Райски кът – място, създадено с ръце и сърце
Натали Ангелова
Има места, които природата създава с щедрост и тишина – кътчета, в които всичко е на мястото си, но сякаш чака човешко докосване, за да разкрие напълно своята магия. Места, в които една идея, едно усилие и едно сърце могат да превърнат обикновен пейзаж в истинско преживяване.
В следващите редове ще ви отведа до едно такова място – любимо не само за мен, но и за много жители на Вършец, както и за всеки, който някога е поел по пътеките над Боровия парк. Това е местността Райски кът – кътче, което днес изглежда като излязло от приказка, но зад тази красота стоят години труд, отдаденост и любов към природата.
Историята започва преди повече от десетилетие – 2010 г., когато Гаврил Георгиев, познат сред приятелите си като бате Гари – Странджата (лека му пръст), открива това малко, почти скрито място с водопад над Иванчова поляна. Нарича го „Райският водопад“ – име, което сякаш само намира своя смисъл в тишината на водата и зеленината наоколо.
С времето към него се присъединяват още няколко ентусиасти – хора, които не просто виждат красотата, а решават да я съхранят и развият. Както сами се наричат – „Групата“ – Димитър (Мито), бивш служител в „Св. Мина“, Любен (Любе) – търговец, Илия (Личо Санкин), Георги (Гошо Зъбо) – горски работник, Божидар (Божо Цветкобарски) и Румен (Даскала, Мустака) – бивш учител по изобразително изкуство – поддържат и съхраняват направеното, като с общи усилия доизграждат и създават това, което мястото представлява днес. Така Райски кът постепенно се превръща в хармонично съчетание между природа и човешка грижа.
Днес пътят до там е лек и достъпен – около половин час пеша от началото на Боровия парк, преминавайки през Иванчова и Марийкина поляна. Но истинската стойност на това място не е в разстоянието, а в усещането – онова, което кара всеки посетител да спре, да поеме дъх и да си припомни колко малко е нужно, за да се почувства човек истински щастлив.
В следващите редове ще ви срещна именно с един от хората, които стоят зад тази приказка – Румен Илиев – Даскала.
Как започна всичко? Разкажете ни за идеята, името и началото.
Всичко започна преди около 16 години. Един ден срещнах бате Гари – Бог да го прости – с една количка, пълна с инструменти. Той беше пътен инженер, човек, създал много неща през живота си. Когато го попитах накъде е тръгнал, ми каза, че е открил едно скрито, много красиво място и иска да направи там масичка и пейка.
Любопитството ми надделя и отидох с него. Тогава си спомних, че на това място навремето хората хвърляха стотинки в реката – като суеверие. Когато го видях, веднага почувствах желание да помогна. По това време с още двама приятели имахме идея да облагородим друго място, но след като видях това, реших да доведем цялата група.
Така през 2006 г. направихме първата беседка. Всичко започна малко по малко – носехме материалите на ръка от центъра на града до горе. В началото никой не знаеше какво правим. По-късно, тъй като все още бях учител, споделих за идеята и така тя стигна до Общината.
Само да отбележа – в началото мястото се казваше Райски водопад. Но през лятото водата намалява и туристите се чудеха къде е този водопад. Затова решихме да променим името на Райски кът – по-подходящо и по-точно.
Днес сме петима души, които продължаваме да се грижим за мястото, и имената ни са изписани на табелата в началото.
Получавали ли сте помощ от Общината или от други хора?
В началото всичко беше изцяло на доброволни начала, но след няколко месеца започнахме да получаваме подкрепа. Местни железари, дърводелци и предприемачи започнаха да ни помагат с материали – пирони, дъски и всичко необходимо.
След като Общината разбра за инициативата, също подаде ръка – и до днес ни подкрепя. Основно ни помага с материалите, като всичко, което купуваме, за да строим, го заплаща тя. Имаме и разрешение да стигаме с превозни средства до Иванчова поляна, за да не носим всичко на гръб, както в началото.
Кое беше най-трудното за изпълнение?
Не бих казал, че е имало нещо трудно в истинския смисъл на думата. По-скоро всичко изисква постоянство. Например мостът над реката го правихме два пъти – първия път беше от по-слаби материали, а втория използвахме акация, която е много по-здрава. Същото се случи и с едно съоръжение, което ние наричаме „въздушното“.
Истинското предизвикателство е поддръжката – дървото се амортизира от дъждове и време. Не ходим всеки ден, както преди, но няколко пъти в месеца задължително се качваме, за да видим какво трябва да се поправи или подмени. Всичко е въпрос на грижа и постоянство. Даваме от личното си време и когато намерим свободни минути, се качваме отново.
Кое е последното нещо, което направихте?
Последното, което направихме, е един по-скрит кът – близо до къщичката с люлката. Там, сред храстите, изградихме малко барбекю и наскоро направихме пейка. Идеята е да има още едно спокойно място за отдих.
Защо го правите?
Ще цитирам бай Мити: „За народа.“ Това е най-краткият и най-точният отговор.
Докога ще продължавате?
Докато имаме сили и възможност. Имаме и една по-голяма идея – засега е в застой, защото изисква сериозна организация и средства. Надяваме се някой ден да я реализираме.
Става дума за изграждане на параклис в района на Марийкина поляна. Във Вършец няма такъв и смятаме, че това е нещо необходимо. Вече имаме и име – „Св. Козма и Дамян“ – лечители, което символично се свързва с курорта. Надявам се, докато съм жив, да видя това осъществено.
Ако трябва да опишете Райски кът с едно изречение?
Едно райско място за ценители.
И докато мнозина чакат някой друг да промени средата около тях, тези мъже просто идват тук – ден след ден. Без шум, без претенции. И оставят след себе си нещо повече от красиво място – оставят пример. Показват, че не всичко е показност, че истинската стойност не се заявява, а се изгражда – с ръце, с време, с постоянство.
Оставят нещо истинско – онова, което може да се види, да се усети и да се помни. Оставят следа, която няма да избледнее, защото ще бъде откривана отново и отново – от хората, които ще минат по същите пътеки, ще седнат на същите пейки и ще усетят същото спокойствие.
И може би точно в това се крие смисълът – не просто да създадеш място, а да създадеш усещане, което остава. Защото Райски кът не е просто местност. Той е доказателство, че когато има желание, дори най-тихите усилия оставят много силен отпечатък.
