трудни моменти онова тихо гласче, необяснимото усещане, му нашепва, че не трябва да се отказва. Оказва се, че дори уморителното ежедневие има положителни страни. Годините практика на различни работни места учат д-р Борисов как да ръководи пациентите психологически и физически, да контролира болката и да работи спокойно във всяка ситуация. Осъзнава, че до голяма степен професията му изисква да бъде и психолог, за да се справя с тревогите, притесненията и страха на хората. Затова започва да работи усилено над себе си, да контролира емоциите си и да изгражда подход, с който печели доверието на пациентите – ключов фактор за успешната практика:
„Необходимо е пациентът да ти има доверие. В противен случай е трудно податлив, губи се симбиозата между вас и работата се усложнява. При такива обстоятелства е важно да има комуникация, която да сведе опасенията до минимум. Запознавам пациентите си с вида операция, рисковете и възможните последици на предварителна консултация, а по време на процедурата се опитвам да отклоня вниманието им от мислите за възможните усложнения с различни похвати.“
Избира да продължи с натрупания опит и знания, но по нов начин. Воден от упоритостта и дисциплината, заложени в астрологическия му знак – Козирог, Алекс е решен да създаде баланс между кариерата и личния си живот. Дава си истинска почивка, през която оправя начина си на хранене, спортува и пътува заедно със съпругата си. Разбира, че повече не бива да стига до такава степен на изтощение и постепенно намалява часовете работа. Не след дълго, през 2023 г., се появяват и двете му дъщерички. Те оказват голямо влияние за бъдещата промяна, защото д-р Борисов държи да прекарва пълноценно време със семейството си независимо какво би изисквало това.
Петте години преподаване отиват към своя край и той решава, че е време да се оттегли от академичните занимания, за да насочи енергията си към практика с натрупания опит. По-рано в историята споменахме за ежеседмичните пътувания до Монтана. Идва момент, когато стоматологът си дава сметка, че в родния му град и дори в околността има огромна нужда от специалисти. Оказва се, че в Северозапада те са единици, за разлика от София, където има толкова много, че е почти невъзможно за един млад човек да използва уменията си.
Идеята за преместване в Монтана наклонява везните все повече. Тя върви за ръка с възможността да си създаде нормален работен график, да доведе семейството си по-близо до природата и да се възползва от най-голямото предимство, което предлага провинцията – времето. Затова в края на 2025 г. д-р Алекс Борисов за пореден път се доверява на вътрешния си глас и взима решението да се върне в родния си град. Там, където започна този разказ. Там, където се срещаме в настоящето.
– Какво би казал на твоето Аз отпреди 10 години?
– Можеш повече.
Представете си какво е чувството да сбъднете детската си мечта – онази, която покълва в сърцето на 12-годишното ви Аз. Да осъзнаете, че всички пътеки на живота ви са водили към началната точка. И въпреки че не сте мислили, че някога ще направите „крачка назад“, се оказва, че съдбата има други планове. И през цялото време едно гласче ви нашепва, че си заслужава – че всичките усилия имат смисъл.
До този момент стига и д-р Борисов, който в началото на тази година обособява свой личен кабинет за орална хирургия. Близо 20 години по-късно той се връща там, където се ражда и мечтата му – реновира едно от помещенията в сградата на семейната практика. Но днес мечтите му не се ограничават единствено до работата като орален хирург. В бъдеще д-р Алекс Борисов вижда повече от самостоятелна практика. Той иска да създаде клиника с мултидисциплинарен подход, която да дава възможност за реализация на специалисти в Северозапада. Да привлече колеги, с които да затвори кръга от услуги, така че пациентите да не търсят решение на стотици километри от дома си, а лекарите да разчитат един на друг. Да изгради място, което работи на високо ниво, но и съхранява човешкото отношение – защото, както сам казва, колкото и бляскав да е един кабинет, той не струва нищо без човека в него. Докторът вярва, че непрекъснатото усъвършенстване в професията е ключът към успеха и затова отделя голяма част от времето си за посещение на курсове и обучения на водещи специалисти в България, Швейцария, Италия, Германия и Франция.
И ако съдбата наистина е въпрос на избор, то изборът на Алекс вече е направен. Не е продиктуван от страх, нито от липса на възможности, а от вътрешния глас. От тихото, но настоятелно нашепване, което му подсказва накъде да прави своите крачки по дългия разнопосочен път. Защото силата не е в това да бягаш от миналото, а в това да се върнеш и да заявиш, че тук ще бъде твоето бъдеще. Може би точно затова съдбата обича силните – онези, които не разчитат на шанса, а избират да послушат душата си… колкото и предизвикателни идеи да има тя.
