Тодор Тодоров, криминален психолог: Независимо от работата ми, смятам, че хората са добри
Венелин Добрев
Днес ви срещаме с Тодор Тодоров. Той е на 48 години, родом от Бяла Слатина, и е един от най-успешните криминални психолози в страната. Има проведени полиграфски изследвания (детектор на лъжата) с над 4000 души за проверка на лоялност, разкриване на кражби, злоупотреби с конфиденциална информация, грабежи, палежи и тежки криминални престъпления.
Той е един от малкото хора в България, които са водили преговори в ситуации със заложници.
Въпреки че кариерата му го изправя срещу най-различни престъпления, той вярва, че всички хора по начало са добри. А за хората от Северозапада – че са замесени от „малко по-различно тесто”.
Прочетете още в интервюто ни с него!
Ти се занимаваш с криминална психология. Фирмата ти е единствената в България, която специализира в тази област. Как се насочи към това поприще?
Преди време точно когато правиха един документален филм за моя живот и за мястото от което съм и съм тръгнал, стигнах до една идея за това кой записва да учи психология. Всъщност се оказа, че това до голяма степен е вярно – психология записват хората, които искат да си дадат отговор на онези въпроси за човешкото съзнание, които все още са непознати.
А защо точно криминална – често съм си задавал този въпрос. Повлияха ми няколко неща – средата, в която съм израснал, защото няма какво да се лъжем – нашият край си е доста криминогенен. Много ми повлия филмът „Мълчанието на агнетата”, който гледах през 1991 г. в кино „Дако Даковски” (преди да спре да бъде кино). Това, което видях тогава, толкова силно ми въздейства, че много силно исках да работя такава работа. Не съм го следвал сляпо. Просто съм го „закодирал” по някакъв начин и то след време ми се случи. Спомням си много отчетливо как ми въздейства този филм и как исках да бъда от страната на доброто, от страната на хората, които правят нещо, за да може лошите хора да получават възмездие, наказание и най-вече – да им се пречи да правят повече лоши неща на други хора.
Какво е усещането да си пионер и може би единствен в страната с това, което правиш?
Ами, много трудно и отговорно е. В държава като нашата, където няма нито закон за психологията, нито нормативна уредба, която регламентира полиграфските изследвания, е наистина много сложно. И това е защото голяма част от хората, които се подвизават в тези поприща, нямат нужната експертиза и правят каквото си поискат. Това е така, защото единственото, на което може да се разчита като нямаш нормативна уредба, е етиката и морала на отделния индивид. Казвам „индивид”, а не „експерт” като термин, защото голяма част от тях нямат нищо общо с експертността. И ако човек прави нещо сам за себе си, ще му е лесно в една такава ситуация, особено когато има изградено име, репутация и авторитет.
За да я работиш тази работа се изискват специфични качества и умения, с които не се раждаш. Може би има някакви заложби, но много зависи в каква среда се развиваш. Аз и моят екип сме хора, които имат нужните умения и качества да задават стандарт. А това е огромна отговорност, защото когато си флагман, хората гледат към теб и очакванията и изискванията, които трябва да покриеш са много повече.
Спомняш ли си първия интересен случай, по който работи?
Това е още в института по психология. Неприятна ситуация – убийство на жена в Разград, която нейният бивш съпруг беше убил по особено жесток начин. Той беше предприел всички възможни усилия да укрие уликите и да не може да бъде доказано престъплението и тогава за новобранец като мен беше голямо изпитание, защото човекът имаше доста специфични психопатни черти на характера и не беше в никакъв случай „лесен” за работа.
Нека си поговорим за Бяла Слатина. С какво свързваш твоя роден град и какво ти липсва там?
Свързвам моя роден град с родителите, приятелите ми и детството. Има няколко емблематични неща за града, които смятам, че на мен и много други хора са ни оказали влияние. Това е, че няколко поколения имахме късмета да растем и да се развиваме заедно обединени от едно кафене известно като кафе „Обувки”. То беше място, в което се събираха по-креативните и различните хора в този град. Малко или много, ние си оказахме влияние един на други при нашето развитие в определени насоки. Музиката, която се слушаше, беше коренно различна от това, което е характерно за региона ни и това само по себе си и задаваше някакви стандарти и модели на поведение, които бяха по-различни.
За жалост, немалка част от хорта в момента, по отношение на амбиции и капацитет за развитие, са на ниско ниво, но това е доказателство, че няма значение човек от къде е – ако има желание, ще намери начин да му се случат нещата.
Какво би искал със сигурност да се промени към по-добро не само за Бяла Слатина, но и за целия Северозапад?
Със сигурност искам образованието и културата да бъдат на много по-високо ниво. Искам да има образовани хора, да има повече можещи хора. Искам да се преодолее това наше почти генетично вменено желание да мразим и да злобеем. Ще ми се хората да мислят какво може да направят, а не да гледат в паничката на другия. Това ми е важно и смятам, че това може да се оправи само чрез образованието и културата.
Често казват, че хората от Северозападна България имат уникални черти в характера си. Кои са трите черти от него, които би искал да видиш в повече хора по света?
Ами, ако разделим все пак хората на Северозапада на две – тези, които се опитват и се стараят, и тези вечно мрънкащите, аз ще говоря само за първите.
Със сигурност това, което е добре да го има, е амбицията и желанието да си постига човек мечтите. Способността за приспособяване и оцеляване, тъй като животът в Северозапада не е лек в никакъв случай, но това само по себе си може да ни накара да се справяме във всякакви ситуации. Третото е този инстинкт, когато ти се отвори шанса да го хванеш здраво и да не го пускаш, защото голяма част от хората в Северозапада нямаме вуйчо владика и трябва да се справяме сами. Заради това е добре, като кацне птичето на рамото, да го уловим, а не да го изтървем.
Kои са нещата от характера на хората, които би изтрил за вечни времена и защо?
Злобата, завистта и мързела. Не мисля, че има нужда да се аргументирам.
Кои са причините за позитивните постъпки и как можем да стимулираме повече от тях в обществото?
Независимо от сферата ми работа, аз категорично смятам, че хората по принцип са добри.
Аз не харесвам такива генерализации, защото обществото има някакви черти, но това кой какъв ще стане е въпрос на избор. Със сигурност е важно моделът на поведение, който се задава да бъде добър.
В последните 30 години ни се задават грешни модели – че успелият в живота е арогантният, наглият и простият; за това, че ако откраднеш или прецакаш някой си голямата работа, а не защото си направил нещо смислено. Ако обществото нещо може и трябва да направи, е да бъдат тотално сменени моделите на подражание, които ни заливат отвсякъде – през песни, новини, през социални мрежи.
Чалга героят, който стартира през 90-те, се разви и стана политик и стана символ на човек, който успява в живота. Това е големият ни проблем.
Опиши ни Северозапада на своите мечти!
Искам да има повече усмихнати и повече щастливи хора. Искам да има повече занаятчийство развито, хората да учат и да са грамотни. Искам, ако е възможно, до голяма степен хората, които са излезли от Северозапада, да се завърнат там. Защото е много красив. И е много специфичен и ни е формирал в голяма степен като личности.
Нормално е в някакъв момент да излетим от гнездото, но още по-нормално е да се върнем и да опитаме да направим нещо позитивно за края и за хората в него.
